Режановце

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Режановце
Режановце
— село —
„Прохор Пчински“, икона от XIX век от църквата „Свети Йоан Обсечен“, вероятно на Димитър Папрадишки. Кумановска галерия за икони
„Прохор Пчински“, икона от XIX век от църквата „Свети Йоан Обсечен“, вероятно на Димитър Папрадишки. Кумановска галерия за икони
42.1578° с. ш. 21.6753° и. д.
Режановце
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаКуманово
Географска областЖеглигово
Надм. височина349 m
Население705 души (2002)
Пощенски код1300
МПС кодKU
Режановце в Общомедия

Режановце или Режановци (на македонска литературна норма: Режановце; на албански: Ërxhanoci) е село в Северна Македония, в община Куманово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в котловината Жеглигово на четири километра западно от общинския център Куманово на левия бряг на Липковска река.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Режановце е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Режановци е село, населявано от 260 жители българи християни.[1]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ражановци има 200 българи екзархисти.[2]

В 1994 година жителите на селото са 679, от които 596 македонци, 40 сърби, 38 албанци, 1 турчин и 4 други. Според преброяването от 2002 година селото има 705 жители.[3]

Националност Всичко
македонци 661
албанци 1
турци 1
роми 0
власи 0
сърби 42
бошняци 0
други 0

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 217.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126 – 127. (на френски)
  3. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007