Революция на лалетата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Революцията на лалетата, или Първа киргизстанска революция, се отнася до свалянето на президента Аскар Акаев и неговото правителство в централно-азиатската република след парламентарните избори на 27 февруари и 13 март 2005 г.

Революцията маркира края на управлението на Акиев, семейството и приближените му, които според общественото мнение ставали все по-корумпирани и авторитарни. След революцията Акаев бяга в Казахстан, после в Русия. На 4 април подава оставката си в присъствието на киргизстанска парламентарна делегация в Киргизстанското посолство в Москва. На 11 април оставката му е приета.

В началните етапи на революцията медиите я наричат с многобройни имена, сред които "розова", "копринена", "жълта", но се спират на името "революция на лалетата", след като Акиев сам я назовава така, в предупредително обръщение, че в Киргизстан не трябва да се случва подобна "цветна" революция, имайки предвид мирната революция на розите в Грузия и оранжевата революция в Украйна през 2004 г.

Гиви Таргамадзе, председател на грузинската парламентарна комисия по отбрана и сигурност, се допитва до украинския лидер на опозицията за техниките на водене на мирен протест и след това съветва Киргизстанската опозиция по време на революцията.

Въпреки че се случва паралелно с други мирни революции, в Революцията на лалетата има насилие в първите дни, особено в южния град Джалал-Абад, където са отбелязани първите прояви на насилие. Освен това поне 3 човека умират по време на размирици в столицата през първите 24 часа след падането на Киргизстанското правителство.

Следизборно насилие[редактиране | edit source]

Още преди обявяване на резултатите от националните парламентарни избори на 27 февруари започват протести срещу измама в избирателния процес в много от западните и южните райони. Организацията за сътрудничество и сигурност в Европа (ОССЕ) обявява, че първият кръг на изборите не отговаря на много от интернационалните стандарти.

На 18 Март стотици демонстранти окупират губернаторската сграда в Джалал-Абад и друга правителствена сграда в Ош. Протестиращи в южния град Токтогул взимат за заложници местния управител и главният прокурор на района, обвинявайки ги в заговорс правителството на Акиев за избирателната измама.

В ранните часове на 20 март, 2005 г., полицията се опитва да възобнови контрола върху сградата чрез сила. Съобщено е за няколко ранени протестиращи и един ранен полицай, затова властите задържат стотици цивилни в околността. В следващите часове, тълпите се опитват да превземат отново сградата в Джалал- Абад. Близкото полицейско управление бързо се превръща в гореща точка на конфронтациите. Протестиращите започват да хвърлят камъни по сградата, което принуждава полицаите да излязат на покрива и да започнат огън от предупредителни изстрели. Очевидци описват как тълпата отваря насилствено вратите на сградата и започва да хвърля вътре коктейли Молотов.

До следващия ден, 21 март, около 1000 демонстранти в Ош окупират местната административна сграда, полицейско управление, телевизия и летище. Повечето охранители успяват да избягат невредими, но протестиращите хващат и нападат двама и след това правят демонстрация, разнасяйки ги из площада на града на коне.

На 22ри март активистите окупират още една административна сграда в друг от южните градове- Пулгон. На следващия ден се провеждат и първите демонстрации в столицата Бишкек- няколко стотин човека се събират на главният площад в града, но полицията прекратява успокоява всичко още преди да е започнал протестът. Полицаите зползват палки, за да укротяват демонстрантите и арестуват няколко от организаторите.

Опозицията[редактиране | edit source]

Преди изборите, опозицията в Киргизстан страда от вътрешно разделение. В Грузия и Украйна, опозициите се обенидяват, за да свалят правителствата по време на революциите, но това не се случва в Киргизстан. Различни политически сили се събират за изборите и сформират коалиция, но всъщност само няколко от тях съществуват преди изборите. Опозицията няма силен водач, който да вдъхнови и да подтикне народа към революция, което оставя възможност за спонтанни популстки бунтове. По-отявлените критици на измамата по време на изборите включват Роза Отунбаева - бивш външен министър и посланик във Великобритания и САЩ, и Курманбек Бакиев, бивш министър-председател, който подава оставката си, когато полицията убива 5 мирни протестиращи в град Акси през 2002 г.

На 21 март Отунбаева обявява, че по време на протестите в Джалал-Абад много от полицаите променят позицията си. "Полицаи, включително и такива с високи постове, съблякоха униформите си и се присъединиха към цивилните, така че имаме съществена подкрепа." Журналистите обаче не могат да потвърдят нейните твърдения.

