Гърция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Република Гърция)
Направо към: навигация, търсене
Гръцка република
Ελληνική Δημοκρατία
Знаме на Гърция
Герб на Гърция
(знаме) (герб)
Девиз: Ελευθερία ή θάνατος!
в превод: Свобода или смърт!
Национален химн: Ὕμνος εἰς τὴν Ἐλευθερία
Наименование на местния жител: грък
Местоположение на Гърция
География и население
Площ 131 990 km²
(на 96-то място)
Води 0,8669%
Граници  • Албания
 • Македония
 • България
 • Турция
Климат средиземноморски
Столица Атина
37°58′ с. ш. 23°43′ и. д. / 37.966667° с. ш. 23.716667° и. д.
Официален език гръцки
Население (пребр., 2011) 10 787 690[1]
Население (оценка, 2010) 11 305 118[2]
Гъстота на нас. 85,3 д./km²
(на 88-мо място)
Управление
Президент Каролос Папуляс
Министър-председател Андонис Самарас
Организации ООН, ЕС, ОССЕ и др.
История
от Османската империя 25 март 1821 г.
Влизане в ЕС 1 януари 1981 г.
Икономика
БВП (ППС, 2011 г.) 280 082 млн.[3]
(на 75-то място)
БВП на човек (ППС) 28 434[3]
ИЧР (2011 г.) Повишение0,861 (много висок
)
(29-то)
Валута Евро1 (EUR)
Други данни
Часова зона EET
Лятно време EEST
Интернет домейн .gr
Телефонен код 30
(1):преди 2001 г. — драхма

Гъ̀рция, официално Гръцка република (на гръцки: Ελλάδα, Елада или катаревуса: Ελλάς, Елас, пълно име: Ελληνική Δημοκρατία, Елиники Димократия, Гръцка република), е държава в Югоизточна Европа, заемаща най-южната част на Балканския полуостров. Граничи с Албания, Република Македония и България на север, с Турция на изток, със Средиземно море на юг, с Йонийско море на запад, а между континенталната част и някои от островите минават Егейско и Критско море. Площта ѝ е 131 475 km², от които 130 335 km² суша и 1 140 km² водна площ.

На територията на Гърция се е развивала древногръцката цивилизация, която се счита за люлка на Западната цивилизация и за родина на демокрацията,[4] европейската философия,[5] литература и драма[6] (вкл. трагедията и комедията), редица математически принципи, първите монети и Олимпийските игри. Съвременната гръцка държава е основана през 1830 година след успешно въстание срещу османската власт.

Страната има високоразвита икономика,[7][8] с високи доходи на населението[9] и много висок стандарт на живот (на 22-ро място в света).[10][11][12] Гърция е член на Европейския съюз от 1981 година,[13] на Еврозоната от 2001, на НАТО от 1952 и на Европейската космическа агенция от 2005.[14] Страната е една от основателките на ООН и ОИСР.[15]

География[редактиране | edit source]

Заливът Навагио на остров Закинтос

Гърция е разположена в Европа, в южната част на Балканския полуостров. Основната част от територията ѝ се състои от планински земи, издадени в морето на юг от основната част на Балканския полуостров, завършващи с Пелопонеския полуостров. Последният е разделен от сушата посредством Коринтския канал, както и Патраският, Коринтският и Саронският заливи. Поради разчленения характер на бреговете и множеството острови, Гърция има 12-тата най-дълга брегова линия в света с дължина от 13 676 километра.[16] Сухоземните ѝ граници възлизат на 1228 километра — 494 километра с България, 282 километра с Албания, 246 километра с Република Македония и 206 километра с Турция. Общата площ на Гърция е 131 957 квадратни километра. Страната е разположена между 34° и 42° с.ш. и 19° и 30° и.д.

Гърция има голям брой острови — между 1200 и 6000 в зависимост от дефиницията, от които 227 са населени.[17] Най-големият от тях е Крит, следван от Евбея, Родос и Лесбос. Островите са групирани в няколко големи архипелагаАрго-Саронски около Атина, Цикладски острови в централно Егейско море, Северноегейски острови около бреговете на Турция, Додеканези между Турция и Кипър, Северни Споради около бреговете на Евбея и Йонийски острови в Йонийско море.

