Религия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Религия

P religion world.svg

Форми на религиозното съзнание

Монотеизъм  · Политеизъм  · Деизъм  · Теизъм  · Итсизъм  · Пантеизъм

Световни религии

Будизъм  · Християнство  · Ислям  ·

Авраамически религии

Юдаизъм  · Християнство  · Ислям  · Бахайство

Индийски религии

Индуизъм  · Джайнизъм  · Сикхизъм  · Будизъм

Традиционни религии на Далечния изток

Даоизъм  · Конфуцианство  · Шинтоизъм

Религиозни термини

Бог  · Душа  · Грях  · Дух  · Вяра  · Догма  · Живот след смъртта  · Храм

Списък на религиите
Портал:Религия

Религията е организирана система от вярвания, културни системи и мирогледи, които свързват човечеството с даден порядък на съществуване. Много религии имат свои наративи, символи и свещени истории, предназначени да обяснят смисъла на живота или произхода на света. От религиозните вярвания за Вселената и човешката природа хората извеждат практически правила като морал, етика, религиозно право или желателен начин на живот. Според някои оценки в света съществуват около 4 200 религии.[1]

Много от религиите имат организирано поведение, духовенство, дефиниции за членство или съпричастност, свещени места и тестове. Практикуването на дадена религия може да включва също ритуали, проповеди, почитане или поклонение пред Бог или божества, жертвоприношения, транс, инициации, погребални служби, брачни церемонии, медитация, молитва или други страни на човешката култура.

Понятието религия понякога се използва като аналогично на вяра, система от вярвания и дори набор от задължения.[2] В същото време, по думите на Емил Дюркем, религията се различава от личната вяра по това, че тя е „нещо, крайно социално“.[3] Според глобална анкета, проведена през 2012 година, 59% от хората по света са религиозни, а 36% са нерелигиозни, включително 13% атеисти, като делът на религиозните намалява с 9 процентни пункта спрямо 2005 година.[4] Средно жените са по-религиозни от мъжете.[5] Някои хора следват няколко религии или множество религиозни принципи едновременно, независимо от това дали съответните религиозни системи традиционно позволяват синкретизма.[6][7][8]

Наименование[редактиране | edit source]

Думата „религия“ произлиза от латинската religio, която означава „уважение към свещеното, почитане на боговете“.[9]

Произходът и първоначалното значение на латинската дума не са изяснени, като съществуват различни хипотези. Една от тях, присъстваща още в текстове на Цицерон, я свързва с представката за повторение re- и глагола lego („чета“) в смисъл на „избирам“, „преглеждам“ или „разглеждам внимателно“. Съвременни изследователи, като Том Харпър и Джоузеф Камбъл, предпочитат да извеждат religio от ligare („обвързвам, свързвам“) - така с представката re- се получава „свързвам отново“, значение, популяризирано от Августин Блажени в неговата интерпретация на Лактанций.[10][11]

Според филолога Макс Мюлер думата religio първоначално има по-тесен смисъл и означава само „преклонение пред Бог или боговете, внимателно обмисляне на божествените неща, пиетет“.[12][13] Според Мюлер много други култури от тази епоха, като тези на Древен Египет, Древна Персия и Древна Индия, имат подобен подход, като за тях това, което днес наричаме религия, би било просто „закон“.[14]

Много езици имат думи, които обикновено се превеждат като „религия“, но се използват в по-различен смисъл, а в някои езици изобщо няма такава дума. Например, санскритската дума „дхарма“ понякога се превежда като „религия“, но означава и закон. Първоначално в средновековна Япония също има единство между „имперски закон“ и „закон на Буда“, като тези източници на правото започват да се разграничават по-късно.[15][16] В иврит няма точно съответствие на думата „религия“, а юдаизмът не разграничава отчетливо религиозна, национална, расова и етническа идентичност.[17]

Определения[редактиране | edit source]

Има множество определения за понятието религия, като тук са разгледани само няколко от тях. Типични речникови определения на религия са „вяра в или почитане на бог или богове“[18] или „служба и почитане на Бог или свръхестественото“.[19] В същото време много изследователи разширяват определенията като „вяра в бог“, тъй като те не могат да обхванат цялото многообразие на религиозната мисъл и опит.

