Регионален исторически музей (Шумен)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Регионален исторически музей.
| Регионален исторически музей (Шумен) | |
 Сградата на историческия музей в Шумен. | |
| Местоположение | Шумен България |
|---|---|
| Тематика | история |
| Основан | 29 юни 1904 г. |
| Обект на БТС |  94 |
| Работно време | |
| Лятно работно време | април – октомври 10.00 – 18.00 ч. (почивни дни: няма) |
| Зимно работно време | ноември – март 9.00 – 17.00 ч. (почивни дни: в събота и неделя с предварителна заявка) |
| Допълнителна информация | |
| Директор | Даниел Руменов Пенерлиев |
| Адрес | бул. „Славянски“ 17 Шумен 9700 |
| Телефон | 054/87 54 87 |
| Сайт | Официален сайт |
 | |
| Регионален исторически музей (Шумен) в Общомедия | |
Регионалният исторически музей в Шумен е сред най-старите и големи музеи в България.
Създаден е през 1904 г. В него се съхраняват над 150 000 експоната от петото хилядолетие пр. н.е. до 20 век.[1]
В структурата на музея са включени 2 национални резервата – национален историко-археологически резерват „Плиска“ и национален историко-археологически резерват „Мадара“, както и археологически резерват „Шуменска крепост“, 4 къщи музеи – Къща музей „Панайот Волов“, Къщамузей „Добри Войников“, Къща музей „Лайош Кошут“ и Къща музей „Панчо Владигеров“, късноантична крепост „Войвода“ и гробничен комплекс „Ивански“.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Начало на музейното дело в Шумен поставя учителят Сава Доброплодни. Провежда през 1857 г. първата експедиция до руините на Преслав. С материалите, които са събрани от нея, е подредена училищна музейна сбирка в библиотеката на Мъжкото класно училище.[3] До Освобождението продължава събирането и съхраняването на старини. След като Карел Шкорпил открива останки от Плиска, се стига до идеята на Рафаил Попов за създаване на археологическо дружество. През 1902 г. е учредено дружеството. На 29 юни 1904 г. в културния център на града е открит окръжен музей. Сегашната сграда на музея е построена специално за музея през 1981 г.[1]
Експозиция[редактиране | редактиране на кода]
В музея се съхраняват над 150 000 експоната, подредени в 8 зали. Експозицията на музея е подредена хронологически по исторически епохи. От 31 март 2017 г. е оворен за посещение и комплекс „Авшарян“[4], който е част от Регионалния исторически музей в Шумен от април 2016 г.[5]
Праистория[редактиране | редактиране на кода]
Експозицията в зала „Праистория“ представя материалната и духовна култура от неолитното селище при Ловец, халколитното селище при голямата и малката пещера при Мадара, представени са и експонати от могилата Коджадермен, селищните могили при Салманово, Ловец, Виница, Сушина, Иваново, Сини вир, Смядово и надгробните могили при Мировци, Мадара, Калугерица, Царев брод.[6]
Античност[редактиране | редактиране на кода]
В зала „Античност“ е експонирана тракийска гробница от ІV в. пр. Хр., открита в надгробна могила край Смядово.[7] Това е единствената гробница на Балканския полуостров, която е експонирана в музей.[8]
Средновековие[редактиране | редактиране на кода]
Средновеквието е представено в две вкспозиционни зали. В първата зала са представени експонати от създаването на Първата българска държава и находки от Плиска.[9] Във втората се представят експонати от Второто българско царство намерени в Преслав, Мадара, Шуменската крепост и аул на хан Омуртаг.[7][10]
История на българските земи ХV – ХІХ в.[редактиране | редактиране на кода]
В залата се разказва историята на българските земи в периода от ХV – ХІХ в. В експозицията са показани снимки, документи и предмети от историята на Шумен по време на османското владичество.[7][11]
Българско Възраждане[редактиране | редактиране на кода]
В зала „Възраждане“ е представена историята на българското Възраждане, като е отделено особено внимание на просветната дейност и на първия български оркестър, чийто ръководител е Добри Войников.[12]
