Реймънд Дейвис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Реймънд Дейвис
американски физик

Роден
Починал
31 май 2006 г. (91 г.)
Научна дейност
Област Физика
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (2002)
Реймънд Дейвис в Общомедия
Nobel prize medal.svg

Реймънд Дейвис е американски физик и химик, носител на Нобелова награда за физика за 2002 г.

Завършва като химик в Мерилендския университет през 1938 г. През 1942 защитава докторска дисертация в университета Йейл.

След приключването на военната му служба през 1946 започва работа в Комисията за атомна енергия на САЩ. През 1948 г. започва работа в Брукхейвънската национална лаборатория, занимаваща се и с търсене на мирни приложения на атомната енергия. Оттогава започва интересът на Дейвис към неутриното, частици, чието съществуване още не е било установено експериментално, но които трябва да обяснят привидните загуби на енергия при бета разпада.

Използвайки детектори от тетрахлорметан (CCl4) Дейвис изследва възможната връзка между темпа на произвеждане на 37Аргон и дълбочината под земята, на която са поставени детекторите. Основа на изследването е реакцията 37Cl + ν → 37Ar + e. За целта той поставя такива детектори под реактора в Брукхейвън (1954) и по-късно, под този в Савана ривър. Оказва се, че резултатите от опитите са отрицателни: детекторите не произвеждат повече 37Ar, когато реакторите са включени. Даденото по-късно теоретично обяснение е, че хлорните молекули реагират на неутрино, а при бета-разпада (който се случва в реакторите) се произвежда антинеутрино. Опитът показва за пръв път различните свойства на неутриното и антинеутриното.

По-късно Дейвис реализира мащабния проект „Homestake“, който засича голям брой неутрино от Слънцето и който му донася и Нобеловата награда за създаване на неутриновата астрономия. Този опит обаче открива за пръв път проблема със слънчевите неутрино, който се състои в това, че засечените неутрино на единица площ са приблизително три пъти по-малко от теоретичните предвиждания. Привидният парадокс има задоволително обяснение в рамките на квантовата механика.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]