Ресен

Вижте пояснителната страница за други значения на Ресен.

---

Ресен
„Св. св. Кирил и Методий“
Ресен Ресен на картата на Република Македония
Данни
Регион:	Пелагонийски
Община:	Ресен
Географска област:	Горна Преспа
Население:	8 748 (2002)
Надморска височина:	865 м
Геогр. положение:	41° 5' 16" сев. ш. 21° 0' 43" изт. д.
Пощенски код:
Телефонен код:
Код на МПС:

Рѐсен (изписване до 1945: Рѣсенъ; на македонска литературна норма: Ресен) е град в югозападната част на Република Македония, с 8 748 жители (2002), център на едноименната Община Ресен.

История

В Османската империя

В 15 век в Ресна са отбелязани поименно 120 глави на домакинства. В 1845 година руският славист Виктор Григорович описва Ресен така:

„

Град Ресна (Ресен), отдалечен на четири часа от езерото, е заселен с българи и има църква, посветена на Свети Георги и гръцко училище.

“

Основен поминък на населението е овощарството, градинарството и грънчарския занаят. Прочути са ресенските круши и ябълки, както и изящните глинени съдове. Търговията е сравнително слабозастъпена. През ХІХ и началото на ХХ в. част от християнското население се увлича по печалбарството.

Трайче Радев, баща на Симеон Радев, праща през 1867 година писмо до в. „Македония“:

„

До сега никогашъ отъ нашиотъ гратъ не са йе писало кореспонденция, сега за първо зафащаме за да явиме и отъ нашиотъ малки гратъ, за да ви известиме малку неша, които са случиле сега за малу време. Нашиотъ гратъ йе сосем отъ българи населенъ, така и околните села, но само со име бугари, а не со деломъ. Но сега и тука се собудифме и зафащаме за да бараме татковниотъ язикъ, и за чуденъе йе, оти изведношъ се запалиа на сичките сърцата, за да сакаатъ матерниотъ язикъ, но не можитъ да са изполнитъ желанието во градот ни, като имаме най-първо препятствието отъ владиката Мелетия, фторо и отъ неколку негови привърженици или негови лижепаничковци..., на които за сега замолчаваме имената да ви кажиме, като са надевами, чи и тий са българи и во еденъ денъ белки и тий ке дойдатъ на родотъ, що требитъ като българи.

“

А. Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Ресен (Resna) живеят 2800 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ресен (Ressine) е посочен като град с 812 домакинства и 650 жители мюсюлмани, 1 600 българи и 160 власи.

Сараят на Ниязи бей в Ресен.

В Ресен още преди Руско-турската война е образувана българска община. В 1866 - 1867 година е отворено българско училище с учител Лазар Попянев от Велес, поддържан частно от ресенци. След него учители са Георги Бояджиев също от Велес и Захарий Чинтулов от Сливен.

След Руско-турската война Ресен брои 400 български семейства и 200 влашки, гърчеещи се, които чрез местната власт държат църквата и училищата. През юли 1880 година българската община в Ресен изпраща серия телеграми и писма до екзарх Йосиф I и чрез него до великия везир срещу гръцкия владика с настояване да ѝ се върне църквата, взета от гъркоманите. Екзархът на свой ред праща няколко такрира до Портата за ресенската църква, която е една от първите му грижи след завръщането му в Цариград. През 1882 година е извършен избор за българска община, който е утвърден от Екзархията. Неин председател е поп Ставре, а членове Наум Димитров, Иван Стрезов, Таско Чокалев, Андрей Татарчев, Димитър Милошев, Тани Мильовик, Димитър Чокалев и Трайче Дорев.

Центърът на Ресен

Според българския географ Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), през 90-те години на 19 век Ресен има около 4450 жители, както следва: 2400 българи християни, 800 българи мохамедани, 570 власи, 350 цигани, 300 албанци, 30 турци. По-голямата част от християнските му жители в началото на века са под върховенството на Българската екзархия - според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Ресен се състои от 2096 българи екзархисти, 1296 българи патриаршисти гъркомани, 300 власи и 696 албанци. В града има по едно средно и едно основно българско училище, както и едно основно румънско.

По време на Илинденското въстание в Ресен са убити Халчо Наумов, Ставре Нанчов, Ташко Ставрев, Никола Ляпчев и Вангел Евтимов, унищожено е цялото имущество на Андрей Милошев. От Ресен във въстанието участват 50 души, от които загиват Вангел Ставрев и Нанчо Златарев.

С бунта на майор Ахмед Ниязи бей в Ресен на 6 юли 1908 започва Младотурската революция в Османската империя. След революцията в 1909 година българските жителите на Ресен изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:

„

Правителството без да обръща внимание на правата ни като болшинство над спорната черква „Св. Георги“ в Ресен, предаде черквата на гърците. Тъй като това е узурпация на правата ни, молим ви този въпрос да бъде разрешен справедливо. От Бълг. конституционен клуб.

“

В Сърбия и Югославия

Кръщение на Свети цар Борис I от църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Ресен.

Според преброяването от 2002 година Ресен има 16 559 жители.

Националност	Всичко
македонци	6 431
албанци	325
турци	1 369
роми	168
власи	18
сърби	58
бошняци	0
други	378

Личности

Андрей Ляпчев.

Сред най-известните жители на Ресен са българският политик и министър-председател Андрей Ляпчев, видният журналист, дипломат и историк Симеон Радев и един от основателите на ВМОРО доктор Христо Татарчев. От Ресен е един от основните дейци на Младотурската революция албанецът Ахмед Ниязи бей. Ресенчани са и видните дейци на ВМОК Борис Стрезов и Димитър Владов.

Литература

• Официален сайт на Община Ресен
• Описание на Преспа и Ресен от Васил Кънчов („Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки“, 1890)
• Παπαστάθης, Χ., "Οι Έλληνες της Ρέσνης κατά τας αρχάς του 20ου αιώνα. Συμβολή στην δημογραφική και οικονομική δομή της πελαγονικής κωμόπολης", Μακεδονικά, Θεσσαλονίκη 1974.

Бележки

Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.