Религия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Религия

P religion world.svg
Форми на религиозното съзнание

Монотеизъм  · Политеизъм  · Деизъм  · Теизъм  · Итсизъм  · Пантеизъм
Световни религии

Будизъм  · Християнство  · Ислям  ·

Авраамически религии

Юдаизъм  · Християнство  · Ислям  · Бахайство

Индийски религии

Индуизъм  · Джайнизъм  · Сикхизъм  · Будизъм

Традиционни религии на Далечния изток

Даоизъм  · Конфуцианство  · Шинтоизъм

Религиозни термини

Бог  · Душа  · Грях  · Дух  · Вяра  · Догма  · Живот след смъртта  · Храм

Списък на религиите
Портал:Религия

Религията (от лат. religio — свещено задължение, благоговение) е форма на обществено съзнание, съвкупност и система от възгледи, нагласи и обичаи, основани на вярата в свръхестествени сили, както и съвкупност от моралните норми, практики, ценности, институции и ритуали, съпровождащи тази система. Въпросът за същността на религиозните системи е сложен и многопластов и е обект на множество дисциплини, сред които теологията, социологията, антропологията и други области на хуманитарното знание. В процеса на развитието си повечето религии са преминали през множество етапи на развитие в рамките на отделни култури и дори в рамките на мирогледа на отделни личности.

Често думата религия е използвана преди всичко със значението на „организирана религия“ — организация от хора, подкрепящи практиките и изповядването на определен вид религия, често под формата на юридическа личност (вж. Религиозни организации).

Съдържание

Определение [редактиране]

Има множество определения за понятието религия и повечето от тях се стремят да избегнат както крайната конкретика от една страна, така и безполезните обобщения от друга. Някои прилагат формалистични, доктринални дефиниции, други се облягат на емпирически, емоционални, интуитивни, оценъчни и етични фактори.

Религията е свързана с всевечното вътрешно чувство на човека, което изразява неговата връзка с някакво духовно начало. Религията е специфична форма на обществено съзнание, която се отличава с единство на мирогледа, чувствата и култа (обредно-магичните действия).

Социолозите и антрополозите гледат на религията като на абстрактен набор от идеи, ценности или преживявания, развили се като част от културната матрица. Някои архаични форми на религиите са неотличими от социокултурните практики, където обичаите и ритуалите определят емоционалната реалност.

Религиозни учени отдават предпочитанията си на онези определения за религията, които избягват редукционализма на различните социологични и психологични дисциплини, разглеждащи я само в контекста на съставните ѝ компоненти. Религията може да бъде определена като наличие на вяра в сакралното и божественото. „Идеята за божественото“ на Рудолф Ото например, формулирана през 1917 г., определя същността на религиозното съзнание като страхопочитание, уникално съчетание от страх и благоговение пред божеството. През 18 век Фридрих Шлайермахер определя религията като „усещане за пълна зависимост на народа “.

Етимология [редактиране]

Етимологията на думата „религия“ е обект на дебати от векове. В българския, английския и някои други езици думата без съмнение произхожда от латинското religio, който означава „почит, благоговение (пред боговете)“ или още „добросъвестност“, но за етимологията се предлагат и други интерпретации на подобни латински думи:

От relego [редактиране]

  • Препрочитане, от лат. re (отново) + lego (в смисъла на „чета“), като това се свързва с препрочитането свещените писания.
  • Внимателно разглеждане, от лат. re (отново) + lego (в смисъла на „избирам“ – това е интерпретацията на Цицерон) „преглеждам пак“, „обмислям внимателно“.

От religare [редактиране]

  • Повторна свръзка с божественото, от лат. re (отново) + ligo (в смисъла на „свързвам се“, "връзвам", "съединявам"). Тази интерпретация е подкрепяна от съвременни английски учени, като Том Харпър, но е предложена още от Св. Августин, повтарящ тезата на Лактанций.
  • Поемам задължение или връщам се в робство — това е алтернативна интерпретация на „повторното свързване“, подчертаваща усещането за служение на божеството. Възможно е произхода на този вариант да е от Августин. Изтъквана предимно от противници на религиозното мислене, тази интерпретация се смята за неточна и оскърбителна за последователите на религиите.

От res + legere [редактиране]

  • Относно събирането — от лат. res (аблатив на re, „обръщам внимание на, разглеждам нещо“) + legere (събирам), което има отношение към консолидиращата роля на религията.

Религиозна вяра и поклонение [редактиране]

Символи на 16 от най-разпространените вероизповедания в света

Религиите обединяват големи групи от хора и осигуряват пътищата, по което всеки един от тях може да живее в живота си в истина и с цел.

Религиите са разширени семейства. Те разширяват границите на семейството до племето или до родовата група, а много от тях дори разширяват по-нататък границите на племето, създавайки едно семейство от всички хора на земята, както биха казали християните, или превръщайки ги в единна общност умма, както биха казали мюсюлманите.

Създавайки кодекс на поведение (като етиката или закона), установявайки споделяна от общността картина на реалността, религиите дават на хората възможност да живеят уверено. Вярата е увереността, че онова, което се утвърждава от религията е надеждно. Увереността е укрепването на вярата чрез споделянето и с другите. Това означава, че хората могат да разпознават приятели от врагове и могат да разберат злонамерено ли подхожда някой към тях или не.

Религиозните кодекси за разпознаване на очаквано поведение не само внасят ред в обществото, образувайки често йерархични структури. Те дават на всички негови членове, включително най-бедните и непривилегированите, възможността за религиозен успех.

