Религия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
Символи на 16 от най-разпространените вероизповедания в света
Символи на 16 от най-разпространените вероизповедания в света

Религията (от лат. religio — свещено задължение, благоговение) е форма на обществено съзнание, съвкупност и система от възгледи, нагласи и обичаи, основани на вярата в свръхестествени сили, както и съвкупност от моралните норми, практики, ценности, институции и ритуали, съпровождащи тази система. Въпросът за същността на религиозните системи е сложен и многопластов и е обект на множество дисциплини, сред които теологията, социологията, антропологията и други области на хуманитарното знание. В процеса на развитието си повечето релиии са преминали през множество етапи на развитие в рамките на отделни култури и дори в рамките на мирогледа на отделни личности.

Често думата религия е използвана преди всичко със значението на „организирана религия“ — организация от хора, подкрепящи практиките и изповядването на определен вид религия, често под формата на юридическа личност (вж. Религиозни организации).

Съдържание

[редактиране] Определение за религия

Има множество определения за понятието религия и повечето от тях се стремят да избегнат както крайната конкретика от една страна, така и безполезните обобщения от друга. Някои прилагат формалистични, доктринални дефиниции, други се облягат на емпирически, емоционални, интуитивни, оценъчни и етични фактори.

Социолозите и антрополозите гледат на религията като на абстрактен набор от идеи, ценности или преживявания, развили се като част от културната матрица. Някои архаични форми на религиите са неотличими от социокултурните практики, където обичаите и ритуалите определят емоционалната реалност.

Религиозни учени отдават предпочитанията си на онези определения за религията, които избягват редукционализма на различните социологични и психологични дисциплини, разглеждащи я само в контекста на съставните ѝ компоненти. Религията може да бъде определена като наличие на вяра в сакралното и божественото. „Идеята за божественото“ на Рудолф Ото например, формулирана през 1917 г., определя същността на религиозното съзнание като страхопочитание, уникално съчетание от страх и благоговение пред божеството. През 18 век Фридрих Шлайермахер определя религията като „усещане за пълна зависимост“.

[редактиране] Етимология

Етимологията на думата „религия“ е обект на дебати от векове. В българския, английския и някои други езици думата без съмнение произхожда от латинското religio, който означава „почит, благоговение (пред боговете)“ или още „добросъвестност“, но за етимологията се предлагат и други интерпретации на подобни латински думи:

[редактиране] От relego

  • Пре-прочитане, от лат. re (отново) + lego (в смисъла на „чета“), като това се свързва с препрочитането свещените писания.
  • Внимателно разглеждане, от лат. re (отново) + lego (в смисъла на „избирам“ – това е интерпретацията на Цицерон) „преглеждам пак“, „обмислям внимателно“.

[редактиране] От religare

  • Повторна свръзка с божественото, от лат. re (отново) + ligo (в смисъла на „свързвам се“, "връзвам", "съединявам"). Тази интерпретация е подкрепяна от съвременни английски учени, като Том Харпър, но е предложена още от Св. Августин, повтарящ тезата на Лактанций.
  • Поемам задължение или връщам се в робство — това е алтернативна интерпретация на „повторното свързване“, подчертаваща усещането за служение на божеството. Възможно е произхода на този вариант да е от Августин. Изтъквана предимно от противници на религиозното мислене, тази интерпретация се смята за неточна и оскърбителна за последователите на религиите.

[редактиране] От res + legere

  • Относно събирането — от лат. res (аблатив на re, „обръщам внимание на, разглеждам нещо“) + legere (събирам), което има отношение към консолидиращата роля на религията.

[редактиране] Вижте също


Теми, свързани с религията редактирай
Форми на вярване анархизъмтранстеизъмдеизъмхенотеизъммалтеизъммонизъммонотеизъмпантеизъмпанентеизъмполитеизъмтеизъм
Религиозни практики гадаенеекстазекзорцизъмвяраопрощениемагиямедитациямистицизъммолитвапокаяниежертвоприношениеотбягванесуевериепочитобредностобожествяване
Типове религии келт към мъртвите и прадедитецивилна религияфолклорна религияфундаментализъммистериална религияНю Ейджпаганизъмшаманизъмдуховни учениятотемизъманимизъмоткрита религия
Атрибути на някои религии духовенствосимвол на вяратакултдогмаортодоксалностсвещеници
Религия и общество Религия и социални проблемикултсектаденоминацияеклезияРелигиозна свободаРелигиозност и интелигентностосова епохаРелигия и ИнтернетКонсуматорска религияЖените теолозидобродетел; Монашески общности
Елементи от някои религиозни мирогледи дхарма юкамзадгробен животизбранницисътворение на светакрай на светазло - райадкармачудесамокшанирванавъзкресениепреражданевъзнесениеоткровениедушадуховно обладаванесвръхестественоСведения за необичайни религиозни ражданияангелобожествяване на животниполубогдемондева (хиндуизъм)дяволекамбогбогиняпророкбог отецбогиня майкасоларно божестводухдоговор
Отхвърляни от религиите практики вероотстъпничествоересидолопоклонничествогрях
Религия и наука Антропология на религиятаСравнително религиознаниеПсихология на религиятаСоциология на религиятаФилософия на религията

Религия и наукаНевротеологияИзследвания върхурелигиятаДуховни изследвания

Сравнения сравнение между източните и западните религиозни традицииАргументи за и против съществуването на Бог
Свързани теми митологияфилософия на религиятатеологияпсевдорелигияДуализъм (философия на ума)Идеализъм (философия)Витализъм
Нерелигиозни вярвания религиозно насилиеЦърква на реалносттаКритика на религиятаагностицизъматеизъмсекуларизъмСекуларистичен хуманизъмБезверие
Присъединяване и напускане превръщанеосвобождение
Списъци теми, свързани с религиятаосновни световни религиисписък с религиирелигиозни популациибожествахора, считани за божестварелигиозни учителиметоди за гадаене


Лични инструменти
На други езици