Антропологът Едуард Бърнет Тайлър определя религията като „вярата в духовни същества“.[20] През 1871 година той смята, че стесняването на дефиницията до вяра във върховно божество, съд след смъртта, идолопоклонничество и така нататък, би изключило много хора от категорията на религиозните и по този начин „има недостатъка да идентифицира религията с определени следствия, вместо с по-дълбокия мотив, който лежи под тях“. Той също така твърди, че вярата в духовни същества съществува при всички известни общества.

Основоположникът на интерпретативната антропология Клифърд Гиърц дефинира религията като „система от символи, която действа за установяването на мощни, всеобхватни и дълготрайни предразположения и мотивации у хората чрез формулиране на представи за общ порядък на съществуване и обличайки тези представи с такова излъчване на действителност, че предразположенията и мотивациите изглеждат единствено реалистични“.[21] Позовавайки се изглежда на Тайлъровия „по-дълбок мотив“, Гиърц отбелязва, че „имаме много малка представа как, в емпиричен смисъл, се извършва това конкретно чудо. Знаем само, че то се извършва, ежегодно, ежеседмично, ежедневно, за някои хора почти ежечасно; и имаме огромна етнографска литература, която демонстрира това“.[22] Богословът Антоан Вергот също акцентира върху „културната действителност“ на религията, която той определя като „съвкупността на езиковите прояви, емоции, действия и знаци, които се отнасят към свръхестествено същество или свърхестествени същества“. Той разглежда понятието „свръхестествено“ като всичко, надхвърлящо силите на природата или човешките възможности.[23]

Социологът Емил Дюркем, в своя влиятелен труд „Елементарни форми на религиозен живот“, определя религията като „единна система от вярвания и практики, отнасящи се към свещените неща“, а под „свещени неща“ разбира нещата, които са „обособени и забранени - вярвания и практики, които обединяват в една морална общност, наричана Църква, всички, които се придържат към тях“.[24] В същото време свещените неща не са ограничени до богове или духове - по този начин будизмът се включва в тази дефиниция на религията.[25] И обратното - свещени неща могат да бъдат „скала, дърво, извор, камъче, парче дърво, къща, с една дума всичко може да бъде свещено“.[26] Религиозните вярвания, митове, догми и легенди са изображенията, които изразяват природата на тези свещени неща, както и приписваните им качества и сили.[27]

В своята книга „Разновидностите на религиозния опит“ психологът Уилям Джеймс дефинира религията като „чувствата, действията и опитът на отделните хора в тяхната самота, доколкото те се разглеждат сами като намиращи се в отношение към това, което могат да смятат за божествено“.[28] Под „божествено“ Джеймс разбира „всеки обект, който е богоподобен, независимо дали е конкретно божество или не“,[29] към който индивидът се чувства подтикнат да реагира с тържественост и сериозност.[30]

Отзвук от определенията на Уилям Джеймс и Емил Дуркем може да се открие също в текстовете на Фредерик Фере, който определя религията като „начинът на човек да оценява най-всестранно и интензивно“.[31] По сходен начин за богослова Паул Тилих вярата е „състоянието да си крайно ангажиран“,[32] което „е само по себе си религия. Религията е субстанцията, основата и дълбината на духовния живот на човека“.[33] В края на XVIII век Фридрих Шлайермахер дефинира религията като „усещане за пълна зависимост“.[34] Неговият съвременник Георг Вилхелм Фридрих Хегел остро се разграничава от този възглед, определяйки религията като „Божествения дух, самоосъзнаващ Себе си чрез крайния дух“.

Когато религията се разглежда в смисъла на „свещено“, „божествено“, интензивно „оценяване“ или „крайна ангажираност“, става възможно да се разбере защо научните открития и философската критика не притесняват задължително нейните последователи.[35]

Религиозна вяра и поклонение[редактиране | edit source]

Символи на 16 от най-разпространените религии и вярвания в света

Религиите обединяват големи групи от хора и осигуряват пътищата, по което всеки един от тях може да живее в живота си в истина и с цел.

