Ресен
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ресен.
| Ресен Ресен | |
| — град — | |
  | |
 | |
  Ресен  Ресен | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Ресен |
| Географска област | Горна Преспа |
| Надм. височина | 865 m |
| Население | 8748 души (2002) |
| Пощенски код | 7310 |
| Официален сайт | resen.gov.mk |
| Ресен в Общомедия | |
Рѐсен (изписване до 1945: Рѣсенъ; на македонска литературна норма: Ресен; на албански: Resnja) е град в югозападната част на Северна Македония, с 8748 жители (2002), център на едноименната община Ресен.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В XV век в Ресна са отбелязани поименно 120 глави на домакинства.[1] Ресен се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Решне, хас на падишаха, с 2 ханета мюсюлмани, 80 ханета гяури, 43 ергени гяури и 6 вдовици гяурки.[2]
В 1845 година руският славист Виктор Григорович минава през града и в 1848 година описва Ресен в книгата си „Очерк путешествия по Европейской Турции“ така:
| „ | Град Ресна (Ресен), отдалечен на четири часа от езерото, е заселен с българи и има църква, посветена на Свети Георги и гръцко училище.[3] | “ |
Основен поминък на населението е овощарството, градинарството и грънчарския занаят. Прочути са ресенските круши и ябълки, както и изящните глинени съдове. Търговията е сравнително слабозастъпена. През ХІХ и началото на ХХ в. част от християнското население се увлича по печалбарството.[4]
Трайче Радев, баща на Симеон Радев,[5] праща през 1867 година писмо до вестник „Македония“:
| „ | Досега никогашъ отъ нашиотъ гратъ не са йе писало кореспонденция, сега за първо зафащаме за да явиме и отъ нашиотъ малки гратъ, за да ви известиме малку неша, които са случиле сега за малу време. Нашиотъ гратъ йе сосем отъ българи населенъ, така и околните села, но само со име бугари, а не со деломъ. Но сега и тука се собудифме и зафащаме за да бараме татковниотъ язикъ, и за чуденье йе, оти изведношъ се запалиа на сичките сърцата, за да сакаатъ матерниотъ язикъ, но не можитъ да са изполнитъ желанието во градотъ ни, като имаме най-първо препятствието отъ владиката Мелетия, фторо и отъ неколку негови привърженици или негови лижепаничковци..., на които за сега замолчаваме имената да ви кажиме, като са надевами, чи и тий са българи и во еденъ денъ белки и тий ке дойдатъ на родотъ, що требитъ като българи.[6] | “ |
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Ресен (Resna) живеят 2800 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ресен (Ressine) е посочен като град с 812 домакинства и 650 жители мюсюлмани, 1600 българи и 160 власи.[8]
.jpg)
В Ресен още преди Руско-турската война е образувана българска община.[10]
След Руско-турската война Ресен брои 400 български семейства и 200 влашки, гърчеещи се, които чрез местната власт държат църквата и училищата.[11]
Според българския географ Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), през 90-те години на XIX век Ресен има около 4450 жители, както следва: 2400 българи християни, 800 българи мохамедани, 570 власи, 350 цигани, 300 албанци, 30 турци.[12]
Нашиятъ градъ на съ малко и на два пѫти остана да се обърна на пепелища. Първиятъ пѫтъ бѣше, когато прѣзъ първитѣ дни на възстанието четнишкиятъ отредъ мина съ пушкания и пѣсни прѣзъ града и когато слѣдъ нѣколко дни пристигнаха нѣколко бюлюка войски и илявета. Тогава на 25. юлий, заловиха се 19 души граждани и вързани се откараха въ Битоля. По пѫтя трима отъ тѣхъ бидоха убити. На 26 юлий биде убитъ въ правителствения домъ видния ни гражданинъ Никола Ляпчевъ. Между гражданитѣ, които най-много материялно пострадаха, е Андрей Милошевъ, комуто направиха на прахъ и пепель цѣлото имущество въ с. Дърмени, състоеще се отъ единъ голѣмъ ханъ, една образцова градина съ 28 ябълчни и крушеви дървета, 185 ясики и толкова лози, 500 м. плетъ, 500 снопе жито , 40 коли сѣно и др. Рѣсенъ даде 50 души четнишка сила. Отъ тѣхъ само двама паднаха убити въ разни сражения.[13]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ресен е смесено селище българи, албанци и власи в Битолската каза на Битолския санджак със 786 къщи.[14]
По-голямата част от християнските му жители в началото на века са под върховенството на Българската екзархия – според статистиката на секретаряна Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Ресен се състои от 2096 българи екзархисти, 1296 българи патриаршисти гъркомани, 300 власи и 696 албанци. В града има по едно средно и едно основно българско училище, както и едно основно румънско.[15]
В телеграма изпратена до председателя на Парламента по спорните черкви и училища в Македония и Одринско пише:
| „ | Правителството, без да обръща внимание на правата ни като болшинство над спорната черква „Св. Георги“ в Ресен, предаде черквата на гърците. Тъй като това е узурпация на правата ни, молим ви, този въпрос да бъде разрешен справедливо.
