Регионален исторически музей, Пловдив
| Регионален исторически музей, Пловдив | |
 |
|
| Местоположение | Пловдив |
|---|---|
| Тематика | История на България, Етнография, Книгоиздаване |
| Основан | 1951 |
| Работно време | |
| Лятно работно време | 9.00 - 12.00 ч., 12.30 - 17.00 ч. събота: 9.30 - 17.00 ч., (почивни дни: неделя) |
| Зимно работно време | 9.00 - 12.00 ч., 12.30 - 17.00 ч. (почивни дни: събота, неделя) |
| Допълнителна информация | |
| Директор | Н. с. Стефан Шивачев |
| Адрес | пл.”Съединение” №1, 4000 – Пловдив |
| Телефон | (032) 269955 |
| http://www.historymuseumplovdiv.org/ | |
Регионалният исторически музей в Пловдив е най-големият исторически музей в Област Пловдив и един от най-големите музеи в България. Разделен на четири тематични експозиции, всяка в отделна сграда свързана с историята на Пловдив, музеят притежава някои от най-богатите колекции в България.
Съдържание |
[редактиране] История на музея
Музеят е основан през 1951 г. като научна и културна организация за издирване, изучаване, опазване и представяне на културните ценности за миналото на Пловдив и Пловдивския край за периода от 15—20 век.
[редактиране] Експозиции
Регионален исторически музей — Пловдив разполага с четири експозиции:
- „Съединение на България 1885 г.“,
- „Българско възраждане“,
- „Книгоиздаване в България през втората половина на 19 и началото на 20 век“, и
- Музеен център за съвременна история.
[редактиране] Експозиция „Съединение на България“
Експозиция „Съединение на България“ се намира в централната административна сграда на музея на адрес пл. „Съединение“ № 1, чийто автентичен вид е запазен от строежа ѝ през 1885 година до днешни дни.
Сградата оригинално е построена да помещава Областното събрание на Източна Румелия. Проектант на сградата е италианският архитект Пиетро Монтани, а строителството ѝ продължава от 1883 до 1885 година под ръководството на архитект Оскар Льофе. В центъра на зданието е предвидена просторна парламентарна зала за заседания, а страничните крила са предназначени за администрацията. Сградата обаче остава без първоначалното си предназначение, когато на 6 септември 1885 година е провъзгласено Съединението на Източна Румелия и Княжество България и столица на обединената българска държава става София.
През март 1886 г. със заповед на министър-председателя Петко Каравелов в сградата се настанява Пловдивската народна библиотека (днес Народна библиотека „Иван Вазов“) и музей. През 1895 година в нея е учредена Пловдивската търговско-индустриална камара, през 1912 година е основано Дружеството на южнобългарските художници. Сградата е архитектурен и исторически паметник от национално значение.
Музейната експозиция „Съединение на България 1885 г.“ е открита през 1985 година по повод честването на стогодишнината от Съединението. Експозицията обхваща периода от подписването на Берлинския договор през 1878 година до Сръбско-българската война през 1885 година. Основните акценти са върху изграждането и развитието на Източна Румелия като втора българска държава, както и подготовката и осъществяването на Съединението ѝ с Княжество България.
В пет експозиционни зали са разположени оригинални експонати (лични вещи, печати, наградни знаци, хладно и огнестрелно оръжие), снимки и документи на участници в Съединението и Сръбско-българската война.
[редактиране] Експозиция „Българско възраждане“
Експозиция „Българско възраждане“ се намира в къщата на Димитър Георгиади в архитектурно-историческия резерват „Старинен Пловдив“. Построена през 1848 година по популярния за 19 век архитектурен тип на пловдивската симетрична къща, сградата е паметник на културата от национално значение. Около просторни салони в средата на всеки от трите й етажа са разположени симетрично по четири стаи. Стените на фасадите и във вътрешността на къщата са изписани с геометрични и флорални орнаменти, а таваните са изкусно резбовани.
Къщата се използва до средата на 20 век, след което е реставрирана на два пъти — в началото на 1960-те години и през 2006–2007 година (по проект на японското правителство и ЮНЕСКО). След първата реставрация, през 1961 година в нея е разположена музейната експозиция на Регионалния исторически музей — Пловдив, посветена на Българското възраждане и национално-освободителните борби. Изложбата заема единадесет зали и два салона на обща площ от 825 m2 без да накърнява вътрешната архитектура на къщата.
С богат веществен, документален и снимков материал експозицията проследява историята на град Пловдив от 15 до 19 век. В залите на първия етаж е представено етническото и стопанското състояние на Пловдив през османската епоха. На втория и третия етаж са представени борбите за новобългарската просвета, църковна независимост и национално освобождение.
[редактиране] Експозиция „Книгоиздаване в България през втората половина на 19 и началото на 20 век“
Експозиция „Книгоиздаване в България през втората половина на 19 и началото на 20 век“ е разположена в дома на основателя на модерното българско книгоиздаване Христо Г. Данов. Сградата е архитектурен и исторически паметник от национално значение.
[редактиране] Музеен център за съвременна история
[редактиране] Колекции
Във фонда на музея се съхраняват над 60 000 експоната, сред които — уникални колекции от хладно и огнестрелно оръжие, ордени и медали, военно снаряжение, лични вещи, печатни издания, облекло и предмети от градския бит, снимки и документи. По-специално, обособени са следните колекции:
- Д-р Константин Стоилов (1853-1901)
- Божидар Здравков (1884-1959)
- Иван Андонов (1854-1937)
- Братя Гешови
- Учебни карти и пособия
- Оръжие от национално-освободителното движение
- Печати от Източна Румелия
- Исторически фотографии
- Нумизматика
- Ордени и медали
- Историческа живопис
- Огнестрелно оръжие
