Речен рак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Речен рак
Ecrevisse pattes rouges.jpg
Природозащитен статут
Status iucn2.3 VU bg.svg
Уязвим[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Arthropoda Членестоноги
подтип: Crustacea Ракообразни
клас: Malacostraca Висши ракообразни
разред: Decapoda Десетоноги
семейство: Astacidae
род: Astacus
вид: A. astacus Речен рак
Научно наименование
Уикивидове Astacus astacus
Linnaeus, 1758
Синоними
  • Astacus fluviatilis Fabricius, 1775

Европейският речен рак (Astacus astacus) е сладководен вид прав рак от семейство Astacidae. Установен в 28 страни, като извън Европа се среща единствено в Мароко. Той е особено ценен като кулинарен продукт в Скандинавските страни, където населява различни водоеми.

Описание[редактиране | edit source]

В естествени условия дължината му рядко надвишава 15 см. Макар и рядко се срещат и значително по-големи екземпляри от порядъка на 17-20 cm и тегло 200-250 гр. Отличава се от езерния, най-вече по очевидно по-широките си щипки. Окраската е предимно кафява, но варира в зависимост от грунта на водоема.

Местообитание[редактиране | edit source]

Речния рак живее в незамърсени реки и езера с песъчливо или каменисто дъно. Най-подходящи за него са водоеми със съдържание на кислорода от 5,4 до 9,1 mg/l и оптимална температура от 17-18°C, с адаптивни възможности от 4 до 28°C.

Размножаване[редактиране | edit source]

По литературни данни, речния рак достига полова зрялост на 2-3 годишна възраст, при дължина на тялото от 6,5 до 8 cm, като мъжките индивиди съзряват по-рано. Размножителния период е октомври — ноември, след което женските отделят хайверните зърна и навлизат в укритията. Отделянето на яйцата и оплождането им се извършва от 2 до 45 дни след копулацията. Ембрионалното развитие продължава около 6 месеца. Оплодените яйца се намират под абдомена закрепени за плеоподалните крачета на женската. Скоро след излюпването си , личинките линеят, като след първата смяна на обвивката вече приличат напълно на възрастните индивиди.

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

В естествени условия през първата година, рачетата линеят от 4 до 7 пъти. Честотата на смяна на обвивката намалява с напредване на възрастта. Непосредствено след подмяната на старата, раците навлизат в укритията, които не напускат до втвърдяването на новата хитинова обвивка. Обикновено водят оседнал начин на живот и не мигрират, ако хидрохимичните условия на водоема са постоянни. За убежища копаят дупки или използват камъни или коренища. Храни се предимно нощем. В естествени условия най-важно знаение за изхранването му има растителността, като малките екземпляри се хранят със зоопланктон. Общо взето се счита, че има широк хранителен спектър и в повечето случаи специалистите го определят като всеяден. Главните врагове на речния рак са норката, змиорката, костурът, щуката, видрата, ондатрата и котката.

Европейският речен рак е определен от IUCN като уязвим вид

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Sket. Astacus astacus. // Червен списък на застрашените видове 2006. IUCN, 1996. Посетен на 11 May 2006. Listed as Vulnerable (VU B2bce+3bcd v2.3)

Източници[редактиране | edit source]

  • Ангел Зайков (2006). „Аквакултура“.
  • В. П. Федотов (1993). „Разведение раков

Външни препратки[редактиране | edit source]

  • Речен рак - подробности за речния рак на български (текст от 1963 г.)
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Astacus astacus“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.