Религия на Картаген

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стела в Тофет Саламбо посветена на закрилницата на Картаген - лунната богиня Танит (с нейния символ)
Обсадата на Тир, худ. Андре Кастен, 1888-1889 г., на картината се вижда Молох като покровител на града-майка на Картаген.
Пренесеният образ на Сатурн в Рим от Картаген - картина на Франциско Гоя
Поглед отвътре към мястото на Саламбо: пясъчник със стели (Memento mori)

Религията на Картаген е пряко продължение на финикийската политеистична религия в Леванта, със значителни модификации от майчината.

Ханаанско и финикийско наследство от Тир[редактиране | edit source]

виж също Ханаанска митология, Финикийска митология и право на Картаген

Картагенците за разлика от Града-майка Тир спазвали или поне сравнително по-стриктно се придържали към майчината традиция завещана им праотците - Тофета с омилостивяване на Молох чрез принасянето в жертва на дете. Начело на Финикийския пантеон на боговете е Молох, но богинята-майка е водещата фигура във финикийския пантеон - Танит, закрилницата на Картаген с талит. Основната религиозна ос е между мъжкото и женското начало, между сушата и морето (Гад и Ям) и между Слънцето (Баал) и Луната (Танит) /ср. зугот и звезда на Давид/.

Финикийската система на богове и богини е в много голяма степен повлияна и повлияла на много други култури в Средиземноморието. Западносемитската религиозна традиция е пустинна, вероятно от Южна Арабия, но има и един морски бог - Ям. Същевременно притежава една абсолютна уникалност - Баал (виж богоборство). В Стария свят, сред цивилизованите народи подобен феномен няма. Единствено ацтеките в Новия свят имали подобни жертвоприношения посветени на Тецкатлипока ("Димящо огледало", т.е. Сол Инвиктус) и Уитцилопочтли (на войната), като индианците предварително избирали за жертва най-красивия пленник без физически недостатъци и под строга охрана за 20 дни му давали четири красиви "богини", за живота с които заплащал със своя, а сърцето му поднасяли към Слънцето.

Древноегипетската, вавилонската, асирийската и персийската религия (Зороастризъм) са оказали несъмнено въздействие върху финикийците. Богинята Астарта е била също популярна в космополитната епоха на Картаген, когато си е взаимодействал със съседните цивилизации на Древна Гърция, Древен Египет и етруските.

Жреческата каста е много добре организирана и била бръсната за разлика от тази във водещата западносемитска традиция. В първите векове на основаване на града се е изпълнявал специален ритуал от ритмични танци по старите финикийски традиции.

В знаменитите западносемитски стели се съхранявали урни с пепелта на човешките жертви и те са се намирали в рамките на открити светилища. Тази уникална комбинация от некрополи-светилища е запазена марка за Западното Средиземноморие и за съществувалата по някои места финикийска или пуническа цивилизация.

Жертвоприношенията на деца с цел омилостивяването на Молох е споменато от античните автори и коментирано нашироко в античността - Плутарх, Тертулиан, Павел Орозий, Диодор Сицилийски и Филон Бибълски. Библията също упоменава за Тофета ("пещта") от ханаанците свързани родово с картагенците. Античните автори споменават, че в миналото те (картагенците) били свикнали да жертват за този бог най-благородните си синове, но по-скоро някои тайно купени и възпитани деца на роби, които му изпращали в обет като "по(дар)ък" (курбан). [1]

Молох бил ненаситен със зейналата му и нагорещена паст, като някои от античните източници указват и, че бебетата били опичани до смърт в бронзовата статуя на Молох. Според Диодор Сицилийски, "имаше в града им бронзова статуя на Кронос, с разтворени ръце, с длани обърнати нагоре и наклонен към земята, така че всяко едно от децата, когато било поставяно в ръцете му се търкулвало и безпомощно падало в един вид зейнала яма като паст (мангал), изпълнена с огън (геена огнена). [1]

Достоверността на диодоровите истории се оспорва от някои съвременни историци и археолози. [2][3] Въпреки това, няколко тофета са точно идентифицирани в пунически Картаген, най-големия от които е наречен "Тофет Саламбо" и е разкрит през 1921 г. [4]

В Картагенските некрополи и в други финикийски градове се разкриват огромни струпвания на останки от бебета и деца в големи количества, и много историци тълкуват това като доказателство за честото принасяне на знатни деца в жертва на бог Баал-Хамон. Картаген бил робовладелска и плутократическа град-държава.