Изглед от Аркадия

Около 80% от територията на Гърция се състои от планини и хълмове, което я прави една от държавите с най-много планини в Европа. Най-високият връх е Митикас (2917 метра) в планината Олимп. На запад се намира планината Пинд, която е естествено продължение на Динарските планини. Най-високият ѝ връх е Смоликас (2637 метра). Пинд се простира и на юг, през централен Пелопонес, продължава по островите Китера и Антикитера и завършва на остров Крит. Върховете по тези острови преди много години са били част от планини, които са потънали в морето. В североизточна Гърция се намира южният дял на Родопите. Тази част от страната е покрита и с гъсти гори.

В Тесалия, централна Македония и Тракия преобладава равнинният релеф. Там са разположени по-голямата част от земеделските стопанства в Гърция, което прави тези региони важни от икономическа гледна точка.

Климатът е субтропически или също средиземноморски. Зимата е хладна и влажна, а лятото е горещо и сухо. Често през лятото стават пожари.

Гърция има няколко големи реки, сред които Алиакмонас (Бистрица), Стримонас (Струма), Аксиос (Вардар), Нестос (Места) и Еврос (Марица). Големите езера в Гърция са Преспанско езеро, Корония (Лъгадинско) и Волви (Бешичко).

Флора и фауна[редактиране | edit source]

Фауната не е изобилна, но все още се срещат редки популации от мечки, рисове, чакали, лисици и алпийски антилопи. Дивата коза, изчезнала в повечето европейски държави, все още се среща в Гърция и на остров Крит. Голямо е разнообразието от мигриращи и местни птици, както и от морски животни, възлизащи на над 250 вида. Забележителен морски вид е костенурката Карета.

Алпийският тритон се среща в планините на Северозападна Гърция

От 4992 вида висши растения, регистрирани в Гърция, около 742 са ендемити. Билки, редки цветя и растения съставят ботаническото богатство на страната. Растителността варира според надморската височина. От 0 до 460 метра над морското равнище виреят предимно портокали, маслини, фурми, бадеми, нар, смокини, грозде, тютюн, памук, ориз. От 460 до 1070 метра преобладават дъб, кестен, бор. Над 1 070 метра – ела и бук. Естествената гъба е важна износна стока.

История[редактиране | edit source]

Етимология[редактиране | edit source]

Името „Гърция“ на старогръцки и катаревуса е Ελλάς, а на димотики – Ελλάδα, но старият номинатив Ελλάς и днес може да се срещне върху документи или марки. Името Гърция идва от названието на едно беотийско гръцко племе от град Граеа, което колонизира южна Италия през 8 век пр.Хр. Европейците използват имена, производни на Graecia, но персийците, турците и арабите използват името Yunans, т.е. йонийци (гръцки "Ίωνας"). Интересното е уникалната форма, използвана от грузинците за гърците – "berdzeni", което на грузински означава мъдри.

В Средновековието гърците смятат себе си за наследници на римляните (ромеи), а терминът елин се използва за означаване на езичниците. Едва по време на Гръцкото възраждане се появява отново самоназванието "елини", но и ромеи се запазва в Южна Македония и Тесалия чак до 1912 г.

Стара история[редактиране | edit source]

Гръцки хоплит и персийски воин в битка, 5-ти век пр. Хр.

В Гърция се зараждат първите европейски цивилизации — цикладската в Егейско море, минойската на о-в Крит и микенската в континентална Гърция. По-късно се развиват редица градове-държави, някои от които създават колонии по бреговете на Средиземно море (вкл. днешните южна Италия и Франция), Мала Азия и Черно море. Техният културен и икономически разцвет дава началото на т.нар. Класически период на Гърция, когато се полагат основите на демокрацията, на европейската наука, архитектура, литература, изкуство и философия, най-вече под опеката на Атина.

