Религия
|
||||||||||||||||
Религията (от лат. religio — свещено задължение, благоговение) е форма на обществено съзнание, съвкупност и система от възгледи, нагласи и обичаи, основани на вярата в свръхестествени сили, както и съвкупност от моралните норми, практики, ценности, институции и ритуали, съпровождащи тази система. Въпросът за същността на религиозните системи е сложен и многопластов и е обект на множество дисциплини, сред които теологията, социологията, антропологията и други области на хуманитарното знание. В процеса на развитието си повечето религии са преминали през множество етапи на развитие в рамките на отделни култури и дори в рамките на мирогледа на отделни личности.
Често думата религия е използвана преди всичко със значението на „организирана религия“ — организация от хора, подкрепящи практиките и изповядването на определен вид религия, често под формата на юридическа личност (вж. Религиозни организации).
Съдържание |
Определение [редактиране]
Има множество определения за понятието религия и повечето от тях се стремят да избегнат както крайната конкретика от една страна, така и безполезните обобщения от друга. Някои прилагат формалистични, доктринални дефиниции, други се облягат на емпирически, емоционални, интуитивни, оценъчни и етични фактори.
Религията е свързана с всевечното вътрешно чувство на човека, което изразява неговата връзка с някакво духовно начало. Религията е специфична форма на обществено съзнание, която се отличава с единство на мирогледа, чувствата и култа (обредно-магичните действия).
Социолозите и антрополозите гледат на религията като на абстрактен набор от идеи, ценности или преживявания, развили се като част от културната матрица. Някои архаични форми на религиите са неотличими от социокултурните практики, където обичаите и ритуалите определят емоционалната реалност.
Религиозни учени отдават предпочитанията си на онези определения за религията, които избягват редукционализма на различните социологични и психологични дисциплини, разглеждащи я само в контекста на съставните ѝ компоненти. Религията може да бъде определена като наличие на вяра в сакралното и божественото. „Идеята за божественото“ на Рудолф Ото например, формулирана през 1917 г., определя същността на религиозното съзнание като страхопочитание, уникално съчетание от страх и благоговение пред божеството. През 18 век Фридрих Шлайермахер определя религията като „усещане за пълна зависимост на народа “.
Етимология [редактиране]
Етимологията на думата „религия“ е обект на дебати от векове. В българския, английския и някои други езици думата без съмнение произхожда от латинското religio, който означава „почит, благоговение (пред боговете)“ или още „добросъвестност“, но за етимологията се предлагат и други интерпретации на подобни латински думи:
От relego [редактиране]
- Препрочитане, от лат. re (отново) + lego (в смисъла на „чета“), като това се свързва с препрочитането свещените писания.
- Внимателно разглеждане, от лат. re (отново) + lego (в смисъла на „избирам“ – това е интерпретацията на Цицерон) „преглеждам пак“, „обмислям внимателно“.
От religare [редактиране]
- Повторна свръзка с божественото, от лат. re (отново) + ligo (в смисъла на „свързвам се“, "връзвам", "съединявам"). Тази интерпретация е подкрепяна от съвременни английски учени, като Том Харпър, но е предложена още от Св. Августин, повтарящ тезата на Лактанций.
- Поемам задължение или връщам се в робство — това е алтернативна интерпретация на „повторното свързване“, подчертаваща усещането за служение на божеството. Възможно е произхода на този вариант да е от Августин. Изтъквана предимно от противници на религиозното мислене, тази интерпретация се смята за неточна и оскърбителна за последователите на религиите.
От res + legere [редактиране]
- Относно събирането — от лат. res (аблатив на re, „обръщам внимание на, разглеждам нещо“) + legere (събирам), което има отношение към консолидиращата роля на религията.
Религиозна вяра и поклонение [редактиране]
Религиите обединяват големи групи от хора и осигуряват пътищата, по което всеки един от тях може да живее в живота си в истина и с цел.
