Ревизор (комедия)
| Ревизор | |
.jpg) обложка на първото издание на руски (1836) |
|
| Оригинален език | руски |
|---|---|
| Автор | Николай Гогол |
| Първо издание | 1836 г. Руска империя |
| Жанр(ове) | комедия и драматургия |
| Бележки | първо издание на български - 1882 г. |
"Ревизор" е комедия на Николай Гогол.
Написана е през есента на 1835 г., а през пролетта на следващата е поставена за първи път на театрална сцена в Санкт-Петербург.
Сюжетът ѝ е подсказан от Пушкин, когото самия в провинциално градче объркали с пристигнал от столицата ревизор и това поражда небивала суматоха сред местното чиновничество. В основата на творбата заляга чисто руският анекдот за мнимия ревизор, който, разгърнат в оригинален драматургичен наратив, се превръща в обвинителен акт срещу цялата бюрократична система в Русия с присъщите ѝ произвол, корупция и беззаконие, характерни впрочем за всяко административно управление.
Комедията и нейното драматургично представление са сред най-значимите културни събития в Русия във века на нейното израстване като държава-стожер на Свещения съюз и покровител на изкуствата, сред които изпъква руската класическа литература. За това допринася и вниманието, което е отделено на премиерата на "Ревизор" от руския цар и император. Николай I, заедно с престолонаследника Александър II, заявяват присъствието си в ложите на театъра, което още повече центрира обществения фокус на внимание върху постановката. Зрителите забелязат, че по време на представлението държавният глава се смее от сърце.
Произведението е оценено подобаващо от литературната критика като първата проява на реализма на т.нар. натурална школа в руската литература. Сюжетната колизия и безпощадна сатира над еснафските нрави придават общочовешки гротесков колорит на произведението, а типологията на характерите на главните герои - не повторима социална живописност и неимоверна психологическа вместимост в етера на образите.
Драматургичната постановка по "Ревизор" е представена за първи път на 19 април 1836 г. на сцената на Александровския театър в столицата на империята. След представлението буквално цялото обществено мнение в Санкт Петербург, Москва и по-големите градове на страната е "взривено" от видяното и чутото. Авторът, поставен в центъра на обществения и литературен дебат, се вижда принуден да замине доброволно в изгнание в Швейцария за цели 12 години поради оценките за внушенията на творбата, които захранват зловредния нравствено-психологически климат, водещ до всеобща духовна деградация във всяко общество. В центъра на сюжета на "Ревизор" се намира огледало на обществото, символизиращо суетата.
Източници [редактиране]
- Руска класическа литература, литературен справочник, ISBN 954-8706-21-0
Международни премиери и сцени [редактиране]
- Париж — «Порт-Сен-Мартен» (1853), театър «Евр» (1898), театр «Режан» (1907), Театър Елисейски поля (1925), театър «Ателие» (1948); Лайпцигски театър (1857)
- Берлин — Придворен театър (1895), «Шилер-театър» (1902, 1908), Немски театър (1907, 1950. 1952);
- Прага — Временен театър (1865), Национален театър (1937), Реалистичен театър (1951)
- Белград — Кралски театър (1870, 1889), Краковски театър (1870);
- Виена — «Бургтеатър» (1887, 1894), «Йозефщадтеатър» (1904), Свободен театър (1907), театър «Скала» (1951). «Фолкстеатър» (1957);
- Брюксел — «Нуво театър» (1897), Кралски театър (1899);
- Дрезден — Придворен театър (1897), Шведски театър, Гелсингфорс (1903);
- Лондон — «Стейдж театър» (1906), «Барнс театър» (1926);
- Варшавска филхармония (1907)
и много други.