Между 499 и 449 година преди Христа Атина в съюз със Спарта водят серия от успешни войни с Персия. Разривът между Атина и Спарта след края на гръко-персийския конфликт довежда до Пелопонеските войни, които значително отслабват в икономическо отношение и двата полиса. Тези междуособици стават причина за възхода на Тива, а на по-късен етап — и на Македония, която под ръководството на Александър Велики обединява гръцкия свят и нанася окончателно поражение на Персия. В този период гърците завладяват огромни територии и основават свои градове в централна Азия и северна Африка. Походите на Александър поставят началото на Елинистическата епоха и разпространението на гръцката култура над голяма част от античния свят. Близо два века след началото на тази епоха — през 146 г. пр. Хр., римляните завладяват Гърция и слагат край на културния подем.[18] Много гърци бягат от римската власт в свои градове из Близкия изток и Африка, като Александрия, Антиохия и Селевкия.[19] Римската империя възприема много аспекти на гръцкото общество и бит, включително митологията и методите на строителство.

Пантеонът в Рим, ярък пример за гръцко архитектурно и религиозно влияние в Римската империя

Към 330 година след Христа упадъкът на Рим е очевиден, и в резултат на смесването на римската и гръцката култури на изток се обособява Византия с център Константинопол. В края на 5-ти век Западната империя престава да съществува, и Византия остава единственият пряк наследник на Рим. Византийската империя просъществува още 1123 години — до 1453 година, когато е окончателно завладяна и унищожена от османските турци. Гръцката интелигенция от Византия в последствие избягва в Италия и други европейски страни, където изиграва важна роля в развитието на Ренесанса, който е повлиян от древногръцките произведения на изкуството и философия.[20] Въпреки това гръцкият народ запазва своята идентичност под османско владение благодарение на гръцката православна църква.

Между 1821 и 1829, гръцкият народ води успешна война срещу османската власт (Гръцка революция) и през 1830 година се създава независимата Първа гръцка република. За първи министър-председател е избран Йоанис Каподистриас, но след неговото убийство Великите сили установяват монархия начело с баварския принц Ото (Отон). През 1843 година избухва въстание срещу неговото управление, в резултат на което се създава нова конституция. Въпреки това Ото продължава да управлява авторитарно, което става причина за детронирането му през 1863 година и идването на власт на датския принц Вилхелм под името Георгиос I. През 1877 година премиер става Харилаос Трикупис, който ограничава кралската власт и чието управление се характеризира с икономически подем и развитие на инфраструктурата.

Нова история (20 и 21 век)[редактиране | edit source]

Елефтериос Венизелос

В резултат от Балканските войни Гърция увеличава своята територия и население в началото на века. В навечерието на Първата световна война страната остава политически разделена на две фракции — от една страна това са поддръжниците на крал Константинос I и неговата про-германска политика, и ориентираният към Антантата министър-председател Елефтериос Венизелос от друга.

След края на Първата световна война Гърция влиза в конфликт с Турция на Мустафа Кемал, чийто край е белязан с мащабни преселения на гърци и турци към съответните им страни.[21] Няколкостотин хиляди понтийски гърци загиват в резултат на тези преселения.[22] Икономическата нестабилност довежда до серия от преврати, като същевременно остава проблемът с интегрирането на 1,5 милиона гърци, прииждащи от Турция, в гръцкото общество. Гръцката общност в Истанбул например намалява от 300 000 души в началото на века до едва 3000 днес.[23]

През 1940 година фашистка Италия настоява гръцкото правителство да се предаде, но диктаторът Йоанис Метаксас отказва. Това става причината за Итало-гръцката война. Първоначално гърците отблъскват италианските войски и отбелязват първата победа за Съюзниците над Оста, но войната все пак завършва с окупацията на Гърция, когато пристигат и германски войски. През зимата на 1941-42 от глад умират близо 100 000 гърци, а в последствие загиват и голяма част от гръцките евреи, след като биват депортирани в нацистките концентрационни лагери.[24]

След края на Втората световна война в страната избухва тригодишна гражданска война между комунисти и антикомунистически настроените сили, завършила с поражение за комунистите. В резултат от този сблъсък Гърция остава нестабилна в политическо отношение и напрежението между левите и десните политици се задържа в следващите 30 години.[25] С налагането на плана Маршал Гърция отбелязва голям напредък, станал известен като „гръцкото икономическо чудо“.