Реакция на правителството[редактиране | edit source]

След проявите на 21 март Акаев нарежда на Централната избирателна комисия и на Върховния съд да разследват случая, като "се съсредоточат върху райони, където избирателните резултати са предизвикали екстремна реакция от страна на народа... и да кажат открито кой е прав и кой не."

На 23 март Акиев освобождава от длъжност вътрешния министър Бакирдин Субанбеков и главния прокурор Миктибек Абдилдаев заради "недобре свършена работа" със справянето с растящите протести срещу правителството му.

Смяната на режима[редактиране | edit source]

До 23 март протестните движения стават достатъчно силни и опозицията се обединява донякъде около 2 главни лидери: Куманбек Бакиев и Роза Отунбаева.

На 24 март протестите застигат столицата Бишкек, когато тълпа от десетки хиляди хора се събира пред сградата на правителството. Когато органи на реда и поддръжници на правителството започват да бият млади демонстранти, тълпата зад тях ги обгражда и голям брой от младите хора се промъкват през охраната и влизат в правителствената сграда. Тълпите окупират и сградата на националната телевизия.

На същия ден президентът Акаев и семейството му бягат с хеликоптер в Казахстан и след това в Москва. На този етап той отказва да се оттегли. Министър-председателят Николай Танаев се оттегля, когато протестиращите завземат много от ключовите сгради в града, а полицаите се разбягват или се присъединяват към тълпата. Арестувани лидери на опозицията, като Феликс Кулов, са освободени, а Върховният съд обявява резултата от изборите за невалиден.

Новоизбраният парламент поставя Курманбек Бакиев за министър-председател и президент, а той на свое място посочва Феликс Кулов за вътрешен министър със специална задача да възстанови реда в столицата.

На 26 март поддръжници на предишното правителство, водени от Кенеш Душебаев (бивш вътрешен министър) и Темирбек Акматалиев (бивш министър по спешните случаи), се опитват да влязат в столицата, но бързо се отказват, като виждат, че ще срещнат само съпротива. По-късно Акматалиев, близък съдружник на Акаев, обявява, че ще се кандидатира за президент в новите президентски избори.

Укрепване[редактиране | edit source]

До 28 март ситуацията в държавата се стабилизира. Старото правителство се разпада напълно, а новото е признато за легитимно.

На 2 април Акаев се съгласява да се оттегли от поста си. Делегация е изпратена в Москва, за да се сдобие с подписа му върху нужните документи. На 3 април Акаев обявява по руската телевизия, че подава оставката си, в сила от 5 април. Новият парламент води дебати 1 седмица, преди да приеме окончателно оставката му на 11 април, но не преди да отнеме на него и семейството му много от досегашните привилегии, с които са разполагали.

Нови президентски избори са проведени през юли 2005 г., и след договорка с Феликс Кулов, Курманбек Бакиев побеждава, като прави Кулов министър-председател.

Въпреки надеждите, че революцията ще донесе демократическа промяна за Киргизстан, следващите години не са много по-различни. През 2006 г. Бакиев се изправя пред политическа криза, когато хиляди хора излизат на протести срещу него и го обвиняват, че не изпълнява обещанията си да ограничи властта на президента и да даде повече власт на министър-председателят и парламента, както и да се бори срещу корупцията и престъпността.

През април 2007 г. протестиращи изискват оставката на Бакиев и не се съгласяват да приключат бунта си, дори когато Бакиев подписва конституционна поправка, която ограничава властта му.

Бакиев е преизбран през 2009 г. със 78% от гласовете. Главният му опонент Алмазбек Атамбаев се оттегля, като твърди, че изборите са манипулирани и смята резултата за нелегитимен. ОССЕ също твърди, че Бакиев е спечелил "нечестна преднина" и че изборите са били съпроводени с множество проблеми като липса на бюлетини и невярно преброяване на гласовете.

Международни реакции[редактиране | edit source]

ОССЕ изпраща над 60 наблюдатели за контрол върху избирателния процес. В доклада си те казват, че вторите избори са показали "значително техническо подобрение в сравнение с първите", но въпреки това е имало много проблеми.

Представителите на Общността на независимите държави изказват друго мнение: според тях изборите са били свободни и честни.

Външни препратки[редактиране | edit source]