Религиите са разширени семейства. Те разширяват границите на семейството до племето или до родовата група, а много от тях дори разширяват по-нататък границите на племето, създавайки едно семейство от всички хора на земята, както биха казали християните, или превръщайки ги в единна общност умма, както биха казали мюсюлманите.

Създавайки кодекс на поведение (като етиката или закона), установявайки споделяна от общността картина на реалността, религиите дават на хората възможност да живеят уверено. Вярата е увереността, че онова, което се утвърждава от религията е надеждно. Увереността е укрепването на вярата чрез споделянето и с другите. Това означава, че хората могат да разпознават приятели от врагове и могат да разберат злонамерено ли подхожда някой към тях или не.

Религиозните кодекси за разпознаване на очаквано поведение не само внасят ред в обществото, образувайки често йерархични структури. Те дават на всички негови членове, включително най-бедните и непривилегированите, възможността за религиозен успех.

Религиозни направления[редактиране | edit source]

Преобладаваща религия в страните по света

През 19 и 20 век сравнителното религиознание класифицира религиозните възгледи във философски дефинирани категории, наричани „световни религии“. Някои съвременни учени смятат, че не всички религии са разделени една от друга от взаимно изключващи се философии. Те смятат, че няма особен смисъл да се приписва на определени практики дадена философия и дори те да се определят като религиозни, вместо като културни, политически или обществени.[36][37] Съвременните психологически изследвания за природата на религиозността показват, че е по-добре да се говори за религията, като за относително непроменливо явление, което трябва да се разграничи от конкретните културни норми.[38]

Петте най-многочислени религиозни групи в света, които наброяват общо около 5 милиарда души, са християнството, ислямът, будизмът, индуизмът и китайската народна религия.

Петте най-големи религии Последователи, 2000 г.[39] Дял от населението на света[39]
Християнство 2,0 милиарда 33%
Ислям 1,2 милиарда 19,6%
Индуизъм 811 милиона 13,4%
Китайска народна религия 385 милиона 6,4%
Будизъм 360 милиона 5,9%

Списъкът на религиозни направления, даден по-долу, е само опит за обобщаване на основните регионални и философски влияния върху съответните общности, а не пълно описание на всяка религиозна общност, нито обяснение на основните елементи на индивидуалната религиозност.

Патриархът Авраам
Мюсюлмани се молят около Кааба, най-почитаното свещено място в исляма
Сикхски поклонник пред храм в Амритсар
  • Индуизъм е сборно понятие, описващо сходните философии на вайшнавизма, шиваизма и други свързани течения. Той не е монолитна религия, а група от независими религиозно-философски направления, споделящи някои общи черти. Разпространен е главно в Индия.
  • Джайнизмът се основава на ученията на Паршва (9 век пр.н.е.) и Махавира (6 век пр.н.е.). Разпространен е главно в Индия.
  • Будизмът е създаден от Сидхарта Гаутама през 6 век пр.н.е. Последователите му смятат, че той е желаел да помогне на съзнателните същества да прекратят своите страдания, като осъзнаят действителната същност на света и напуснат цикъла на страдание и прераждане (самсара), достигайки нирвана. Съвременният будизъм включва няколко основни направления:
  • Сикхизмът е монотеистична религия, основана през 15 век от Нанак и неговите последователи в Пенджаб.
Зороастрийски храм на огъня
  • Иранските религии са древни религиозни направления, преобладаващи в Иран преди неговата ислямизация. Днес последователите им са ограничени малцинства, главно в Близкия Изток.
  • Зороастризмът се основава на учението на пророка Зороастър (6 век пр.н.е.). Последователите му почитат богът, създател на света, Ахура Мазда. В зороастризма доброто и злото имат отделни и независими източници, като злото се опитва да разруши творението на Ахура Мазда, а добро се стреми да му попречи.
  • Мандаянизмът е монотеистична гностична религия, макар и силно повлияна от иранския дуализъм.
    • Язданизмът включва отделни няколко групи кюрди, чиито религиозни възгледи са силно повлияни от исляма, но включват и множество предислямски елементи.
Устройство за изгаряне на благовония в китайски храм

