Ребека (филм)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ребека
Rebecca
RebeccaTrailer.jpg
Джудит Андерсън и Джоан Фонтейн
в сцена от „Ребека“
Режисьор Алфред Хичкок
Продуцент Дейвид Селзник
Сценарий Робърт И. Шерууд
Джоан Харисън
В ролите Лорънс Оливие
Джоан Фонтейн
Джудит Андерсън
Музика Франц Ваксман
Оператор Джордж Барнс
Филмово студио Selznick International Pictures
Разпространител United Artists (САЩ)
Премиера 12 април, 1940 г.
Времетраене 130 минути
Страна Флаг на САЩ САЩ
Език английски
Цветност черно-бял
Бюджет 1 288 000 $
Приходи 6 000 000 $ (САЩ)
Външни препратки
Страница в IMDb
Страница в Allmovie
Ребека (филм) в Общомедия

Ребека“ (на английски: Rebecca) е американски игрален филм - психологически драматичен трилър, излязъл по екраните през 1940 година, режисиран от Алфред Хичкок, с участието на Лорънс Оливие, Джоан Фонтейн и Джудит Андерсън. Сценарият е адаптация по романа на британската писателка Дафни дю Морие.

Това е първия холивудски филм на Хичкок, след като сключва договор с известния продуцент Дейвид Селзник. Още с първото си американско произведение, Хичкок печели приза за най-добър филм на тринадесетата церемония по връчване на наградите „Оскар“, където „Ребека“ е номиниран за отличието в 11 категории.[1][2]

Десетилетие след излизането си, „Ребека“ е отварящото заглавие на първия Берлински международен кинофестивал, състоял се през 1951 година.[3]

Сюжет[редактиране | edit source]

Една години след смъртта на съпругата си Ребека, богатият вдовец Максим де Уинтър (Лорънс Оливие), собственик на имението Мандърли, пристига в Монте Карло. Той пътува, за да преодолее мъката от загубата на жена си, чиято трагична смърт продължава да го измъчва. Там той се среща с мисис Ван Хопър и нейната млада компаньонка. Постепенно Максим се увлича по младата жена, двамата се влюбват и се женят. Младата дама става „втората г-жа Де Уинтър“ (Джоан Фонтейн). След завръщането на младоженците в имението Мандърли, става ясно, че чрез спомените за Ребека влиянието и върху персонала и къщата въобще не е отслабнало въпреки смъртта и. Всичко в корнуолското имение напомня за предишната му стопанка, а и икономката, мисис Денвърс, е неестествено предана на починалата Ребека. Но това е само началото на бедите, които сполитат новата г-жа де Уинтър...

Край на разкриващата сюжета част.

В ролите[редактиране | edit source]

Камео на Алфред Хичкок
Актьор Роля
Лорънс Оливие Максим де Уинтър
Джоан Фонтейн втората съпруга на г-н Уинтър
Джудит Андерсън госпожа Денвърс
Джордж Сандърс Джак Фавел
Найджъл Брус майор Джайлс Лейси
Реджиналд Дени Франк Краули
С. Обри Смит полковник Джулиън
Гладис Купър Беатрис Лейси
Флорънс Бейтс г-жа Едит Ван Хопър
Мелвил Купър следовател
Лио Г. Карол д-р Бейкър
Леонард Кери Бен
Лъмсден Хеър Табс

Камео на Алфред Хичкок[редактиране | edit source]

Алфред Хичкок се появява в камео роля - минава покрай телефонна кабина.

Награди и номинации[редактиране | edit source]

На тринадесетата церемония за връчване на наградите „Оскар“, която се провежда на 27 февруари 1941 г.в балната зала „Билтмор Боул“ на хотел Билтмор, Лос Анджелис, Калифорния.[4], на която се връчват наградите на Филмовата академия за най-добри постижения във филмовото изкуство през 1940 г., филмът получава общо 11 номинации за наградите Оскар, като печели 2 награди Оскар - за най-добър филм и за най-добро операторско майсторство за черно-бял филм.

Награди[5]
Награда Категория Име Резултат
„Оскар“-1940 Най-добър филм Ребека награда „Оскар“
„Оскар“-1940 Най-добра операторска работа
(черно-бял филм)
Джордж Барнс награда „Оскар“
„Оскар“-1940 Най-добър актьор Лорънс Оливие номинация
„Оскар“-1940 Най-добра актриса Джоан Фонтейн номинация
„Оскар“-1940 Най-добра поддържаща женска роля Джудит Андерсън номинация
„Оскар“-1940 Най-добър режисьор Алфред Хичкок номинация
„Оскар“-1940 Най-добър сценарий Робърт Шерууд и Джоан Харисън номинация
„Оскар“-1940 Най-добър художник (черно-бял филм) Лайл Уилър номинация
„Оскар“-1940 Най-добър монтаж Хал Керн номинация
„Оскар“-1940 Най-добри ефекти и специални ефекти Джак Косгроув (фото) и Артър Джонс (звук) номинация
„Оскар“-1940 Най-добра филмова музика Франц Ваксман номинация
Награди на Националния съвет на кинокритиката на САЩ-1940 Най-добрите десет филма Ребека награда : включване в десятката
Награди на Съюза на Ню-йоркските
филмови критици - 1940
Най-добра актриса Джоан Фонтейн 3-то място

Литература[редактиране | edit source]

  • Delville, Olivier. "Rebecca". в: "Le Soir" (Brussels, Belgium), 20 януари 1945,
  • Flaherty, Mike. "New To DVD: Rebecca (A)". в: "Entertainment Weekly" (USA), Vol. 1, №.627, 23 ноември 2001, с.59,
  • Guiyesse, Henri. "Rebecca". в: "Guide des Films de Jean Tulard" (Paris, France), Editions Robert Laffont S.A./Collection Bouquins, 2005, с.2727,2221104536,
  • Leff, Leonard J.. Hitchcock and Selznick: The Rich and Strange Collaboration of Alfred Hitchcock and David O. Selznick in Hollywood, University of California Press, 1999 [1]
  • Maltin, Leonard. "Rebecca". в: "Leonard Maltin's Movie and Video Guide 2001" (New York City, New York, USA), Signet, 2000, с.1150, 0451201078
  • Nugent, Frank S.. "The Screen; Splendid Film of du Maurier's 'Rebecca' Is Shown at the Music Hall". в: "The New York Times", 29 март 1940, с.25,
  • Ródenas. "Rebeca". в: "ABC" (Madrid), 16 декември 1942, с.16,
  • Simsolo, Noël. "Rebecca". в: "Alfred Hitchcock" (Paris, france), L'Avant-Scène du Cinéma/Collection "Anthologie", 1982, с.316, ISBN 00451150
  • Simsolo, Noël. "Rebecca". в: "Hitchcock" (Paris, France), Editions Seghers/Cinéma d'aujourd'hui, 1969, с.3, 5, 177, 178,
  • Spoto, Donald. The Dark Side of Genius: The Life of Alfred Hitchcock. New York, Da Capo Press, 1999. ISBN 978-0-306-80932-3. с. 213-214.
  • Трюфо, Франсоа. Хичкок & Трюфо. София, Колибри, 2005. ISBN 954-529-373-Х.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Номинации и награди
  2. Награди „Оскар“ (13-та церемония) (официален сайт)
  3. Първи Берлински международен кинофестивал
  4. Награди „Оскар“ (13-та церемония) (официален сайт)
  5. Номинации и награди на „Ребека“

Външни препратки[редактиране | edit source]