Религията е опиум за народа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

"Религията е опиум за народа" е крилата фраза, която е промулгирана от Карл Маркс през 1844 г.

Маркс употребява израза "опиум за народа" като определение на религията, дадено в критиката на Хегеловата философия на правото от 1844 г.:

Религията е въздишка на потиснатата твар, тя е душата на един безсърдечен свят, както е и духът на едно бездуховно състояние. Тя е опиум за народа.

Крилатата фраза се опира на две понятия, използвани предимно в положителен смисъл от тогавашните либерални мислители - опиум и народ. Определението следва традицията на Просвещението, което осъжда злоупотребата с народната вяра в божествената справедливост така, както осъжда и злоупотребата с опиум извън медицинското му приложение, т.е. да притъпява болката при рак, операции и тежки болестни състояния.

Фразата със сигурност е заемка от Хайнрих Хайне, който няколко години преди това пише саркастично срещу Лудвиг Бьорне за илюзиите му относно "лечебните свойства на религията", така:

В чашата с горчилка за човешкия род тя капва няколко сладки, приспивни капки духовен опиум от любов, надежда и вяра.

Според Маркс и предхождащия го Хайне, и религията, и опиумът са оправдано добри, но стават неоправдано зло, употребят ли се свръхмерно като единствено средство за обяснение и решаване на реалните житейски проблеми на хората - опиумът за страдащия човек, религията за бедстващия народ. Поради което, изводът е, че трябва да бъдат ограничавани в разумни дози и използвани само в краен случай.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]