Регинхар I (Лотарингия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Регинхар I (на френски: Régnier au Long Col, на немски: Reginhar, Reginar I.; * 850; † между 25 август 915 и 19 януари 916 в Меерсен) е влиятелен франк в северна Лотарингия (Долна Лотарингия) през 9 и 10 век. Той е граф на Маасгау, граф на Хенегау (Ено) 890-898, маркграф и херцог на Долна Лотарингия от 910 до 915 г. Той е основател на род Регинариди.

Той е вероятно син на Гизелберт (граф в Маасгау) и Ерменгарда, дъщеря на император Лотар I.

През 880 г. император Карл II Плешиви го изпраща заедно с епископ Франкон от Лиеж в северна Лотарингия да се бие с норманите с Готфрид. Заедно с граф Балдуин II от Фландрия и брат му Родулф той е през 895 г. против крал Карл III Прости с крал Цвентиболд от Лотарингия. През 898 г. той скъсва с Цвентиболд, от когото получава дванадесетдневен срок да напусне Лотарингия и отива отново в свитата на крал Карл III Прости, който го съветва да нападне Кралство Лотарингия.

В един документ от 21 юли 905 г. той се нарича сам dux. Регинар e споменат за последен път в документ на Карл III от 25 август 915 г.

Регинар е женен за Алберада и има с нея три деца:

Източници[редактиране | edit source]

  • Robert Parisot, Le Royaume de Lorraine sous les Carolingiens (1898)
  • Léon Vanderkindere, La Formation Territoriale des Principautes Belge au Moyen Age, 2 Bände (Brüssel 1902)

Външни препратки[редактиране | edit source]