Реймънд Дейвис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Реймънд Дейвис
Raymond Davis, Jr 2001.jpg
Роден 14 октомври 1914
Вашингтон, САЩ
Починал 31 май 2006
Ню Йорк, САЩ
Професия физик, химик
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (2002)
Реймънд Дейвис в Общомедия
Nobel prize medal.svg

Реймънд Дейвис е американски физик и химик, носител на Нобелова награда за физика за 2002 г.

Завършва като химик в Мерилендския университет през 1938 г. През 1942 защитава докторска дисертация в университета Йейл.

След приключването на военната му служба през 1946 започва работа в Комисията за атомна енергия на САЩ. През 1948 г. започва работа в Брукхейвънската национална лаборатория, занимаваща се и с търсене на мирни приложения на атомната енергия. Оттогава започва интересът на Дейвис към неутриното, частици, чието съществуване още не е било установено експериментално, но които трябва да обяснят привидните загуби на енергия при бета разпада.

Използвайки детектори от тетрахлорметан (CCl4) Дейвис изследва възможната връзка между темпа на произвеждане на 37Аргон и дълбочината под земята, на която са поставени детекторите. Основа на изследването е реакцията 37Cl + ν → 37Ar + e. За целта той поставя такива детектори под реактора в Брукхейвън (1954) и по-късно, под този в Савана ривър. Оказва се, че резултатите от опитите са отрицателни: детекторите не произвеждат повече 37Ar, когато реакторите са включени. Даденото по-късно теоретично обяснение е, че хлорните молекули реагират на неутрино, а при бета-разпада (който се случва в реакторите) се произвежда антинеутрино. Опитът показва за пръв път различните свойства на неутриното и антинеутриното.

По-късно Дейвис реализира мащабния проект „Homestake“, който засича голям брой неутрино от Слънцето и който му донася и Нобеловата награда за създаване на неутриновата астрономия. Този опит обаче открива за пръв път проблема със слънчевите неутрино, който се състои в това, че засечените неутрино на единица площ са приблизително три пъти по-малко от теоретичните предвиждания. Привидният парадокс има задоволително обяснение в рамките на квантовата механика.

Външни препратки[редактиране | edit source]