Религиозни направления [редактиране]

Преобладаваща религия в страните по света

През 19 и 20 век сравнителното религиознание класифицира религиозните възгледи във философски дефинирани категории, наричани „световни религии“. Някои съвременни учени смятат, че не всички религии са разделени една от друга от взаимно изключващи се философии. Те смятат, че няма особен смисъл да се приписва на определени практики дадена философия и дори те да се определят като религиозни, вместо като културни, политически или обществени.[1][2] Съвременните психологически изследвания за природата на религиозността показват, че е по-добре да се говори за религията, като за относително непроменливо явление, което трябва да се разграничи от конкретните културни норми.[3]

Списъкът на религиозни направления, даден по-долу, е само опит за обобщаване на основните регионални и философски влияния върху съответните общности, а не пълно описание на всяка религиозна общност, нито обяснение на основните елементи на индивидуалната религиозност.

Патриархът Авраам
Мюсюлмани се молят около Кааба, най-почитаното свещено място в исляма
Сикхски поклонник пред храм в Амритсар
  • Индуизъм е сборно понятие, описващо сходните философии на вайшнавизма, шиваизма и други свързани течения. Той не е монолитна религия, а група от независими религиозно-философски направления, споделящи някои общи черти. Разпространен е главно в Индия.
  • Джайнизмът се основава на ученията на Паршва (9 век пр.н.е.) и Махавира (6 век пр.н.е.). Разпространен е главно в Индия.
  • Будизмът е създаден от Сидхарта Гаутама през 6 век пр.н.е. Последователите му смятат, че той е желаел да помогне на съзнателните същества да прекратят своите страдания, като осъзнаят действителната същност на света и напуснат цикъла на страдание и прераждане (самсара), достигайки нирвана. Съвременният будизъм включва няколко основни направления:
  • Сикхизмът е монотеистична религия, основана през 15 век от Нанак и неговите последователи в Пенджаб.
Зороастрийски храм на огъня
  • Иранските религии са древни религиозни направления, преобладаващи в Иран преди неговата ислямизация. Днес последователите им са ограничени малцинства, главно в Близкия Изток.
  • Зороастризмът се основава на учението на пророка Зороастър (6 век пр.н.е.). Последователите му почитат богът, създател на света, Ахура Мазда. В зороастризма доброто и злото имат отделни и независими източници, като злото се опитва да разруши творението на Ахура Мазда, а добро се стреми да му попречи.
  • Мандаянизмът е монотеистична гностична религия, макар и силно повлияна от иранския дуализъм.
    • Язданизмът включва отделни няколко групи кюрди, чиито религиозни възгледи са силно повлияни от исляма, но включват и множество предислямски елементи.
Устройство за изгаряне на благовония в китайски храм

Бележки [редактиране]

  1. ↑ Pennington, Brian Kemble. Was Hinduism Invented?. New York, Oxford University Press US, 2005. ISBN 0195166558.
  2. ↑ Lash, Nicholas. The beginning and the end of 'religion'. Cambridge University Press, 1996. ISBN 0521566355.
  3. ↑ Bulbulia, Joseph. Are There Any Religions? An Evolutionary Explanation. // Method & Theory in the Study of Religion 17.2. 2005. с. 71-100.

Вижте също [редактиране]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Вяра — Религия — Набожност.
Теми, свързани с религията редактирай
Форми на вярване анархизъм – транстеизъм – деизъм – хенотеизъм – малтеизъм – монизъм – монотеизъм – пантеизъм – панентеизъм – политеизъм – теизъм - паратеизъм
Религиозни практики гадаене – екстаз – екзорцизъм – вяра – опрощение – магия – медитация – мистицизъм – молитва – покаяние – жертвоприношение – отбягване – суеверие – почит – обредност – обожествяване
Типове религии култ към мъртвите и прадедите – цивилна религия – фолклорна религия – фундаментализъм – мистериална религия – Ню Ейдж – паганизъм – шаманизъм – духовни учения – тотемизъм – анимизъм – открита религия
Атрибути на някои религии духовенство – символ на вярата – култ – догма – ортодоксалност – свещеници
Религия и общество Религия и социални проблеми – култ – секта – деноминация – еклезия – Религиозна свобода – Религиозност и интелигентност – осова епоха – Религия и Интернет – Консуматорска религия – Жените теолози – добродетел; Монашески общности
Елементи от някои религиозни мирогледи дхарма юкам – задгробен живот – избранници – сътворение на света – край на света – зло - рай – ад – карма – чудеса – мокша – нирвана – възкресение – прераждане – възнесение – откровение – душа – духовно обладаване – свръхестествено – Сведения за необичайни религиозни раждания – ангел – обожествяване на животни – полубог – демон – дева (хиндуизъм) – дявол – екам – бог – богиня – пророк – бог отец – богиня майка – соларно божество – дух – договор
Отхвърляни от религиите практики вероотстъпничество – ерес – идолопоклонничество – грях
Религия и наука Антропология на религията – Сравнително религиознание – Психология на религията – Социология на религията – Философия на религията –

Религия и наука – Невротеология – Изследвания върхурелигията – Духовни изследвания
Сравнения сравнение между източните и западните религиозни традиции – Аргументи за и против съществуването на Бог
Свързани теми митология – философия на религията – теология – псевдорелигия – Дуализъм (философия на ума) – Идеализъм (философия) – Витализъм
Нерелигиозни вярвания религиозно насилие– Църква на реалността –Критика на религията – агностицизъм – атеизъм – секуларизъм – Секуларистичен хуманизъм – Безверие
Присъединяване и напускане превръщане – освобождение
Списъци теми, свързани с религията – основни световни религии – списък с религии – религиозни популации – божества – хора, считани за божества – религиозни учители – методи за гадаене

Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Религия&oldid=5475278“.