Рене Зазо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рене Зазо
Роден 27 октомври 1910
Париж, Франция
Починал септември 1995 (на 84 г.)
Перо Гире, Франция

Рене Зазо (на френски: René Zazzo) е френски психолог и педагог.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 27 октомври 1910 година в град Париж, Франция. В периода 1930-1933 година изучава философия в Сорбоната, а по съвет на Майерсън и Анри Валон заминава на обучението в лабораторията на Гезел в Йейлския университет, където специализира детска психология.

След като се завръща във Франция Зазо започва да работи за Френския национален център за научни изследвания и създава лаборатория за детска психобиология и практическо училище за висши изследвания. Когато германците нападат Париж през Втората световна война той управлява лабораторията по психопатология в болницата Анри Русел. Публикува първата си книга по време на войната. Тя е издадена през 1942 и е посветена на изследването на пионерите на американската психология. След това влиза във Френската съпротива.

През 1945 година Зазо е помолен да открие първите програми по училищна психология. Той иска най вече да помогне на деца, които не успяват в училище, отколкото да открива психологически проблеми у тях.

През 1950 година преподава едновременно в Института по психология, Националния институт за професионално ориентиране и Лабораторията към Училището за практически научни изследвания, където наследява Валон, преди да стане президент на Френското дружество по психология през 1955 и през 1977 година.

През 1967 година става президент на Френското общество по психология, а през 1968 година е назначен за президент на Френската изследователска група за невропсихопатология на детето (Groupement Français d'Études de Neuro-Psychopathologie Infantile).

Идеи[редактиране | edit source]

В основата си повечето от изследванията на Зазо са свързани с детската психология. Той е един от първите, които изучават група от проблеми, свързани с дислексията и инвалидността. Разглеждайки развитието на деца, смятани за недъгави, Зазо предлага концепцията за "олигофренната хетерохрония", за да покаже, че тяхното развитие, сравнено с това на нормалните деца, се проявява с различна степен, според засегнат определен психобиологичен сектор. Главните изследвания на Зазо в периода 1950-1980 се центрират около това, което той нарича "принципен проблем на психологията" или този за идентичността: как човешката психика се самоизгражда? Полетата, в които работи са различни опити да даде отговори на този въпрос.

Публикации[редактиране | edit source]

  • Psychologues et Psychologies d'Amérique (1942)
  • Le Devenir de l'Intelligence (1946)
  • Intelligence et Quotients d'âges (1946)
  • Les Jumeaux, le Couple et la Personne (в два тома, 1960)
  • Conduites et Conscience (в два тома, 1962, 1968)
  • Nouvelle Echelle métrique de l'Intelligence (в два тома в сътрудничество с други автори, 1966)
  • Des Garçons de 6 à 12 ans (в сътрудничество, 1969)
  • Les Débilités Mentales (в сътрудничество, 1969)

Източници[редактиране | edit source]

Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.