Религиите са разширени семейства. Те разширяват границите на семейството до племето или до родовата група, а много от тях дори разширяват по-нататък границите на племето, създавайки едно семейство от всички хора на земята, както биха казали християните, или превръщайки ги в единна общност умма, както биха казали мюсюлманите.
Създавайки кодекс на поведение (като етиката или закона), установявайки споделяна от общността картина на реалността, религиите дават на хората възможност да живеят уверено. Вярата е увереността, че онова, което се утвърждава от религията е надеждно. Увереността е укрепването на вярата чрез споделянето и с другите. Това означава, че хората могат да разпознават приятели от врагове и могат да разберат злонамерено ли подхожда някой към тях или не.
Религиозните кодекси за разпознаване на очаквано поведение не само внасят ред в обществото, образувайки често йерархични структури. Те дават на всички негови членове, включително най-бедните и непривилегированите, възможността за религиозен успех.
Религиозни направления [редактиране]
През 19 и 20 век сравнителното религиознание класифицира религиозните възгледи във философски дефинирани категории, наричани „световни религии“. Някои съвременни учени смятат, че не всички религии са разделени една от друга от взаимно изключващи се философии. Те смятат, че няма особен смисъл да се приписва на определени практики дадена философия и дори те да се определят като религиозни, вместо като културни, политически или обществени.[1][2] Съвременните психологически изследвания за природата на религиозността показват, че е по-добре да се говори за религията, като за относително непроменливо явление, което трябва да се разграничи от конкретните културни норми.[3]
Списъкът на религиозни направления, даден по-долу, е само опит за обобщаване на основните регионални и философски влияния върху съответните общности, а не пълно описание на всяка религиозна общност, нито обяснение на основните елементи на индивидуалната религиозност.
- Авраамическите религии са монотеистични религии, практикувани в целия свят. Общо за тях е приемането на Петокнижието за първоначален свещен текст, въпреки че степента, в която то е интегрирано в отделните поднаправления варира значително.
-
- Юдаизмът е най-старата авраамическа религия, водеща началото си от древна Палестина. Той се основава главно на Петокнижието, за което привържениците му смятат, че е предадено от Бог на хората чрез пророка Моисей през 1400 година пр.н.е. То, наред с останалата част от Еврейската Библия и с Талмуда, е основният религиозен текст на юдаизма. Днес негови последователи са около 13 милиона души, от които около 40% живеят в Израел и 40% - в Съединените щати.
- Християнството се основава на живота и учението на Господ Иисус Христос (1 век), представени в Новия Завет. Негов основен елемент е почитането на Иисус като Син Божи и Месия. Почти всички християни вярват в Светата Троица, обединяваща Бог Отец, Бог Син и Свети Дух като три личности на единствения Бог. Повечето християни могат да опишат религиозните си възгледи чрез Никейския символ на вярата. Основните направления на християнството, по реда на броя на последователите си, са:
- Римокатолицизъм, чиято църква се оглавява от римския папа и обединява Западната църква и 22 източнокатолически църкви.
- Протестантство, отделило се от Римокатолическата църква след Реформацията от 16 век и подразделящо се от своя страна на множество деноминации.
- Православие, от което Римокатолическата църква се отделя с Голямата схизма от 1054 година.
- Нехалкедонски църкви, отделили се от православието в средата на 1 хилядолетие, които днес имат последователи главно в Азия и Североизточна Африка.
-
- Ислямът се основава на учението на главния ислямски пророк Мохамед от 7 век. Той е преобладаващата религия в Северна Африка, Близкия Изток и значителна част от Централна и Южна Азия. В исляма има множество поднаправления, най-значителните сред които са сунизма и шиизма.
- Бахайството е религиозно течение, възникнало през 19 век в Иран от смятания за пророк Бахаулла и разпространило се след това в различни части на света. Последователите му вярват в единството на всички религиозни философии и признават всички пророци на юдаизма, християнството и исляма.
- Съществуват и множество по-малки авраамически общности, които могат да се разглеждат като обособени от основните направления - мормони, свидетели на Йехова, самаритяни, друзи, растафарианци и други.