От Българския Конституционен Клуб.[16] |
“ |
По време на Илинденското въстание в Ресен са убити Халчо Наумов, Ставре Нанчов, Ташко Ставрев, Никола Ляпчев и Вангел Евтимов, унищожено е цялото имущество на Андрей Милошев. От Ресен във въстанието участват 50 души, от които загиват Вангел Ставрев и Нанчо Златарев.[17]
През декември 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски, придружаван от Наум Темчев и Търпо Поповски, пристигат в Преспа, за да раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население. Темчев пише:
| „ | На всѣкѫдѣ бѣ кално и нечисто. Кѫщички низки и слаба направа. Едни отъ тѣхъ бѣха бѣлосани, а други не. Войници се разтакаваха и зяпаха на самъ натамъ по улицата... Рѣсенъ брои около 440 християнски кѫщи. Българската община има само около 240 кѫщи. Останалото християнско население, състоеще се отъ 140 български сѣмейства и 60-тина влашки се числи къмъ гръцката община въ градеца.[18] | “ |
С бунта на майор Ахмед Ниязи бей в Ресен на 6 юли 1908 година започва Младотурската революция в Османската империя. След революцията в 1909 година българските жителите на Ресен изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:
| „ | Правителството без да обръща внимание на правата ни като болшинство над спорната черква „Св. Георги“ в Ресен, предаде черквата на гърците. Тъй като това е узурпация на правата ни, молим ви този въпрос да бъде разрешен справедливо. От Бълг. конституционен клуб.[19] | “ |
При избухването на Балканската война в 1912 година 30 души от Ресен се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[20]
В Сърбия и Югославия[редактиране | редактиране на кода]
В 1912 година по време на Балканската война в Ресен влизат сръбски части. Българските училища в града и селата са закрити, а всички по-видни българи в града и селата – учители, свещеници, бивши дейци на ВМОРО, са подложени на жестоки преследвания – убийства, побоища и обири, от официалните власти и от парамилитарните формирования на Черна ръка, начело с Василие Търбич.[21]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Кирил Хр. Ников е български кмет на Ресен от 8 август 1941 година до 27 февруари 1943 година. След това кметове са Петър В. Попов от Шумен (27 февруари 1943 - 10 февруари 1944) и Борис Ат. Чакъров от Струга (10 февруари 1944 - 9 септември 1944).[22]
Според преброяването от 2002 година Ресен има 16 559 жители.[23]
| Националност | Всичко |
| македонци | 6431 |
| албанци | 325 |
| турци | 1369 |
| роми | 168 |
| власи | 18 |
| сърби | 58 |
| бошняци | 0 |
| други | 378 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
Сред най-известните жители на Ресен са българският политик и министър-председател Андрей Ляпчев, видният журналист, дипломат и историк Симеон Радев и един от основателите на ВМОРО доктор Христо Татарчев. От Ресен е един от основните дейци на Младотурската революция албанецът Ахмед Ниязи бей. Ресенчани са и видните дейци на ВМОК Борис Стрезов и Димитър Владов.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Писмо на Охридската и преспанска митрополия до българския екзарх (27 януари 1903) за арестувани и репресирани българи в Ресен (с. 1) -
Писмо на Охридската и преспанска митрополия до българския екзарх (27 януари 1903) за арестувани и репресирани българи в Ресен (с. 2)
.jpg)
_back.jpg)
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Официален сайт на Община Ресен
- Описание на Преспа и Ресен от Васил Кънчов („Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки“, 1890)
- Παπαστάθης, Χ., „Οι Έλληνες της Ρέσνης κατά τας αρχάς του 20ου αιώνα. Συμβολή στην δημογραφική και οικονομική δομή της πελαγονικής κωμόπολης“, Μακεδονικά, Θεσσαλονίκη 1974.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
- ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 117. (на турски)
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 114.
- ↑ К. Рачев. Западна Македония. София, 1925, с. 22.
- ↑ Радев, Симеон. Ранни спомени, под редакцията на Траян Радев, Изд. къща Стрелец, София, 1994
- ↑ Йорданът Иванов. Българите в Македония. София, 1917 г., стр. 318.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 58. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 86 – 87.
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 42.
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 283.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 566.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 168 – 169.
- ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 109.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 17. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168 – 169. (на френски)
- ↑ Отоманскиятъ парламентъ за положението въ Македония. Солунъ, Издание на Съюза на Българските Конституционни Клубове въ Европейска Турция, Печатница на Самарджиевъ и Карабелевъ, 1909. с. 85.
- ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 3 (143). Илинденска организация, Мартъ 1943. с. 14.
- ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 95.
- ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 528.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 875.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 33.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 декември 2007
| ||||||||
| |||||
