Рене Жирар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рене Жирар
френски културолог
Рене Жирар 
Роден: 25 декември 1923 г. (1923-12-25) (90 г.)
Авиньон, Франция
Подпис

Рене Жирар (на френски: René Noël Théophile Girard), Авиньон, 25 декември 1923, е френски културолог и литературен теоретик. От началото на 70-те години на 20 в. развива своя оригинална концепция за ролята на имитирането (мимезиса) в човешката култура. Търсенията му започват с изследване на литературни текстове, но се пренасят все повече към религиозните юдео-християнски идеи.

Биография[редактиране | edit source]

Получава образованието си в Париж (на френски: l'École des chartes) 1943 по 1947), където следва средновековна история. Там защитава и дисертацията си на тема „Частният живот в Авиньон през втората половина на XV век“ (La vie privée à Avignon dans la seconde moitié du XVe siècle).

През 1947 г. печели едногодишна стипендия за следдипломна квалификация в Индианския университет в САЩ, където защитава втора дисертация - на тема „Американското обществено мнение и Франция (1940—1943)“.

След защитата на дисертацията си Жирар остава в САЩ, където протича кариерата му. Преподава сравнително литературознание в редица престижни американски университети, сред които Университета „Джонс Хопкинс“, държавния университет на Ню Йорк в Бъфало и Станфордския университет (от 1981), но публикува своите по-важни трудове на френски език.[1]

Признание и отличия[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

Списъкът съдържа само самостоятелно издадени книги на Жирар.[5] [6]
  • (1961) – Mensonge romantique et vérité romanesque (Романтическата лъжа и романовата истина). Paris: Grasset, 1961.
  • (1962) – Proust: A Collection of Critical Essays (Пруст: Сборник с литературоведски есета). Englewood Cliffs: Prentice Hall, 1962.
  • (1963) – Dostoïevski: du double à l'unité (Достоевски: от двойствеността към единството). Paris: Plon, 1963.
  • (1972) – La Violence et le sacré (Насилието и свещеното). Paris: Grasset, 1972.
  • (1976) – Critique dans un souterrain. Lausanne: L’Âge d’Homme, 1976. (Съдържа цялата книга Dostoïevski: du double à l'unité плюс няколко други студии, публикувани в научни издания между 1963 и 1972 г.)
  • (1978) – Des choses cachées depuis la fondation du monde. Paris, Grasset, 1978.
  • (1978) – To Double Business Bound: Essays on Literature, Mimesis, and Anthropology. Baltimore: Johns Hopkins University Press, 1978. (Съдържа студии от Critique dans un souterrain, без онази за Достоевски.)
  • (1982) – Le Bouc émissaire (Жертвеният козел). Paris: Grasset, 1982.
  • (1985) – La Route antique des hommes pervers (Древният маршрут на перверзния човек). Paris, Grasset, 1985.
  • (1988) – Violent Origins: Walter Burkert, Rene Girard, and Jonathan Z. Smith on Ritual Killing and Cultural Formation. Ed. by Robert Hamerton-Kelly. Palo Alto, California: Stanford University Press, 1988. (Френският превод излиза двайсет и три години по-късно: Sanglantes Origines. Paris: Flammarion, 2011.)
  • (1990) – Shakespeare: les feux de l'envie (Шекспир: Театърът на завистта). Paris: Grasset, 1990 (Оригиналът е на английски, но излиза година по-късно: A Theater of Envy: William Shakespeare. New York, Oxford: Oxford University Press, 1991.)
  • (1994) – Quand ces choses commenceront... Entretiens avec Michel Treguer. Paris, Arléa, 1994.
  • (1996) – The Girard Reader. Ed. by. James G. Williams. New York: Crossroad, 1996.
  • (1999) – Je vois Satan tomber comme l'éclair. Paris: Grasset, 1999.
    • Видях сатаната, как падна от небето като светкавица. Превод Тони Николов. София: Изток-Запад, 2006 (ISBN 954-321-198-1).
  • (2000) – Um Longo Argumento do princípio ao Fim: Diálogos com João Cezar de Castro Rocha e Pierpaolo Antonello. Rio de Janeiro: Topbooks, 2000 (Френският превод излиза четири години по-късно, а английският - осем: Les origines de la culture. Entretiens avec Pierpaolo Antonello et João Cezar de Castro Rocha. Paris: Desclée de Brouwer, 2004; Evolution and Conversion: Dialogues on the Origins of Culture. London: Continuum, 2008.)
  • (2001) – Celui par qui le scandale arrive: Entretiens avec Maria Stella Barberi. Paris, Desclée de Brouwer, 2001.
  • (2002) – La Voix méconnue du réel: Une théorie des mythes archaïques et modernes. Paris: Grasset, 2002.
  • (2003) – Le Sacrifice (Жертвоприношението). Paris: Bibliothèque nationale de France, 2003.
  • (2004) – Oedipus Unbound: Selected Writings on Rivalry and Desire. Ed. Mark R. Anspach. Stanford: Stanford University Press.
  • (2006) – Verità o fede debole. Dialogo su cristianesimo e relativismo. (В съавторство с Джани Ватимо.)
  • (2006) – Wissenschaft und christlicher Glaube. Tübingen: Mohr Siebeck, 2007.
  • (2007) – Achever Clausewitz: Entretiens avec Benoît Chantre. Paris: Carnets Nord, 2007.
  • (2007) – De la violence à la divinité. Paris: Grasset, 2002. (Съдържа Mensonge romantique et vérité romanesque, La violence et le Sacré, Des choses cachées depuis la fondation du monde и Le bouc émissaire, снабдени с нов общ предговор.)
  • (2007) – Dieu, une invention?. Paris: Editions de l'Atelier, 2007. (В съавторство с Андре Гунел и Ален Юзио.)
  • (2007) – Le Tragique et la Pitié: Discours de réception de René Girard à l'Académie française et réponse de Michel Serres. Paris: Editions le Pommier, 2007.
  • (2008) – Anorexie et désir mimétique. Paris: L’Herne, 2008.
  • (2008) – Mimesis and Theory: Essays on Literature and Criticism, 1953-2005. Еd. Robert Doran. Stanford University Press, 2008.
  • (2008) – La conversion de l’art. Paris: Carnets Nord, 2008.
  • (2008) – Sous la direction de Robert Doran. Stanford University Press, 2008.
  • (2011) – Géométries du désir. Paris: Ed. de L'Herne.

Преводи на български език[редактиране | edit source]

  • Жирар, Р., „Преследванията и техните стереотипи“. (превод от френски Александър Лозев). - сп. Философски алтернативи, 1994, кн.6, с.45-52.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Биография на Рене Жирар на сайта Colloquium On Violence & Religion (англ.)
  2. René Girard, Wissenschaft und christlicher Glaube. Tübingen: Mohr Siebeck, 2007, p.110 (нем.)
  3. Honoris causa degrees на Падуанския университет (итал.)
  4. Marie-Claude Bourdon, La violence et le sacré: L’Université remet un doctorat honoris causa au penseur René Girard, iForum, vol. 38, num. 28 (19 April 2004) (фр.)
  5. Библиография на Рене Жирар на сайта Association Recherches Mimetiques (фр.)
  6. Библиография на Рене Жирар на сайта Colloquium On Violence & Religion (англ.)

Външни препратки[редактиране | edit source]