През 1965 година крал Константинос II разпуска правителството на Георгиос Папандреу-старши, а последвалият период на политически сблъсъци завършва с преврат през 1967 и установяването на режим на полковниците до 1974. Краят на военният режим е отбелязан с кърваво въстание в атинската политехника, брутално потушено от военните. Това събитие разклаща устоите на хунтата, която се срутва на следващата година с турската окупация на Кипър. В знак на протест срещу нашествието, Гърция се оттегля от военните структури на НАТО на 14 август 1974.[26][27]

През лятото на 1975 се провеждат демократични избори, установява се нова конституция и официално се разпуска монархията. Обособяват се консервативна и социалистическа партия като водещи политически сили, а през 1980 година страната се връща в структурите на НАТО.[26] През 1981 година Гърция се присъединява и към Европейските общности, по-късно реформирани в Европейски съюз. В последвалото десетилетие инвестициите в тежката промишленост, еврофондовете и увеличаващият се поток от туристи подсилват неимоверно гръцката икономика, и стандартът на живот се покачва до невиждани дотогава нива. Традиционно враждебните отношения между Гърция и Турция се подобряват след земетресението в Измит през 1999 година. Гърция приема еврото за своя валута през 2001 година, и става домакин на Олимпийските игри през 2004. Страната понася тежък удар от международната финансова криза в края на първото десетилетие на 21 век. Последвалите мерки на правителството, насочени към орязване на държавните разходи и увеличаване на данъците довеждат до избухването на протести и бунтове на 5 май 2010, които продължават до днес.

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Сградата на парламента в Атина

Гърция е парламентарна република.[28] Приетата през 1975 г. конституция е гаранция за спазването на правата и свободите на гръцките граждани.[29] Според нея глава на гръцката държава е непряко избран президент.[28] Той се избира за срок от 4 години от Парламента.

Основа на изпълнителната власт е правителството (министерски съвет), начело с министър-председател. До поправката през 1986 голяма роля във властта играе и президентът, но след това много от правомощията му са отнети и днес той има по-скоро представителни функции.[28] Най-голяма власт е съсредоточена в министър-председателя,[30] който формално се назначава от президента.[28]

Законодателната власт се упражнява от 300-местен еднокамарен Парламент, чийто състав се избира на всеки 4 години на тайни парламентарни избори.[28] Изборната система в страната е пропорционална с 3% изборен праг, като партията, получила най-много гласове получава 50 допълнителни места. Преди всички избори президентът е задължен да разпуска парламента, а също и ако е гласуван вот на недоверие.[28]

Външна политика[редактиране | edit source]

Гърция е против приемането на Република Македония в международни организации под името „Македония“. [31]

Дипломатически мисии[редактиране | edit source]

Досегашни посланици:

Административно деление[редактиране | edit source]

Административно Република Гърция се дели на 13 региона (περιφέριες) и 1 автономен регион – Агио Орос (Άγιο Όρος). Регионите включват 51 области (νομός). Най-ниските административни единици са общините, те биват два вида: деми (δήμος), 130 на брой и кинотита (κοινότητα), 901 на брой.

По-големи градове в Република Гърция: Атина, Солун, Патра, Волос, Лариса, Трикала, Ханя.

Икономика[редактиране | edit source]

Гръцки военен джип М1114 ЕЛБО

Гърция е страна с добре развита пазарна икономика, базирана на селското стопанство и леката промишленост. Гърция е сред най-големите производители на маслини, тютюн и вино. Въпреки, че не е силно индустриализирана, страната произвежда леки и икономични автомобили ("Атика", "Алта"), електроника, оръжия, кораби и строителни материали. Гръцката икономика е най-развитата на Балканите.

Транспортната мрежа на Гърция включва 36 500 km пътища и 2 500 km железопътни линии. Страната разполага с голям морски търговски флот – около 3 500 кораба, повечето регистрирани под чужд флаг. Главни пристанища са Пирея, Солун, Патрас, Волос. В Гърция има 40 летища, 22 от които международни.

Население[редактиране | edit source]

Динамика на населението (1961 - 2003)

Население – 10,787,690 (2011), столица – Атина (3,1 млн ж., урбанизирана популация към 2001), по-големи градове – Солун (770 хил. ж., урбанизирана популация към 2001), Патра (170 хил. ж. към 2001), Ираклион (140 хил. ж. към 2001), Лариса (120 хил. ж. към 2001).

