Ресен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ресен.

Ресен
    Герб
„Св. св. Кирил и Методий“
Св. св. Кирил и Методий
Ресен (Република Македония)
Red pog.png
Ресен
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Пелагонийски
кантон= Ресен
Географска област Горна Преспа
Надм. височина 865 m
Население (2002) 8 748 души
Ресен в Общомедия

Рѐсен (изписване до 1945: Рѣсенъ; на македонска литературна норма: Ресен, на албански: Resnja) е град в югозападната част на Република Македония, с 8 748 жители (2002), център на едноименната Община Ресен.

История[редактиране | edit source]

В Османската империя[редактиране | edit source]

В 15 век в Ресна са отбелязани поименно 120 глави на домакинства.[1] В 1845 година руският славист Виктор Григорович описва Ресен така:

Град Ресна (Ресен), отдалечен на четири часа от езерото, е заселен с българи и има църква, посветена на Свети Георги и гръцко училище.[2]

Основен поминък на населението е овощарството, градинарството и грънчарския занаят. Прочути са ресенските круши и ябълки, както и изящните глинени съдове. Търговията е сравнително слабозастъпена. През ХІХ и началото на ХХ в. част от християнското население се увлича по печалбарството[3].

Трайче Радев, баща на Симеон Радев[4], праща през 1867 година писмо до вестник „Македония“:

До сега никогашъ отъ нашиотъ гратъ не са йе писало кореспонденция, сега за първо зафащаме за да явиме и отъ нашиотъ малки гратъ, за да ви известиме малку неша, които са случиле сега за малу време. Нашиотъ гратъ йе сосем отъ българи населенъ, така и околните села, но само со име бугари, а не со деломъ. Но сега и тука се собудифме и зафащаме за да бараме татковниотъ язикъ, и за чуденъе йе, оти изведношъ се запалиа на сичките сърцата, за да сакаатъ матерниотъ язикъ, но не можитъ да са изполнитъ желанието во градот ни, като имаме най-първо препятствието отъ владиката Мелетия, фторо и отъ неколку негови привърженици или негови лижепаничковци..., на които за сега замолчаваме имената да ви кажиме, като са надевами, чи и тий са българи и во еденъ денъ белки и тий ке дойдатъ на родотъ, що требитъ като българи[5].

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Ресен (Resna) живеят 2800 гърци.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ресен (Ressine) е посочен като град с 812 домакинства и 650 жители мюсюлмани, 1 600 българи и 160 власи.[7]

В Ресен още преди Руско-турската война е образувана българска община. В 1866 - 1867 година е отворено българско училище с учител Лазар Попянев от Велес, поддържан частно от ресенци. След него учители са Георги Бояджиев също от Велес и Захарий Чинтулов от Сливен.[8]

След Руско-турската война Ресен брои 400 български семейства и 200 влашки, гърчеещи се, които чрез местната власт държат църквата и училищата.[9] През юли 1880 година българската община в Ресен изпраща серия телеграми и писма до екзарх Йосиф I и чрез него до великия везир срещу гръцкия владика с настояване да ѝ се върне църквата, взета от гъркоманите. Екзархът на свой ред праща няколко такрира до Портата за ресенската църква, която е една от първите му грижи след завръщането му в Цариград.[10] През 1882 година е извършен избор за българска община, който е утвърден от Екзархията. Неин председател е поп Ставре, а членове Наум Димитров, Иван Стрезов, Таско Чокалев, Андрей Татарчев, Димитър Милошев, Тани Мильовик, Димитър Чокалев и Трайче Дорев.[11]

Центърът на Ресен

Според българския географ Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), през 90-те години на 19 век Ресен има около 4450 жители, както следва: 2400 българи християни, 800 българи мохамедани, 570 власи, 350 цигани, 300 албанци, 30 турци.[12] По-голямата част от християнските му жители в началото на века са под върховенството на Българската екзархия - според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Ресен се състои от 2096 българи екзархисти, 1296 българи патриаршисти гъркомани, 300 власи и 696 албанци. В града има по едно средно и едно основно българско училище, както и едно основно румънско.[13]

По време на Илинденското въстание в Ресен са убити Халчо Наумов, Ставре Нанчов, Ташко Ставрев, Никола Ляпчев и Вангел Евтимов, унищожено е цялото имущество на Андрей Милошев. От Ресен във въстанието участват 50 души, от които загиват Вангел Ставрев и Нанчо Златарев[14].

С бунта на майор Ахмед Ниязи бей в Ресен на 6 юли 1908 година започва Младотурската революция в Османската империя. След революцията в 1909 година българските жителите на Ресен изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:

Правителството без да обръща внимание на правата ни като болшинство над спорната черква „Св. Георги“ в Ресен, предаде черквата на гърците. Тъй като това е узурпация на правата ни, молим ви този въпрос да бъде разрешен справедливо. От Бълг. конституционен клуб.[15]

В Сърбия и Югославия[редактиране | edit source]

Кръщение на Свети цар Борис I от църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Ресен.

В 1912 година по време на Балканската война в Ресен влизат сръбски части. Българските училища в града и селата са закрити, а всички по-видни българи в града и селата - учители, свещеници, бивши дейци на ВМОРО, са подложени на жестоки преследвания - убийства, побоища и обири, от официалните власти и от парамилитарните формирования на Черна ръка, начело с Василие Търбич.[16]

Според преброяването от 2002 година Ресен има 16 559 жители.[17]

Националност Всичко
македонци 6 431
албанци 325
турци 1 369
роми 168
власи 18
сърби 58
бошняци 0
други 378

Личности[редактиране | edit source]

Андрей Ляпчев.

Сред най-известните жители на Ресен са българският политик и министър-председател Андрей Ляпчев, видният журналист, дипломат и историк Симеон Радев и един от основателите на ВМОРО доктор Христо Татарчев. От Ресен е един от основните дейци на Младотурската революция албанецът Ахмед Ниязи бей. Ресенчани са и видните дейци на ВМОК Борис Стрезов и Димитър Владов.

Литература[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  2. Григорович, Виктор. Очерк путешествия по европейской Турции, 1877, стр.108.
  3. К. Рачев. Западна Македония. София, 1925, с. 22.
  4. Радев, Симеон. Ранни спомени, под редакцията на Траян Радев, Изд. къща Стрелец, София, 1994
  5. Йорданът Иванов. Българите в Македония. София, 1917 г., стр. 318.
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 58.
  7. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.86-87.
  8. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 283.
  9. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 566.
  10. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 357.
  11. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 566.
  12. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 168-169.
  13. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 168-169.
  14. Илюстрация Илинден, 1943, бр.143, стр.14
  15. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 528.
  16. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 33.
  17. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


Населени места в Община Ресен Zname-resen.png
Ресен | Асамати | Болно | Брайчино | Вълкодери | Горна Бела църква | Горно Дупени | Горно Круше | Грънчари | Долна Бела църква | Долно Дупени | Долно Перово | Дърмени | Евла | Езерани | Златари | Избища | Илино | Козяк | Конско | Крани | Кривени | Курбиново | Лавци | Лева река | Лескоец | Любойно | Наколец | Отешево | Петрино | Подмочани | Покървеник | Прелюбе | Претор | Райца | Сливница | Сопотско | Стение | Стипона | Царев двор | Шурленци | Щърбово | Ървати | Янковец
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.