Ренесанс

Ренесансът (на френски: Renaissance, „прераждане“), наричан също Възраждане, е културно движение, продължило приблизително от 14 век до 17 век. То възниква във Флоренция в края на Средновековието през следващите столетия се разпростира в Западна, Централна и Северна Европа. В по-общ смисъл понятието Ренесанс се използва и за историческия период.

Основните характеристики на културното развитие през Ренесанса са връщането към ценности и форми на гръцката и римската Античност в литературата, философията, науката и най-вече изкуството и архитектурата, развитието на линейната перспектива в живописта и постепенното реформиране на образователната система. Традиционно се смята, че тези промени в интелектуалния живот превръщат Ренесанса в рязък преход от Средновековието към Новото време.

Според преобладаващото мнение сред изследователите, Ренесансът започва във Флоренция през 14 век. Съществуват различни хипотези за предпоставките, довели до това събитие, като повечето от тях го свързват с обществените и граждански условия в града, с политическото му устройство, с меценатската дейност на влиятелната фамилия Медичи, или с имиграцията на византийски учени след Падането на Константинопол.

Историографията, свързана с Ренесанса, е обширна и сложна, като сред историците се води и спор за целесъобразността на използването на самото понятие Ренесанс. Някои изследователи поставят под въпрос възгледа за Ренесанса, като за период на културен напредък, разглеждайки го като време на песимизъм и носталгия по класическата Античност, докато други акцентират върху приемствеността между Средновековие и Ренесанс. Някои направо призовават за спиране на използването на понятието, като проява на презентизъм, използване на историята за възхваляване на съвременните ценности.

Етапи

• Предренесанс 13-началото на 14 век - Николо Пизано, Арнолфо ди Камбио, Дучо ди Буонинсеня, Симоне Мартини, Чимабуе, Джото, Данте Алигиери.
• Ранен Ренесанс 1420 - 1500 г. - Флоренция, Тоскана с представители Филипо Брунелески, Лоренцо Гиберти, Леон Батиста Алберти, Донатело, Мазачо и др.
• Зрял Ренесанс (разцвет на Ренесанса) 1500 - 1540 г.- Флоренция, Рим, Венеция с представители Донато Браманте, Леонардо да Винчи, Микеланджело Буонароти, Рафаело.
• Късен Ренесанс 16 век - Андреа Паладио, Джорджоне, Тициан, Паоло Калиари Веронезе.

В исторически план

Нарича се преломна епоха, защото в периода 14 - 17 век общественото и културното развитие на европейските страни излиза от средновековието и се формират характерните черти на съвременната европейска цивилизация. Терминът Ренесанс - възраждане е възприет за означаване на засиления интерес към античността, но с нагласата за новаторство. Обновителните процеси започват около 13 век в Италия. В този изключително динамичен период се зараждат специфични обществено-стопански отношения, оформят се буржоазията и интелигенцията.Това е периодът на революционни постижения. Приносите на Леонардо да Винчи, Николай Коперник, Галилео Галилей, Парацелз, Микеланджело Буонароти и други бележити творци и учени оставят ясна следа и предопределят множество пътища на развитие в науката и изкуството. Превратни за обществото са книгопечатането, новите източници на енергия, Великите географски открития, изобретяването и усъвършенстването на огнестрелното оръжие и др. Това е и периодът, в който Европа става водеща сила в икономическо, политическо и културно отношение.

Наука

Портрет на Томас Мор от Холбайн, 1527

Развитието на знанията през 14-16 век съществено повлиява на представата на хората за света и мястото на човека в него. Великите географски открития, хелиоцентричната система на Николай Коперник променят представата за размерите на Земята и нейното място във Вселената, а работите на Парацелс и Андреас Везалий, в които за първи път след античността за направени опити за изучаване на строежа на човешкото тяло и процесите, протичащи в него, полагат началото на научната медицина и анатомията.

Големи промени настъпват и в обществените науки. В творбите на Жан Боден и Николо Макиавели историческите и политически процеси за първи път се разглеждат като резултат от взаимодействието на различни групи от хора и техните интереси.

Изкуства

Литература

Промените в културата, литературата и изкуствата не отстъпва на промените в стопанския отрасъл. Творчеството през Ренесанса е със светски и хуманистичен характер, а самите творци изоставят теоцентричните възгледи, и изобразяват човека като реално земно същество.

Ренесансът в литературата започва с Данте, продължава с Петрарка, Джовани Бокачо, Лудовико Ариосто, Торквато Тасо. Западноевропейската литература се развива под влияние на италианския Ренесанс и на научните открития и достигат апогей в творчеството на Лопе де Вега, Мигел де Сервантес, Уилям Шекспир, Франсоа Рабле.