След преброяването на населнието (2001) като новостилни православни са се определили – 95,5%, като старостилни православни – 2,3%, като мюсюлмани – 1,3%, като други – 0,9%. Граждани по страни според преброяването от 2001: гърци - 93,8%, албанци - 4,3%, българи – 0,4%, румънци – 0,2%, украинци – 0,2%, пакистанци – 0,1%, руснаци – 0,1%, грузинци – 0,1%, индийци – 0,1%, други - 0,7%.[32] Данните не включват етнически групи и малцинства, например мюсюлманското малцинство, което е 1% от населението, от него 0.5% са турци, 0.4% - българи мохамедани и 0.1% - цигани. Въпреки че повечето българи, останали след войната в егейска Македония имат българския език за роден, са асимилирани и се смятат за етнически гърци.

Българи в Гърция[редактиране | edit source]

Македонските и тракийските българи в Гърция, говорещи български език наброяват около 500 000 за цялата страна [33], според източник на ВМРО, а през началото на 20 в., когато егейска Македония е дадена на Гърция те наброяват 673 000, според рапорт на Кеймбриджки професор, но с течение на годините част от българите там са дошли в България. Повечето българоговорящи местни там сега са асимилирани и се самоопределят за гърци. Преобладаващият гъркомански възглед между тия хора за етноса им е, че са наследници на древни македонци, но впоследствие са приели славянския диалект и затова имат за майчин българския език. Преобладаващата позиция там за етническия произход на населението на тази област е, че всеки нативен на Македония (област) е грък, независимо дали говори албански, турски или румънски, употребява се фразата гърко-македонци, част от гръцкия народ, за всички хора там. Повечето българи живеят в районите на Лерин, Воден, Ксанти, Гюмюрджина, Костур, Кукуш, Сяр и Драма, но много голяма част от българите живеят в Атина и Солун, а много са родом от Солун. Българите или славо-говорещите гърци, както те се осъзнават етнически, са мнозинство с над 50% в номовете: Костур (ном), Лерин (ном) и Пела (ном), занчителна част, но не мнозинство живеят в Кукуш (ном), Сяр (ном) и Драма (ном), а българите-мохамедани живеят в Ксанти (ном) и Родопи (ном).

Култура[редактиране | edit source]

Гръцката култура е резултат на многовековното смесване на различни културни тенденции и фактори. Огромно влияние при нейното формиране са оказали различни културни влияния от Изтока и Запада, Севера и Юга. Основен фактор в изграждането винаги е бил гръцкият народ – отворен към влияния и експериментиране. Цялата гръцка култура лежи в основата на западната европейска цивилизация. В Древна Гърция се заражда демокрацията, създава се писмеността, при която освен съгласни звуци, се означават и гласни, дава се начало на хуманитарните науки история и философия, създават се географски трактати, описващи познатите земи, откриват се физични (Архимедов закон) и математически закони (Питагорова теорема), развива се скулптурата и архитектурата и се създава богата митология.

Гръцка музика[редактиране | edit source]

Вангелис, един от най-известните съвременни гръцки композитори

Гръцката музика съществува от древни времена, когато смесени хорове са изпълнявали различни музикални произведения при забавления или обреди. От древните времена са запазени много гръцки музикални инструменти, като авлос, лира и други, които са повлияли развитието на инструментите на по-късен етап в цяла Европа. Гръцката музика се променя под влиянието на Римската империя.

През Средновековието на запад постепенно започва да се равива полифоничната музика, но православното духовенство във Византия се противопоставя на тази тенденция и продължава да поддържа монофоничната традиция без инструментален съпровод. Заедно с църковното пеене се развиват и два основни фолклорни жанра — акритически песни (с епичен характер, описващи живота и борбите на византийските войници в далечните земи) и клефтически песни (отнасящи се за животът на гърците под османско владичество). Акритическите песни се появяват около 9-10 век, докато клефтическите се появяват към 15 век и се развиват до периода на освобождението. До средата на 20 век фолклорната музика се развива по селата, но след това започва да се наблюдава обратният процес — тя започва да се разпространява от градовете към по-малките населени места в комерсиализиран вариант.


