Репарация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Репарацията (от фр. reparer - поправям) е вид обезщетение, което се дължи от нападащата, на изгубила войната държава. Тя се определя от държавата/ите победител/и с оглед да компенсира материалните щети, нанесени и/им по време на войната.

Терминът се използва за първи път на Парижката мирна конференция след края на Първата световна война, когато на победените държави са наложени задължения за репарации.

История[редактиране | edit source]

Репарации е термин, първоначално обозначаващ сумите, които Антантата изисква от победените държави след края на Първата световна война като обезщетения за нанесените от тях щети. Факт е, че през повечето време военните действия се водят на територията на Антантата, най-вече във Франция и Русия. Една четвърт от Франция е опустошена. Въпреки че, в своите Четиринадесет точки през януари 1918 президентът Удроу Уилсън се изказва за мир без компенсации, става ясно, че такива са необходими. Още договорът за примирие между Германия и Антантата (11 ноември 1918) предвижда германците да предадат известно количество стоки, а Версайският договор (28 юни 1919 - член 231) казва, че ще има компенсации, но не определя точната сума. През 1921 г. се провежда конференция на победителите в Париж, които изчисляват щетите си на значителната сума 269 милиарда златни марки. Германия отказва да ги плати. През 1922 г. следва конференцията в Лондон, на която сумата е снижена до 132 милиарда златни марки, но Германия отново отказва. Германците смятат, че не трябва да плащат за нищо, тъй като опустошенията са нанесени по време на война. Французите пък разчитат на парите, за да възстановят страната си. Според споразумението те трябва да получат 52% от цялата сума, за Англия са 26%, а за всички останали държави - 22%.

Френският министър-председател Реймон Поанкаре (1922-1924; 1926-1929) решава да бъде твърд в исканията си и нарежда на армията да окупира германският индустриален център Рур. През януари 1923 г. акцията е завършена и икономиката на Германия - блокирана. Франция възнамерява да събира печалбите от Рур като заместител на репарациите, но германците спират да ходят на работа и Рур замира. Освен това в Германия започва невиждана инфлация и марката драстично поевтинява. През ноември 1923 г. един долар струва над 4 хиляди милиарда марки, при което изплащането на репарациите в марки се обезсмисля. От настъпилата криза не печели никой, затова през 1924 г. французите се оттеглят, а американският вицепрезидент Чарлс Дос предлага план за възстановяването на Германия с американски пари. Германия започва да плаща с въведените нови марки, макар че като цяло плаща около 12% от исканата от нея сума. През 1930 г. по време на Голямата депресия върху плащането на репарациите е наложен мораториум, а през 1932 г. на конференцията в Лозана те са напълно отменени.

Върху Унгария, Австрия и България също са наложени репарации, които остават не докрай изплатени.

Съвременни репарации[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]