Реставрация на Бурбоните

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кралство Франция
'Royaume de France''
1814 — 1830
Знаме Герб
Национален девиз
Montjoie Saint Denis!
"...Сен Дени"
Национален химн
Le Retour des Princes Français à Paris

Местоположение на Реставрация на Бурбоните

Франция през 1815 г.
Континент Европа
Столица Париж
Официален език френски
Религия католицизъм
редактиране

Реставрация на Бурбаните е името, дадено на периода след последователните събития Френската революция (1789–1799), края на Първата република (1792–1804) и насилствения край на Първа френска империя при Наполеон (1804–1814/1815) – когато коалицията на европейските сили възстановява с оръжие монархията на наследниците на династията на Бурбоните, които за пореден път стават стопани на Кралска Франция. Реставрацията на Бурбоните просъществува от (около) 6 април 1814 до народните бунтове на Юлската революция от 1830, като се изключи периода на "Стоте дни",[lower-alpha 1] по-малко от една цяла година след Реставрацията, когато Бурбонската монархия става за пореден път толкова непопулярна сред населението, че семейството е отново принудено да бяга от Париж и Франция в Гент, като изпреварва нарастващите граждански безредици и сгромолясването на гражданската власт.

По време на Реставрацията, новият режим на Бурбоните е конституционна монархия, за разлика от абсолютисткия Стар режим, така че има някои ограничения върху способностите му да управлява реално. Периодът се характеризира с остра консервативна реакция и последващи незначителни, но постоянни прояви на гражданско неподчинение и безредици.[1] Факт става и реставрацията на Римокатолическата църква като сила във френската политика.[2]

Преглед на събитията[редактиране | edit source]

През 1814, Армиите на Шестата коалиция възстановява на трона на Франция Луи XVIII, наречен Претендент на Бурбоните от историографите, особено от тези неблагоприятно настроени към реставрацията на монархията. Разработена е конституция, Хартата от 1814, представяща всички френски граждани като равни пред закона,[3] но запазваща значителните прерогативи на краля и на аристокрацията.

Луи XVIII е върховен глава на държавата. Той командва сухопътните и военноморските сили, обявява война, сключва мирни договори, съюзи и търговски договори, назначава хората на всички места в публичната администрация и прави необходимите регулации и наредби за изпълнението на законите и сигурността на държавата.[4] Луи е по-либерален от неговия приемник Шарл X, избирайки много центристки кабинети.[5]

Луи XVIII умира през септември 1824. Наследен е от своя брат Шарл. Шарл X налага по-консервативна форма на управление в сравнение с Луи. Неговите ултра-реакционни закони включват "Закон против светотатството" (1825–1830) водят до спад в популярността му. Кралят и неговите министри се опитват да манипулират изхода от общите избори през 1830, чрез техните Юлски наредби. Наредбите предизвикват революция срещу опита на Шарл за преврат; към 2 август 1830, Шарл е напуснал Париж и е абдикирал в полза на големия си син Анри дук дьо Бордо. Теоретичното царуване на Анри приключва на 9 август, когато Камара на депутатите провъзгласява Луи Филип Орлеански, който в момента е управлявал Франция като регент, за Крал на Франция, възвестявайки по този начин Юлската монархия.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. 20 март - 8 юли 1815, 111 дни освен в общоприетия период в историографията, определено от група историци като общ термин.

Footnotes[редактиране | edit source]

  1. Davies 2002, с. 47–54
  2. Furet, p. 296
  3. The Charter of 1814, Public Law of the French: Article 1
  4. The Charter of 1814, Form of the Government of the King: Article 14
  5. Price, p 93