-
Сикхски поклонник пред храм в Амритсар
- Индийските религии водят началото си от Индийския субконтинент. Сред общите за повечето от тях концепции са дхарма, карма, прераждане, мантра.
-
- Индуизъм е сборно понятие, описващо сходните философии на вайшнавизма, шиваизма и други свързани течения. Той не е монолитна религия, а група от независими религиозно-философски направления, споделящи някои общи черти. Разпространен е главно в Индия.
- Джайнизмът се основава на ученията на Паршва (9 век пр.н.е.) и Махавира (6 век пр.н.е.). Разпространен е главно в Индия.
- Будизмът е създаден от Сидхарта Гаутама през 6 век пр.н.е. Последователите му смятат, че той е желаел да помогне на съзнателните същества да прекратят своите страдания, като осъзнаят действителната същност на света и напуснат цикъла на страдание и прераждане (самсара), достигайки нирвана. Съвременният будизъм включва няколко основни направления:
- Теравада, разпространен главно в Шри Ланка и Югоизточна Азия, споделя повече общи черти с останалите индийски религии. В основата му е обширен сборник от текстове, известен като Палийски канон.
- Махаяна е група будистки учения, които водят началото си от Китай, и в наши дни запазват влиянието си във Виетнам, Корея и Япония, както и в Западния свят.
- Ваджраяна, понякога разглеждан и като част от махаяна, възниква в Тибет и се разпространява в съседните области, включително в Монголия.
- Сикхизмът е монотеистична религия, основана през 15 век от Нанак и неговите последователи в Пенджаб.
- Иранските религии са древни религиозни направления, преобладаващи в Иран преди неговата ислямизация. Днес последователите им са ограничени малцинства, главно в Близкия Изток.
-
- Зороастризмът се основава на учението на пророка Зороастър (6 век пр.н.е.). Последователите му почитат богът, създател на света, Ахура Мазда. В зороастризма доброто и злото имат отделни и независими източници, като злото се опитва да разруши творението на Ахура Мазда, а добро се стреми да му попречи.
- Мандаянизмът е монотеистична гностична религия, макар и силно повлияна от иранския дуализъм.
-
- Язданизмът включва отделни няколко групи кюрди, чиито религиозни възгледи са силно повлияни от исляма, но включват и множество предислямски елементи.
- Народна религия е сборно понятие, обхващащо множество слабоорганизирани местни религиозни общности, които не могат да се причислят към изброените по-горе групи. Някои от тези общности понякога се определят като привърженици на езичество, шаманизъм, анимизъм, култ към предците или тотемизъм.
-
- Африкански традиционни религии е категория, обхващаща всички религиозни практики в Африка преди навлизането там на исляма и християнството, като например религията на йоруба. Те се разпространяват и в Америка, където стават основа на местни синкретични форми, като сантерия, кандомбле, умбанда, вуду.
- Американските народни религии включват религиите на ацтеки, инки, маи и останалите местни народности преди европейската колонизация.
- Китайската народна религия се практикува от китайци по целия свят и включва множество елементи на конфуцианството и даоизма, както и известни будистки влияния.
- Шинтоизмът в Япония е традиционната религия, но в продължение на векове се практикува успоредно с будизма..
- Корейският шаманизъм, силно повлиян от будизма, е традиционната религия в Корея. За разлика от шинтоизма той никога не е кодифициран в стандартна форма.
Бележки [редактиране]
- ↑ Pennington, Brian Kemble. Was Hinduism Invented?. New York, Oxford University Press US, 2005. ISBN 0195166558.
- ↑ Lash, Nicholas. The beginning and the end of 'religion'. Cambridge University Press, 1996. ISBN 0521566355.
- ↑ Bulbulia, Joseph. Are There Any Religions? An Evolutionary Explanation. // Method & Theory in the Study of Religion 17.2. 2005. с. 71-100.
Вижте също [редактиране]