Реса

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за растителния орган. За филипинската журналистка вижте Мария Реса.

Реса̀, ко̀тенце (лат. amentum) – класовидно съцветие с тънка и гъвкава главна ос поради което често е клюмнало или увиснало. Цветовете са приседнали (без цветна дръжка), разположени нагъсто и обикновено са еднополови. След изпълняването на своята функция, ресите опадват – мъжките опадват след прецъфтяването, а женските след узряването на плодовете.[1] Ресите обикновено се опрашват чрез вятъра, но понякога и от насекоми (например при върбата).

Сред растенията образуващи реси са върба, бреза, дъб, леска, елша, черница, топола и др.

Мъжки реси на обикновен воден габър
Мъжки реси на обикновен воден габър  
Млада мъжка реса на върба
Млада мъжка реса на върба  
Мъжки реси на сива върба с пчела
Мъжки реси на сива върба с пчела  
женска реса на върба
женска реса на върба  
Мъжки реси на обикновена леска
Мъжки реси на обикновена леска  

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Георгиев, Георги, Чакалова, Елена. Анатомия и морфология на растенията. София, 2000. ISBN 954070443X.