Регионален исторически музей (Перник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Регионален исторически музей.

Регионален исторически музей
(Перник)
Сградата на музея
МестоположениеПерник
България
Тематикаистория
археология
етнография
Основан1953
Работно време
Лятно работно време8.30 – 18.00
(почивни дни: няма)
Зимно работно време8.30 – 17.00
(почивни дни: няма)
Допълнителна информация
ДиректорМилан Миланов
Адресул. „Физкултурна“ 2
2300 Перник
Телефон076/603737
СайтОфициален сайт
42.6071° с. ш. 23.0256° и. д.
Местоположение в Перник
Регионален исторически музей
(Перник)
в Общомедия
Лапидариумът пред сградата на Историческия музей

Регионален исторически музей в град Перник, България.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Музеят се намира в централната част на град Перник, улица „Физкултурна“ 2

История[редактиране | редактиране на кода]

Създаден е на 29 април 1953 г. като музей на социалистическото строителство. През 1957 г. е открита първата експозиция. От 1959 г. прераства в Окръжен народен музей, а през 1968 г. се извършват административни и структурни промени и започва да се нарича Окръжен исторически музей. С решение номер 126 от 25 януари 2001 г. музеят става общински, а след постановление на министерски съвет от 07.04.2006 г. придобива статут на Регионален исторически музей.

Музейна сграда[редактиране | редактиране на кода]

Днешната сграда на музея се превръща в такава на 03.03.1973 г. Преди това тя е функционирала като Минен театър и кино (30-40-те години на ХХ век) и като Дом на миньора до 1971 г. Перник става град през 1929 г. Дотогава е село със сериозен индустриален облик благодарение добива на кафяви каменни въглища. Пред 1892 г. се учредява държавното предприятие „Мини Перник“. От 1919 г. в Перник има минен професионален театър. През 1921 – 22 г. се построява сградата на театъра и в нея освен театрални постановки се прожектират и филми. От 1973 г. сградата на музея не е ремонтирана, а експозицията е свита наполовина, след като през 1991 г. Отпадат материалите за времето на тоталитаризма. Ето как изглеждат основните площи към музейната сграда експозиционни и спомагателни:

  • експозиционни зали 1 и 2 етаж – 864.38 m²
  • фондохранилища – 364.00 m²
  • фоайета – 125 m²
  • стълбища – 30.00 m²
  • сервизни помещения – 158 m²
  • киносалон с 220 места – 120 m²
  • дирекция 32 m²

Застроената площ е общо 897 m²; разгърнатата площ на сградата е 1730 m², обема на сградата е 8500 куб.м.

Сграда за фондохранилище, лаборатория за консервация и реставрация и помещения за гости. Това е една сграда построена през 20-те години на ХХ век и е част от музейния комплекс, така както е проектиран през 70-те години пак на ХХ век. Днес в него се намират ателиета на пернишките художници, помещения за складове на музея и лабораторията за консервация и реставрация. Сграда е общинска собственост / сн. 4 / Проектирана е за фондохранилище, лаборатория и работни помещения /фондовици, художник, лаборатория/ през 1971 г. Общата застроена площ е 370 m², а разгърната площ е към 740 m².

Експозиция[редактиране | редактиране на кода]

Има общоисторически характер със следните отдели: „Археология“ – двама уредници, „Етнография“ – един уредник, „Българска история XVI–XVIII в.“ (Възраждане) – един уредник, „Нова и най-нова история“ – един уредник, „Минно дело“ – един уредник, „Връзки с обществеността“ – един уредник, „Фондове“ – двама уредници и двама фондопазители.

Разполага с фотоателие и ателие за реставрация, в които работят двама служители. Има електротехник, строителен техник, домакин-касиер, счетоводител, чистач. Общо числеността на персонала е 18.5 бройки (в т.ч. и директор). Бюджетът варира от 50 до 70 млн. лв. в последните години (сумата е посочена в стари левове).

Експозицията на Историческия музей е открита през 1973 г., обновена е през 1978 г. Посетителите са около 11 хил. души годишно. В последните години се организират около 20 – 25 временни изложби годишно. Във фондовете се съхраняват 17 085 единици основен фонд и 37 833 единици спомагателен фонд – общо 54 918 единици. Оформени са следните колекции:

  • керамика от древността до наши дни
  • оръжието през вековете
  • накити през вековете
  • тъкани от Пернишко
  • възрожденски икони
  • вещи, документи и фотоси свидетелстващи за антифашисткото движение в Пернишкия регион
  • Образци от развитието на Перник, като индустриален център на България

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Известия на Регионален исторически музей Перник, Том 1, издателство РИМ Перник, 2008 г.


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]