Реформизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за политическата теория. За религиозното течение вижте Калвинизъм.

Реформизмът е политическа теория, стратегия която цели чрез плавни реформи да промени обществото. Реформизмът като стратегия е неутрална и не цели радикална промяна, а на базата на дадените условия разчита на постепенната промяна и подобряване на политическите, социалните и икономическите условия. [1][2]

Първоначално терминът Реформизъм се използва в социалдемокрацията, но в днешно време се свързва и с либерализма и с фашизма.

Видове[редактиране | edit source]

Социалистическият реформизъм[редактиране | edit source]

Като стратегия Реформизма се прилага първоначално от работническата класа (виж Чартистко движение, Фабианско общество) и профсъюзите и е в основата на демократическият социализъм и като такъв е дефиниран през 19 век от немския идеолог и политик на Германската социалдемократическата партия (ГСП) Едуард Бернщайн. При това Бернщайн го дефинира като противоположност на марксиската философия за революционния социализъм, които поддържат тезата, че революциите са необходими за фундаментална промяна на обществото. Реформизма на Бернщайн обаче не успява да се наложи като партийна стратегия на ГСП. [2]

Бернщайн сравнява в основия си труд Die Voraussetzungen des Sozialismus und die Aufgaben der Sozialdemokratie (на бълг.: „Предпоставки за социализъм и задачите на социалдемокрацията“) от 1899 година легитимирането на реформизма с това на демокрацията. За него те са средство и крайната цел е достигането на социализма. Тази цел за него се постига със заместването на догмите за необходимното одържавяване на продизводствените средства чрез т.н. алтернатива за кооперативна собственост и с отричането на догмите за радикалната промяна чрез революция чрез стратегията на постепенната промяна. [2]

Реформизма бива остро критикуван от революционерите социалисти и марксисти, като Роза Люксембург, която пише осъдителното есе Реформа или революция?[3]. Скоро този спор се пренася в самата ГСП и е неин вътрешнопартиен спор за посоката на развите до 1950-те. По-късно реформистите започват да спорят с болшевиките и техните сателитни комунистически партии за пролетариата. След като болшевиките печелят в руската гражданска война и консолидират своята власт там те започват кампания по денонсирането на реформистите като "социални фашисти", до степен в която германската комунистическа партия почти игнорира Нацистката партия, дори когато тя се възкачва на власт. [4]

На партийния конгрес в Бад Годесберг до Бон през 1959 година, след серия от изборни загуби ГСП изоставя революционерите цели и залага в т.н. Годесбергова програма на реформизма.

През и след 1950-те терминът се използва за определянето на дясното крило на Британската Лейбъристка партия.

Реформистки идеолози[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Реформизъм в Lexikon der Politikwissenschaft: Theorien, Methoden, Begriffe том 2, стр. 842-843 (онлайн версия на немски в books.google.de)
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Reformism“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  

Източници[редактиране | edit source]

  1. Schubert, Klaus/Martina Klein: Das Politiklexikon. 4., aktual. Aufl. Bonn: Dietz 2006.:Онлайн версия
  2. а б в Реформизъм в Lexikon der Politikwissenschaft: Theorien, Methoden, Begriffe
  3. Реформа или революция (на англ.) на Роза Люксембург
  4. Артур Кьостлер: The God That Failed., Edited by Richard Crossman. Bantam Matrix, Tenth Edition. стр. 41-42.