Регински мир
| Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, дописване. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Регинския мир е мирен договор между България и Никейската империя, с който се признават всички териториални завоевания на Йоан III Дука Ватаций. При преговорите за сключване на мир ромеите взели без бой Скопската област (която по-рано се отделила от България) и целите Родопи. Този мир останал в историята като Регински мир.
[редактиране] Предистория
През 1254 Йоан III Дука Ватаций умира и оставя на трона сина си Теодор II Ласкарис. През същата година ромеите нападат България и за много кратко време завладяват почти цяла Тракия, с изключение на крепостите Пловдив и София. Използвайки болнавия вид на императора, царя го напада с цел да си върне изгубените земи, но както описва Георги Акрополит, Ласкарис го изненадал в лагера му и българската войска избягала от полесражението. Тогава последните загубили крепостта Стара Загора.
[редактиране] Сключване
Преговорите започнали през есента на 1255г. Според някои източници, ромеите подкупили Ростислав Михайлович с цял кораб злато, скъпоценни камъни и кожи срещу това да подпише договора.
[редактиране] Последици
По-късно братовчедът на Михаил II Асен - Калиман II Асен убил първия и станал цар. След неговата кончина в страната избухват междоусобици между претендентите за власт Константин Тих Асен , Мицо Асен и Ростислав Михайлович.