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Shouler 2010, с. 1.
  2. Kant 2001, с. 177.
  3. Durkheim 1915, с. 10.
  4. WIN-Gallup International 2012.
  5. Britt 2009.
  6. Smith 2005, с. 77.
  7. Mase-Hasegawa 2008.
  8. Goldberg 2009.
  9. Harper 2013.
  10. Harpur 2004.
  11. Campbell 1991.
  12. Müller 1889, с. 33.
  13. Lewis 2013.
  14. Müller 1870, с. 28.
  15. Kuroda 1996, с. 271-285.
  16. McMullin 1984.
  17. Edelheit 2000, с. 3.
  18. Hodder Education 2011.
  19. Merriam-Webster 2013.
  20. Tylor 1871, с. 424.
  21. Geertz 1993, с. 87-125.
  22. Geertz 1993, с. 90.
  23. Vergote 1996, с. 16.
  24. Durkheim 1915.
  25. Durkheim 1915, с. 45.
  26. Durkheim 1915, с. 37.
  27. Durkheim 1915, с. 40-41.
  28. James 1902, с. 31.
  29. James 1902, с. 34.
  30. James 1902, с. 38.
  31. Ferré 1967, с. 82.
  32. Tillich 1957, с. 1.
  33. Tillich 1959, с. 8.
  34. Finlay 2005, с. 81-94.
  35. Pecorino 2001.
  36. Pennington 2005.
  37. Lash 1996.
  38. Bulbulia 2005, с. 71-100.
  39. а б Turner 2012.
Цитирани източници
  • ((en)) Britt, Robert Roy. Women More Religious Than Men. // livescience.com. TechMedia Network, 2009. Посетен на 2013-11-25.
  • ((en)) Bulbulia, Joseph. Are There Any Religions? An Evolutionary Explanation. // Method & Theory in the Study of Religion 17.2. 2005. с. 71-100.
  • ((en)) Campbell, Joseph. The Power of Myth. Anchor, 1991. ISBN 978-0385418867.
  • ((en)) Durkheim, Émile. The Elementary Forms of the Religious Life. London, George Allen & Unwin, 1915.
  • ((en)) Finlay, Hueston A. ‘Feeling of absolute dependence’ or ‘absolute feeling of dependence’? A question revisited. // Religious Studies 41.1. 2005. с. 81-94.
  • ((en)) Frederick Ferré, F. Basic modern philosophy of religion. Scribner, 1967.
  • ((en)) Edelheit, Hershel и др. History of Zionism: A Handbook and Dictionary. Westview Press, 2000.
  • ((en)) Geertz, Clifford. The interpretation of cultures: selected essays. Fontana Press, 1993.
  • ((en)) Goldberg, Joshua A. New Poll Reveals How Churchgoers Mix Eastern, New Age Beliefs. // christianpost.com. The Christian Post, 2009. Посетен на 2013-11-25.
  • ((en)) Harper, Douglas. religion. // etymonline.com. etymonline.com, 2013. Посетен на 2013-11-26.
  • ((en)) Harpur, Tom. Pagan Christ: Recovering the lost light. Thomas Allen, 2004. ISBN 978-0887621451.
  • ((en))  religion. // Chambers 21st Century Dictionary. Hodder Education, 2011. Посетен на 2013-11-27.
  • ((en)) James, W. The Varieties of Religious Experience. A Study in Human Nature. Longmans, Green, and Co., 1902.
  • ((en)) Kant, Immanuel. Religion and Rational Theology. Cambridge University Press, 2001. ISBN 9780521799980.
  • ((en)) Kuroda, Toshio. The Imperial Law and the Buddhist Law. // Japanese Journal of Religious Studies 23.3-4. 1996. с. 271-285.
  • ((en)) Lash, Nicholas. The beginning and the end of 'religion'. Cambridge University Press, 1996. ISBN 0521566355.
  • ((en)) Lewis, Charlton T. и др. rĕlĭgĭo. // perseus.tufts.edu. perseus.tufts.edu, 2013. Посетен на 2013-11-26.
  • ((en)) Mase-Hasegawa, Emi. Christ in Japanese Culture: Theological Themes in Shusaku Endo's Literary Works. Brill Academic Pub, 2008. ISBN 978-9004165960.
  • ((en)) McMullin, Neil. Buddhism and the State in Sixteenth-Century Japan. Princeton, Princeton University Press, 1984.
  • ((en))  religion. // merriam-webster.com. Merriam-Webster, 2013. Посетен на 2013-11-27.
  • ((en)) Müller, Friedrich Max. Introduction to the Science of Religion: Four Lectures Delivered at the Royal Institution with Two Essays on False Analogies, and the Philosophy of Mythology. Longmans, Green, 1870.
  • ((en)) Müller, Max. Natural Religion. 1889.
  • ((en)) Pecorino, Philip A. Philosophy of Religion. Online Textbook. // sunysuffolk.edu. sunysuffolk.edu, 2001. Посетен на 2013-11-28.
  • ((en)) Pennington, Brian Kemble. Was Hinduism Invented?. New York, Oxford University Press US, 2005. ISBN 0195166558.
  • ((en)) Shouler, Kenneth. The Everything World's Religions Book: Explore the beliefs, traditions, and cultures of ancient and modern religions. Adams Media, 2010. ISBN 978-1440500367.
  • ((en)) Smith, Christian и др. Soul Searching: The Religious and Spiritual Lives of American Teenagers. Oxford University Press, 2005. ISBN 978-0195384772.
  • ((en)) Tillich, P. Dynamics of faith. Harper Perennial, 1957.
  • ((en)) Tillich, P. Theology of Culture. Oxford University Press, 1959.
  • ((en)) Turner, Darrell J. Religion: Year In Review 2000. // Encyclopedia Britannica. Encyclopedia Britannica, 2012. Посетен на 2012-06-16.
  • ((en)) Tylor, E.B. Primitive Culture: Researches Into the Development of Mythology, Philosophy, Religion, Art, and Custom. Vol. 1. London, John Murray, 1871.
  • ((en)) Vergote, A.. Religion, belief and unbelief. A Psychological Study. Leuven University Press, 1996.
  • ((en))  Global Index of Religiosity and Atheism. // WIN-Gallup International, 27 July 2012. Посетен на 2012-08-24.

