Рашки стил

Рашкият стил (също Рашка школа) е направление в храмовата архитектура и изобразителното изкуство, което възниква в областта Рашка и в Поибрието на територията на Централна Сърбия.

Характеризира и онагледява сградите, фреските и иконите в средновековната държава на Неманичите (Рашка) от края на 12 до края на 13 век.

Към Рашкия стил не спада първият подигнат през средновековието храм по тези земи – Петрова църква. Основна характеристика на архитектурния стил е еднокорабната сводеста куполна базилика с едно кубе. Допълващите сгради обикновено са в романски стил. Романският архитектурен стил е типичен за далматинското крайбрежие и е привнесен в Рашка посредством приморските сръбски области.

Украсата и изографисването на храмовете е по византийски тертип. С териториалното разширение на Рашка към Косово и македонските земи, Вардарският стил постепенно измества Рашкия и се налага в храмовата архитектура и изкуство.

Обекти[редактиране | редактиране на кода]

манастирската църква в Жича, Рашка
манастирската църква в Милешево, Стари Влах
манастирската църква в Сопочани, Рашка
манастирската църква в Студеница, Рашка
манастирската църква в Градец, Рашка

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Serbisch-byzantinischer Stil в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.