Други[редактиране | edit source]

Официални празници
Дата Име Забележка
1 януари Нова година Начало на новата година
6 януари Богоявление Йордановден
25 март Благовещение Национален празник
Чист понеделник Понеделник след Сиропустна неделя Начало на великденския пост
Велики петък Великден Разпети петък
Велика събота Великден --
Великден Великден Възкресение
Велики понеделник Великден Понеделника след Великден
1 май Първи май Ден на труда
Свети Дух -- --
15 август Успение Богородично --
28 октомври Национален празник Итало-гръцка война от 1940 г.
25 декември Коледа Рождество Христово
26 декември Сбор Богородичен --

Вижте също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. 'Πίνακας 1: Προσωρινά αποτελέσματα του Μόνιμου Πληθυσμού της Ελλάδος'. // National Statistical Service of Greece: Ανακοίνωση προσωρινών αποτελεσμάτων Απογραφής Πληθυσμού 2011, 22 Ιουλίου 2011.
  2. Total Population. // Евростат, 1 януари 2010.
  3. а б Greece. // International Monetary Fund. Посетен на 26 април 2011.
  4. Finley, M. I. Democracy Ancient and Modern. 2d ed., 1985. London: Hogarth.
  5. History of Philosophy, Volume 1 by Frederick Copleston
  6. Brockett, Oscar G. History of the Theatre. sixth ed., 1991. Boston; London: Allyn and Bacon.
  7. World Economic Outlook Database April 2011—WEO Groups and Aggregates Information. // International Monetary Fund. Посетен на 27 June 2011.
  8. Appendix B :: International Organizations and Groups. // The World Factbook. Central Intelligence Agency. Посетен на 19 August 2010.
  9. Country and Lending Groups. // World Bank. Посетен на 19 August 2010.
  10. Human Development Report 2009 – HDI rankings. // United Nations Development Programme. Посетен на 19 August 2010.
  11. The Economist Intelligence Unit’s quality-of-life index (2005). // The Economist. www.economist.com. Посетен на 19 August 2010.
  12. Interactive Infographic of the World's Best Countries. // Newsweek. Посетен на 1 October 2010.
  13. Member States of the EU: Greece. // European Union. europa.eu. Посетен на 7 April 2007.
  14. Greece becomes 16th ESA Member State. // European Space Agency. www.esa.int, 22 March 2005. Посетен на 7 April 2007.
  15. Convention on the OECD. // Organisation for Economic Co-operation and Development. oecd.org. Посетен на 7 April 2007.
  16. The World Fact Book – Field Listing :: Coastline. // CIA. Посетен на 2011-03-17.
  17. Marker, Sherry и др. Frommer's Greek islands. Frommer's, 2010. ISBN 0470526645. с. 12.
  18. Alexander's Gulf outpost uncovered. BBC News. 7 August 2007.
  19. Growth of the Greek Colonies in the First Millenium BC (application/pdf Object). // www.princeton.edu. Посетен на 2 January 2009.
  20. Millennium issue: Trouble with Turkey The fall of Constantinople Economist.com. // The Economist. 20 March 1997. Посетен на 6 January 2009.
  21. The Diaspora Welcomes the Pope. Spiegel Online. 28 ноември 2006.
  22. Chris Hedges. A Few Words in Greek Tell of a Homeland Lost. The New York Times. 17 септември 2000.
  23. "Nationalism, globalization, and orthodoxy: the social origins of ethnic conflict in the Balkans". Victor Roudometof, Roland Robertson (2001). Greenwood Publishing Group. стр.186. ISBN 978-0-313-31949-5
  24. Greece. Britannica Online Encyclopedia.
  25. Mazower, Mark. After the War was Over
  26. а б History, Editorial Consultant: Adam Hart-Davis, Dorling Kindersley Limited publisher, ISBN 978-1-85613-062-2
  27. NATO Update 1974. // Nato.int, 26 October 2001. Посетен на 22 March 2009.
  28. а б в г д е syntagma.qxd (PDF). // Архив на оригинала от 25 September 2007. Посетен на 2 August 2009.
  29. P.D. Dagtoglou, Individual Rights, I, 21 & E. Venizelos, The "Acquis" of the Constitutional Revision, 131–132, 165–172
  30. K. Mavrias, Constitutional Law, 477–478, 486–487
  31. Македония отново настоя Гърция да не блокира членството ѝ в ЕС, статия в Дневник.БГ от 28 ноември 2011
  32. http://www.eurfedling.org/Greece.htm
  33. [1]

Външни препратки[редактиране | edit source]