Рачо Хаджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рачо Хаджиев
български офицер
ЗваниеПолковник
Години на служба1881 –
Служи наНационално знаме на България България
Род войскиЗнаме на Българската армия Българска армия
Командвания17 пехотен полк
Битки/войниСръбско-българска война
Балканска война
Междусъюзническа война
НаградиВижте по-долу

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
4 март 1925 г. (65 г.)
Родстваполк. Константин Антонов (брат на съпругата му)

Рачо Минчев Хаджиев (роден като Рачо Хаджи Мичев) е български офицер, полковник. Участник в Сръбско-българската война (1885) и Балканската война (1912 – 1913), командир на 17 пехотен полк (1904).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Рачо Хаджиев е роден на 20 ноември 1859 година в Ловеч в занаятчийско семейство. Учи в Априловската гимназия, а след Освобождението се постъпва в Елисаветградското военно училище и го завършва през 1881 година.

По време на Сръбско-българската война (1885) Рачо Хаджиев командва 5 запасна дружина от 4-ти пехотен плевенски полк. Дружината действа във Видинския гарнизон и участва в боевете за защита на Видинската крепост (11 – 13 ноември). На Видинския укрепен участък поручик Хаджиев командва войските на десния фланг, включващ войските на редута Баба Вида, Керимбегския люнет и бастиони от 1 до 4. Под негово командване са както както запасната дружина от 4-ти полк (3 роти – 700 души), така и една доброволческа рота (100 души) и една доброволческа дружина (700 души) – общо 1500 души. След войната е награден с орден „За храброст“ IV степен.

През 1904 г. Рачо Хаджиев е назначен за командир на 17 пехотен полк. Участва и в Балканската война (1912 – 1913), като с поверените му части се сражава при Чаталджанската позиция и взема участие в боевете за Одринската крепост.

Полковник Рачо Хаджиев умира на 4 март 1925 година в София.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985., стр. 225 – 226
  • Венедиков, Й, История на Сръбско-българската война 1885, София, 1925, Държавна печатница, Щаб на армията – Военно-историческа комисия