Ресенски конгрес на ВМОРО

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ресенски конгрес на ВМОРО
— конгрес —
МястоРесен, Османска империя
Дата27 август 1894 г.
Тържествата при освещаването на „Св. св. Кирил и Методий“ в Ресен.
Църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Ресен. Фотография на Анастас Лозанчев.[1]

Ресенският конгрес, известен и като Ресенско съвещание или събрание, поради неорганизирания си характер[2], е среща на водачи на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, която се провежда на 27 август 1894 година в Ресен.

На конгреса присъстват между 12 и 15 делегати, които започват работа в къщата на Татарчеви по времето, когато се осветява църквата „Св. св. Кирил и Методий“ от владиката Григорий Охридско-преспански. Председател на конгреса е Христо Татарчев, също председател и на Централния комитет. Към участниците се включват Даме Груев - секретар на централния комитет, Пере Тошев, Атанас Лозанчев, Георги Пешков, Григор Попев, Александър Чакъров, Александър Панов, Тодор Станков, Атанас Мурджев, Трайче Дорев, Никола Наумов и други[3].

В спомените си Христо Татарчев обобщава резултатите от срещата така:

Три дена подред в нашата къща се продължиха заседанията. Делегатите дадоха отчет за състоянието на организацията. Тук се определи поведението, което трябваше да държим спрямо Екзархията, общините и др. Реши се организацията да се стреми да прокара за учители във всички училища, общински и екзархийски, по възможност свои хора. Също тъй се реши по същия начин да вземем общините и училищните настоятелства в свои ръце. Всекиму се наложи да работи за засилването на местните комитети, а тъй също и за снабдяването с оръжие. Паричните средства на организацията бяха само от членските вносове.

След конгреса Централният комитет усети нужда да се изработи и един вътрешен правилник за ръководство на местните революционни комитети. На Хаджиниколова се възложи да съчини правилника, който от края на същата година биде приет от Централния комитет, все в същия състав на шестимата, в окончателен вид[4].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тзавелла, Христофор. Спомени на Анастас Лозанчев - член на главния щаб на Илинденското въстание. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2007. ISBN 9789540726366. с. 113.
  2. Според Иван Хаджиниколов: „Събранието в Ресен имаше характера на сбирка на посветени и непосветени и не може да се таксува като събор конгрес“, цитирано по „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно издателство, София, 2002 г., стр. 109.
  3. Ѓорѓиевски, Цане. I Конгрес.
  4. „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно издателство, София, 2002 г., стр.55. (Спомени на Христо Татарчев)