Рецептивна критика
Рецептивна критика или рецептивна естетика (английски: Reader-response criticism, букв. критика на читателския отзив, отклик) е поле в литературната теория, което се фокусира върху читателя, тоест анализира се едно литературно произведение, като акцентът е върху предполагания от него читател, неговия личен литературен опит. Рецептивната критика се различава от други школи и теории, които се фокусират върху автора, формата или съдържанието на литературното произведение.
Рецептивната критика разпознава читателя като активен агент, който придава, но и съобщава за „реално съществуване“ на една литературна творба и завършва нейното значение чрез интерпретацията.
В България читателският опит и отклик обикновено са обединявани от понятието читателска рецепция [1].
Съдържание |
Основни представители [редактиране]
Съществуват няколко различни литературоведски школи, посветили усилията си на читателя в текста.
В Германия основни представители на този тип литературознание са Ханс Роберт Яус и Волфганг Изер. Техните изследвания се опират на феноменологията. А най-емблематична за школата е поредицата от сборници „Поетика и херменевтика“, издавана като резултат от семинарите, организирани от университета в Констанц.
В САЩ рецептивната критика е свързана с психоанализата, както е в изследванията на Дейвид Блийч и Норман Холанд. Но най-популярният представител на рецептивната критика в САЩ е Стенли Фиш.
Рецептивната критика в България [редактиране]
В България рецептивната критика прониква през 80-те години на ХХ век чрез трудовете на източногерманския литературовед Роберт Вайман. Негов най-предан адепт е професорът по възрожденска литература в Софийския университет Дочо Леков.
През февруари 2000 г. в София е организирана голяма международна конференция в чест на Волфганг Изер.[2] В резултат е издаден и сборник от конференцията.[3]
Виж също [редактиране]
Източници [редактиране]
- ↑ Владимир Атанасов, „Литературно образование и критика“, сп. „Български език и литература“, 1999, бр. 2-3
- ↑ Огнян Ковачев, „Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет“, сп. „Литературна мисъл“, бр.1 от 2000 г.
- ↑ „Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет“, съдържание на сборника на сайта на НБУ
Външни препратки [редактиране]
- Волфганг Изер, „Рецептивната теория: поглед назад“, Академична лекция, произнесена на 28 януари 2000 г. при удостояването на проф. Изер с почетната титла Доктор хонорис кауза на Нов български университет
- Йордан Ефтимов, „In memoriam: Волфганг Изер (22 юли 1926 - 24 януари 2007)“, Електронно списание LiterNet, 28.02.2007, № 2 (87)
- Ангел В. Ангелов, „Херменевтичният морал - Ханс Роберт Яус“, Електронно списание LiterNet, 04.11.2005, № 11 (72)
- Никола Георгиев, „Има ли литературознание на това занятие?“, Електронно списание LiterNet, 27.12.2002
- Страница на проф. Волфганг Изер в Литернет
- Страница на проф. Дочо Леков в Литернет