Вижте също[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Теми, свързани с религията редактирай
Форми на вярване Християнски анархизъмтранстеизъмдеизъмхенотеизъммалтеизъммонизъммонотеизъмпантеизъмпанентеизъмполитеизъмтеизъм - паратеизъм
Религиозни практики гадаенеекстазекзорцизъмвяраопрощениемагиямедитациямистицизъммолитвапокаяниежертвоприношениеотбягванесуевериепочитобредностобожествяване
Цел на религиозните практики освобождение (в Будизма)
Типове религии култ към мъртвите и прадедитецивилна религияфолклорна религияфундаментализъммистериална религияНю Ейджпаганизъмшаманизъмдуховни учениятотемизъманимизъмоткрита религия
Атрибути на някои религии духовенствосимвол на вяратадогмаортодоксалностсвещеници
Религия и общество Религия и социални проблемикултсектаденоминацияеклезияРелигиозна свободаРелигиозност и интелигентностосова епохаРелигия и ИнтернетКонсуматорска религияЖените теолозидобродетел; Монашески общности
Елементи от някои религиозни мирогледи дхарма юкамзадгробен животизбранницисътворение на светакрай на светазло - райадкармачудесамокшанирванавъзкресениепреражданевъзнесениеоткровениедушадуховно обладаванесвръхестественоСведения за необичайни религиозни ражданияангелобожествяване на животниполубогдемондева (хиндуизъм)дяволекамбогбогиняпророкбог отецбогиня майкасоларно божестводухдоговор
Отхвърляни от религиите практики вероотстъпничествоересидолопоклонничествогрях
Религия и наука Антропология на религиятаСравнително религиознаниеПсихология на религиятаСоциология на религиятаФилософия на религията

Религия и наукаНевротеологияИзследвания върхурелигиятаДуховни изследвания

Нерелигиозни вярвания религиозно насилиеЦърква на реалносттаКритика на религиятаагностицизъматеизъмсекуларизъмСекуларистичен хуманизъмБезверие
Присъединяване и промяна превръщане
Сравнения сравнение между източните и западните религиозни традицииАргументи за и против съществуването на Бог
Свързани теми митологияфилософия на религиятатеологияпсевдорелигияДуализъм (философия на ума)Идеализъм (философия)Витализъм