От друга страна, някои историци оспорват такава интерпретация и изразяват мнение, че това са останки от умрели деца в резултат от висока детска смъртност в онези години. Този спор и дебат не е утихнал и сред съвременните археолози и историци. Има хипотеза, че останките с прахта в урните намирана в картагенските и финикийските гробища са на кремирани деца, умрели в резултат на естествена смърт, болест и т.н. и по тази причина са били погребвани в места, тофети различни от другите некрополи. [5]

Някои автори се съмняват в достоверността на античните писания смятайки ги за нещо като художествена измислица или интерполация с цел настройване на римляните да заличат от земята най-накрая Картаген и да го унищожат напълно и, че сведенията за робски жертвоприношения били обикновена пропаганда в Пуническите войни, за да направят своите врагове да изглеждат жестоки и по-малко цивилизовани в очите на средиземноморския свят. От друга страна обаче, обстоятелството, че изгарянето се е практикувало почти само спрямо момченца говори в полза на римляните, за което се съди и от намерените останки в тофетите.

В Тофетът Саламбо в Картаген са разкрити около 20,000 урни с останките и/или прах от периода между 400 пр.н.е. и 200 г. пр.н.е., която практика спорадично е продължила до периода на ранното християнство. Разкрити са и урни с овъглени кости на 2-годишни, а в някои случаи и на новородени. Останките по двойки се тълкуват в смисъл, че в случаи на мъртвородени бебета, родителите са жертвали и най-малкото си дете. Налице е и ясна връзка между честотата на жертвоприношенията и на благосъстоянието на града. В периоди на бедствия (война, лоши реколти) са се засилвали човешките жертвоприношения, които може да са и в резултат от повишена детска смъртност от глад или болести.

Районът на Тофет Саламбо обхваща площ от над един акър и половина и от 4 век пр.н.е. има девет обособени нива на погребения (в Божествена комедия адът има девет кръга). Археолозите разкриват тофети и в Сардиния и Сицилия, но с принасяне на животно в курбан.

Картагенският тофет е посветен на лунната богиня Танит. Около него почвата е напоена с останки от дървени въглища от маслиново дърво, най-вероятно като гориво за жертвените клади. Интересен феномен е този, че няма запазил се на пунически език "спомен" за тези практики. Доказателства за и против практиката на жертвоприношения на деца се споделя от някои съвременни учени, но други са на мнение, че това било своеобразна римска кръвна обида срещу евреите, за да се мотивира от пропагандна гледна точка унищожаването на Картаген. В подкрепа на обратната хипотеза обаче са разкритите няколко картагенски оброчни стели (в египетски стил) на които е изобразен свещеник който носи живо дете, очевидно за да се жертва. Също така, на остров Сицилия, където е имало голяма финикийска колония, е разкрит местен Тофет с останки на деца от мъжки пол на възраст под 5 годинки. Костите (оцелели при кремацията) са ДНК изследвани и не са открити никакви данни, че децата са боледували приживе.

Второзаконие[редактиране | edit source]

Разрушете жертвениците им, съборете свещените им стълбове, изгорете обредните им стълбове, отсечете изваяните изображения на техните богове и заличете имената им от това място.

(Второзакон. 12:1)

Съпоставки и аналогии[редактиране | edit source]

Интересна е съпоставката на религията на Картаген със зороастризма и неговия дуализъм, храмове и погреби - Ариман, Храм на огъня и кули на мълчанието. [1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Diodorus Siculus. Library XX, xiv
  2. Fantar, M’Hamed Hassine. Archaeology Odyssey Nov/Dec 2000, pp. 28-31
  3. Carthage tries to live down image as site of infanticide
  4. Briand-Ponsart, Claude and Crogiez, Sylvie (2002). L'Afrique du nord antique et médievale: mémoire, identité et imaginaire. Publication Univ Rouen Havre, p. 13. ISBN 2877753255.
  5. The Phoenicians Elsa Marston p56

Вижте също[редактиране | edit source]