Християнска култура ХVІІ – ХІХ в.[редактиране | редактиране на кода]
Залата е обособена през 1991 г., когато е направена специална експозиция, посветена на християнската култура от ХVІІ – ХІХ в. Показани са икони, книги за литургии, царски двери.[7]
Съкровищница[редактиране | редактиране на кода]
В залата се съхранява богата нумизматична колекция от над 100 000 монети, част от които са уникални. Монетите са изложени в хронологичен вид. Тук се съхранява най-голямата в страната колекция от български и византийски оловни печати. Експонирани са хронологически, материали от благородни метали и уникати. Експонирана е част от богатата колекция от огнестрелно и хладно оръжие от ХVІ–ХІХ в.[13]
Временни изложби[редактиране | редактиране на кода]
Временни изложби се представят във фоайето и мраморното фоайе на музея.[14]
Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]
Регионалният исторически музей в Шумен е културен и научен институт, издаващ собствено научно издание извършва „Известия на исторически музей – Шумен“. Разполага с библиотека с над 25 000 тома научна литература и периодични издания, реставрационно-консервационни ателиета и фотолаборатория.[1] Извършват се проучвания на територията на Шуменския регион.[3]
Туризъм[редактиране | редактиране на кода]
Историческият музей е част от 100-те национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Намира се под № 94, заедно с Шуменската крепост.[15]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в История на музея // Регионален исторически музей, Шумен. Посетен на 28.11.2012.[неработеща препратка]
- ↑ Регионален исторически музей – Шумен // Шумен 2019 – Кандидат за европейска столица на културата. Архивиран от оригинала на 2012-11-13. Посетен на 28.11.2012.
- ↑ а б Национално обединение Съхрани българскаото. Регионален исторически музей, Шумен. В: Сб. „100-те национални туристически обекта“. с. 376
- ↑ Отвориха за посетители къща „Авшарян“, първата експозиция е „Градски бит“ // shum.bg, 31 март 2017 г. Посетен на 27 декември 2018 г.
- ↑ Показват градския бит на Шумен до 30-те г. на ХХ в. в комплекс „Авшарян“ // shum.bg, 29 март 2017 г. Посетен на 27 декември 2018 г.
- ↑ Зала Праистория // Регионален исторически музей, Шумен. Архивиран от оригинала на 2016-09-01. Посетен на 28.11.2012.
- ↑ а б в г Регионален исторически музей, Шумен // Официален туристически портал на България. Архивиран от оригинала на 2011-12-20. Посетен на 28.11.2012.
- ↑ Дерменджиева, Стела, Атанас Дерменджиев. 100 национални туристически обекта. „Световна библиотека“. С., 2009. с. 68
- ↑ Средновековие // Регионален исторически музей – Шумен. Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 28.11.2012.
- ↑ Средновековие // Регионален исторически музей, Шумен. Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 28.11.2012.
- ↑ Зала История на българските земи ХV – ХІХ в. // Регионален исторически музей, Шумен. Архивиран от оригинала на 2016-09-01. Посетен на 28.11.2012.
- ↑ Зала Възраждане // Регионален исторически музей, Шумен. Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 28.11.2012.
- ↑ Съкровищница // Регионален исторически музей, Шумен. Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 28.11.2012.
- ↑ Регионален исторически музей // Регионален исторически музей, Шумен. Архивиран от оригинала на 2012-06-03. Посетен на 28.11.2012.
- ↑ 94. Регионален исторически музей, Шумен // Български туристически съюз. Архивиран от оригинала на 2013-03-12. Посетен на 28.11.2012.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Регионален исторически музей (Шумен)- Регионален исторически музей – Шумен Архив на оригинала от 2018-04-14 в Wayback Machine. – Официален сайт
- Регионален исторически музей – Шумен – Museology
- Регионален исторически музей – Шумен – Facebook
- Регионален исторически музей – Шумен Архив на оригинала от 2018-01-26 в Wayback Machine. – 100-те Национални туристически обекта