Сценография

Дълбок прелом е извършен през Ренесанса и в театъра, музиката и сродните изкуства.

Архитектура

Сграда от периода на Ренесанса

Ренесансът в архитектурата започва от 1420 г. и продължава до средата на 16 век , преминавайки през проторенесанса (началото на Ренесанса в архитектурата през 13-14 век) с обособяването на Сиенска школа, Джото и др. В строителството се акцентира предимно на обществени сгради, дворци, градски къщи и др. от светски характер. Характерни са ордерното разчленяване на стенните плоскости, аркадите, колонадите, куполите, логическата съразмерност, хармоничността и ясната тектоника, основани на законите на перспективата и пропорциите. Това е период за силно развитие на градоустройството. Създават се мащабни архитектурни ансамбли, подчинени на цялостен художествен замисъл.

Музика

Музиката е в своят възход. Създава се първата опера "Дафне"- по текст на Отавио Ринучини и композитори- Качини и Пери- 1598 г. Музикални жанрове- Мадригал (многогласни); качина, лауда, френски шансон.

Представители

Сред ярките представители на Ренесанса са:

• Леон Алберти
• Леонардо да Винчи
• Ботичели
• Тициан
• Микеланджело
• Рафаело

Ренесансови школи

• Флорентинска школа
• Сиенска школа
• Пизанска школа
• Венецианска школа
• Английска
• Френска- Римска

Историография на Ренесанса

Терминът е за първи път използван ретроспективно от италианският художник и критик Джорджо Вазари (1511-1574) в неговата книга Жизнеописания на най-известните живописци, ваятели и архитекти (публикувана 1550). В нея Вазари прави опит да дефинира, това което той нарича прекратяване на варварството и недодялаността на готическото изкуство: изкуствата били в упадък след рухването на Римската империя и едва с тосканските художници, като Чимабуе и особено Джото (1267-1337) започва отново ход напред и възраждане на италианското изкуство, основно дължащ се на преоткриването на изкуството на античността.

Все пак думата Ренесанс придобива популярност едва през 19 век, когато френската дума Renaissance бива разпространена, като описание на културното движение, започнало в късния 13 век. Специфично Ренесансът е за първи път дефиниран от френския историк Жул Мишле (1798-1874), в неговата История на Франция, публикувана 1855 г. За Мишле Ренесансът е по-скоро развитие в науката, отколкото в изкуството и културата и това е период, който се простира от Колумб до Коперник и Галилео Галилей, т.е. от края на 15 век до средата на 17 век. Мишле прави разлика между това, което той нарича "странните и плашещи" Средни векове и демократичните ценности, които той като републиканец, провижда като характерни за Ренесанса. Като френски националист Мишле разбира Ренесанса предимно като френско движение.

Швейцарският историк Якоб Буркхард (1818-1897) в своята книга Културата на италианския Ренесанс, обратното, дефинира Ренесанса като периодът между Джото и Микеланджело в Италия, т.е. между 14 век и средата на 16 век. Той вижда в Ренесанса проявата на модерния дух на индивидуализма, който е бил задушен през средните векове. Неговата книга е била доста популярна и е влиятелна и за днешното разбиране на Италианския Ренесанс. При все това Буркхард е бил обвиняван, за това че е създал една виггеанска линеарна перспектива по отношение на Ренесанса, виждайки в него основите на модерния свят.

В последно време историците изпитват все по-малко желание да дефинират Ренесанса като историческа епоха и дори като кохерентно културно движение. Например Рандолф Старн казва:

“Повече от период с определено начало и край, и консистентно съдържание помежду двете, Ренесансът може (и обикновено е виждан) като движение от практики и идеи, към които специфични групи и отъждествявани личности откликват по различен начин в различни времена и на различни места. В този смисъл, това е мрежа от разнообразни , понякога срещащи се в определени точки, понякога конфликтуващи култури, но не и единна, времево-ограничена култура.“

Библиография

• История на изкуството — том 3. Ренесанс, У. Джансън; Антъни Джансън, изд.Елементи
• Ренесансът, Джери Бротън, изд.Захарий Стоянов
• Западноевропейска литература — ч.1 (бел.ред. Средновековие и Ренесанс в литературата), Симеон Хаджикосев, изд.Сиела, 2000

Виж още

• Якоб Буркхарт

Външни препратки

• Ренесансовите идеи
• Епохата на Ренесанса, исторически основи
• Ренесансът в Италия и Франция