Рене Жирар

Рене Жирар René Girard
френски културолог
Рене Жирар през 2007 г. в Париж
Роден	25 декември 1923 г. Авиньон, Франция
Починал	4 ноември 2015 г. Станфорд, САЩ
Религия	католицизъм
Националност	Франция
Учил в	Национално училище по харти Университет на Индиана – Блумингтън
Научна дейност
Област	културология, филология
Работил в	Университет Дюк Университет „Джонс Хопкинс“ Станфордски университет
Повлиян	Клод Леви-Строс
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Съвременна философия
Интереси	Философия на науката
Семейство
Съпруга	Марта Жирар
Деца	3
Подпис
Рене Жирар в Общомедия

Рене Жирар (на френски: René Noël Théophile Girard) е френски културолог и литературен теоретик. От началото на 70-те години на 20 век развива своя оригинална концепция за ролята на имитирането (мимезис) в човешката култура. Търсенията му започват с изследване на литературни текстове, но се пренасят все повече към религиозните юдео-християнски идеи.

Биография

Роден е на 24 декември 1923 година в Авиньон, Франция. От 1943 до 1947 следва средновековна история в университета École nationale des chartes в Париж. Там защитава и дисертацията си на тема „Частният живот в Авиньон през втората половина на XV век“ (La vie privée à Avignon dans la seconde moitié du XVe siècle).

През 1947 г. печели едногодишна стипендия за следдипломна квалификация в Индианския университет в САЩ, където защитава втора дисертация – на тема „Американското обществено мнение и Франция (1940 – 1943)“. След защитата на дисертацията си Жирар остава в САЩ, където протича кариерата му. Преподава сравнително литературознание в редица престижни американски университети, сред които Университета „Джонс Хопкинс“, Държавния университет на Ню Йорк в Бъфало и Станфордския университет (от 1981), но публикува своите по-важни трудове на френски език.

Умира на 4 ноември 2015 година в Станфорд, Калифорния, на 91-годишна възраст.

Признание и отличия

• Носител на Гугенхаймова стипендия (1960, 1967)
• Носител на наградата на Американската асоциация за съвременни езици (на английски: Modern Language Association) (1965)
• Носител на наградата „Медиси“ (1990) за книгата Shakespeare: les feux de l'envie
• Носител на наградата „Aujourd'hui“ (2004) за книгата Les Origines de la culture
• На 17 март 2005 г. е избран за член на Френската академия.
• Носител на наградата „Д-р Леополд Лукас“ на Тюбингенския университет (2006)
• Носител на ордена „Изабела Католическа“, връчен му от испанския крал Хуан Карлос.
• Почетен доктор на университетите Станфорд и Дюк в САЩ, а също и на университети в Амстердам (1985), Инсбрук, Антверпен (1995), Падуа (2001), Монреал (2004) и Балтимор.

Библиография

Списъкът съдържа само самостоятелно издадени книги на Жирар:

• (1961) – Mensonge romantique et vérité romanesque (Романтическата лъжа и романовата истина). Paris: Grasset, 1961.
• (1962) – Proust: A Collection of Critical Essays (Пруст: Сборник с литературоведски есета). Englewood Cliffs: Prentice Hall, 1962.
• (1963) – Dostoïevski: du double à l'unité (Достоевски: от двойствеността към единството). Paris: Plon, 1963.
• (1972) – La Violence et le sacré (Насилието и свещеното). Paris: Grasset, 1972.
• (1976) – Critique dans un souterrain. Lausanne: L’Âge d’Homme, 1976. (Съдържа цялата книга Dostoïevski: du double à l'unité плюс няколко други студии, публикувани в научни издания между 1963 и 1972 г.)
• (1978) – Des choses cachées depuis la fondation du monde. Paris, Grasset, 1978.
• (1978) – To Double Business Bound: Essays on Literature, Mimesis, and Anthropology. Baltimore: Johns Hopkins University Press, 1978. (Съдържа студии от Critique dans un souterrain, без онази за Достоевски.)
• (1982) – Le Bouc émissaire (Жертвеният козел). Paris: Grasset, 1982.
• (1985) – La Route antique des hommes pervers (Древният маршрут на перверзния човек). Paris, Grasset, 1985.
• (1988) – Violent Origins: Walter Burkert, Rene Girard, and Jonathan Z. Smith on Ritual Killing and Cultural Formation. Ed. by Robert Hamerton-Kelly. Palo Alto, California: Stanford University Press, 1988. (Френският превод излиза двайсет и три години по-късно: Sanglantes Origines. Paris: Flammarion, 2011.)
• (1990) – Shakespeare: les feux de l'envie (Шекспир: Театърът на завистта). Paris: Grasset, 1990 (Оригиналът е на английски, но излиза година по-късно: A Theater of Envy: William Shakespeare. New York, Oxford: Oxford University Press, 1991.)
• (1994) – Quand ces choses commenceront... Entretiens avec Michel Treguer. Paris, Arléa, 1994.
• (1996) – The Girard Reader. Ed. by. James G. Williams. New York: Crossroad, 1996.
• (1999) – Je vois Satan tomber comme l'éclair. Paris: Grasset, 1999.
  • Видях сатаната, как падна от небето като светкавица. Превод Тони Николов. София: Изток-Запад, 2006 (ISBN 954-321-198-1).
• (2000) – Um Longo Argumento do princípio ao Fim: Diálogos com João Cezar de Castro Rocha e Pierpaolo Antonello. Rio de Janeiro: Topbooks, 2000 (Френският превод излиза четири години по-късно, а английският – осем: Les origines de la culture. Entretiens avec Pierpaolo Antonello et João Cezar de Castro Rocha. Paris: Desclée de Brouwer, 2004; Evolution and Conversion: Dialogues on the Origins of Culture. London: Continuum, 2008.)
• (2001) – Celui par qui le scandale arrive: Entretiens avec Maria Stella Barberi. Paris, Desclée de Brouwer, 2001.
• (2002) – La Voix méconnue du réel: Une théorie des mythes archaïques et modernes. Paris: Grasset, 2002.
• (2003) – Le Sacrifice (Жертвоприношението). Paris: Bibliothèque nationale de France, 2003.
• (2004) – Oedipus Unbound: Selected Writings on Rivalry and Desire. Ed. Mark R. Anspach. Stanford: Stanford University Press.
• (2006) – Verità o fede debole. Dialogo su cristianesimo e relativismo. (В съавторство с Джани Ватимо.)
• (2006) – Wissenschaft und christlicher Glaube. Tübingen: Mohr Siebeck, 2007.
• (2007) – Achever Clausewitz: Entretiens avec Benoît Chantre. Paris: Carnets Nord, 2007.
• (2007) – De la violence à la divinité. Paris: Grasset, 2002. (Съдържа Mensonge romantique et vérité romanesque, La violence et le Sacré, Des choses cachées depuis la fondation du monde и Le bouc émissaire, снабдени с нов общ предговор.)
• (2007) – Dieu, une invention?. Paris: Editions de l'Atelier, 2007. (В съавторство с Андре Гунел и Ален Юзио.)
• (2007) – Le Tragique et la Pitié: Discours de réception de René Girard à l'Académie française et réponse de Michel Serres. Paris: Editions le Pommier, 2007.
• (2008) – Anorexie et désir mimétique. Paris: L’Herne, 2008.
• (2008) – Mimesis and Theory: Essays on Literature and Criticism, 1953 – 2005. Ed. Robert Doran. Stanford University Press, 2008.
• (2008) – La conversion de l’art. Paris: Carnets Nord, 2008.
• (2011) – Géométries du désir. Paris: Ed. de L'Herne.

Преводи на български език

• Жирар, Р., „Преследванията и техните стереотипи“. (превод от френски Александър Лозев). – сп. Философски алтернативи, 1994, кн.6, с.45 – 52.
• Рене Жирар, „Случаят Йов“, превод от френски Тони Николов, Портал за култура, изкуство и общество, 10 август 2017 г.
• Жертвопринасянето (Прев. от фр. Лидия Денкова; откъс от кн. „Насилие и свещено“, 1972) Литературен вестник VII, 3 (5 – 11 февр. 1997), с. 10
• От миметичното желание до чудовищния двойник (прев. от фр. Тони Николов; откъс от кн. „Насилие и свещено“, 1972), Homo Ludens: списание за театър. ISSN 1311 – 5111. – Бр. 21 (2018), с. 241 – 264

Външни препратки

• Рене Жирар, „За войната и апокалипсиса“, превод от английски Момчил Методиев, Портал за култура, изкуство и общество, 5 януари 2016 г.
• „Рене Жирар: Християнството ще възтържествува, но само в поражението си“, интервю на Синтия Хейвън за изданието First Things, превод от английски Теодора Мусева, в. „Гласове“, 15 декември 2009 г.
• ((en)) „Интервю на Маркъс Мюлер с Рене Жирар“, сп. Anthropoetics II, no. 1 (June 1996)
• Ханс Улрих Гумбрехт, „Рене Жирар: пророкът на завистта“, превод от немски Стоян Гяуров, Портал за култура, изкуство и общество, 19 септември 2023 г.