Рашово
| Рашово Λειμών | |
  Рашово  Рашово  Рашово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Драма |
| Географска област | Чеч |
| Надм. височина | 997 m |
Ра̀шово (на гръцки: Λειμών, Лимон, до 1927 година, Ράσοβο, Расово, катаревуса Ράσοβον, Расовон[1]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма, област Източна Македония и Тракия.
География[редактиране | редактиране на кода]
Рашово се намира на югозападните склонове на Родопите и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Колярба, Прибойна, Пулово, Дерекьой и Добряджил. Селото е разположено от западната страна на възвишение с височина 983 метра. От другата страна на възвишението тече Мъжделската река (Вати Рема).
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името изва от личното име Рашо, като обликът Расово е възникнал на гръцка почва.[2]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Рашово (Рашова), спадащо към Испанеполе е вписано както следва - мюсюлмани: 41 домакинства, неженени - 15; немюсюлмани: 9 домакинства, вдовици - 2.[3] В подробен регистър на тимари, зиамети, хасове, чифлици, мюлкове и вакъфи в казите и нахиите по териториите на санджака Паша от 1524-1537 година от село Рашова са регистрирани мюсюлмани: 30, неженени - 21; немюсюлмани: 10, неженени - 1, вдовици - 1, ямаци - 1.[4] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Рашова с мюсюлмани: 30 домакинства, неженени - 21, ямаци - 1; немюсюлмани: 10 домакинства, неженени - 1, вдовици - 1.[5] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Рашово както следва: мюсюлмани - 42 семейства и 38 неженени.[6] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Рашова са зачислени 56 мюсюлмански домакинства.[7]
| Година | Население | Общо | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| Немюсюлмани | Мюсюлмани | |||||
| Домакинства | Неженени | Вдовици | Домакинства | Неженени | ||
| 1519 | 9 | - | 2 | 41 | 15 | 67 |
| 1530 | 10 | 1 | 1 | 31 | 21 | 64 |
| 1569 | - | - | - | 42 | 38 | 80 |
| 1723 | - | 56 | 56 | |||
В XIX век Рашово е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Рашово (Rachovo) е посочено като село със 72 домакинства и 180 жители помаци.[8] Според Стефан Веркович към края на XIX век Рашово (Рашюву) има помашко мъжко население 243 души, което живее в 72 къщи.[9]
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Рашово живеят 565 българи мохамедани[10] и в Рашово (Вашово) има 150 къщи.[11]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат български части. По данни на Българската православна църква, към края на 1912 и началото на 1913 година в Рашово живеят 159 семейства или общо 749 души.
След Междусъюзническата война в 1913 година Рашово попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Рашово (Ράσοβον) живеят 795 души.[12]
През 1923 година жителите на Рашово по силата на Лозанския договор като мюсюлмани са изселени в Турция и са настанени в село Хъсърджъарнавудкьой, вилает Одрин, община Мерич, Турция.[13] На тяхно място са заселени гърци бежанци от Турция.[14] През 1927 година името на селото е сменено от Расово (Ράσοβο) на Лимон (Λειμών).[14][15] Поради лошите условия за живот, след Втората световна война, колонистите го напускат селото и то е заличено.[14]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 795[14] | 507[14] | 152[14] | 59[14] |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 183.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 59.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 70.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 131.
- ↑ Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 639-640.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 212-214.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 132-133.
- ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
- ↑ Васил Кънчов. „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско“, Избрани произведения. Том I. Издателство „Наука и изкуство“, София 1970, стр.269
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
- ↑ Зеленгора, Георги. Помаците в Турция. biblio.bg, 2012. ISBN 978-954-2939-28-3. с. 31.
- ↑ а б в г д е ж Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 191. (на македонска литературна норма)
- ↑ Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
| |||||||||||||||||||||
