Речица (квартал на Сливен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Речица.

Rechitsa Quarter.jpg
Лозови насаждения северно от квартала. Наблизо минават Подбалканският първокласен път и Подбалканската железопътна линия

Речица (до 1945 г.:Рѣчица) е квартал на град Сливен, България.

Местоположение[редактиране | edit source]

Квартал Речица се намира на 3 км югозападно от центъра на град Сливен. На около още шест километра от квартала са разположени Сливенските минерални бани и р.Тунджа. Има изглед към Стара планина и покрай него минават първокласните пътища София-Бургас (Подбалкански първокласен път) и шосето Бургас-Сливен-Стара Загора-Пловдив-София.

История[редактиране | edit source]

Населеното място е с петвековна история.

  • 1479 г. - назовано е с най-старото име - Чаирли (тур. Çayırli)[1][2], което идва от турската дума „чаир“ (тур. çayır), която означава ливада. Първоначално Речица наистина е било място, осеяно с много ливади и заобиколени от дъбови горички. По тези места Тахир ага[3] построил своите чифлици и насадил лозя;
  • 1711 г. - потурчване на много хора от Сливен и на няколко човека от Чаирли;
  • 1829 г. - заселва се Тахир ага; води се Руско-турска война, но руските войски се оттеглят, а селяните се уплашват да не би турците да си отмъстят и затова палят чифлиците на Тахир ага;
  • 1830 г. - заселване на хора от други градове и села, но най-вече от Ямбол;
  • 1865 г. - поставя се началото на училищното дело;
  • 1934 г. - новообразуваното село е наречено Речица;
  • 1960-те години - заселване на роми, основно от сливенския кв. Надежда заради строеж там на завод;
  • 1967-1968 г. - заселване на семейства от каракачански произход (днес Речица е сред населените места с най-много жители от каракачански произход);
  • 1974 г., 1 септември - Речица става квартал на Сливен. Името е заимствано от местността, през която минавал най-прекият път за Сливен.

Училище[редактиране | edit source]

Девето основно училище „Св. св. Кирил и Методий“
Информация
Седалище Сливен,
Flag of Bulgaria.svg България
Основаване 1865
Директор Николай Маринов Ботушаров
Ученици ок. 400
Навигация
Сайт Сайт на ДОУ „Св. св. Кирил и Методий“

За разкриването на училището няма много данни. Според С. Табаков училищното дело в кв. „Речица“ започва към 1865 г., като едни от първите учители са Г. Ботушев и Ст. Драгнев. Отначало училището се помещавало в частна къща. Първата училищна сграда, състояща се от 4 класни стаи, е построена през 1882 г. и училището е наречено "Св. св. Кирил и Методий". До 1934 г. то съществува с това име. През есента на 1936 г. училището е преместено в модерна за времето сграда, която се състои от 5 класни стаи и отново става начално, но не променя името си. На източната фасада на училището има барелеф с ликовете на братята. При преместването архивът е унищожен, с изключение на 2 книги.

От 1935 г. има запазен непълен албум на учителите, работили в училището. От 1946 г. в училището отново се разкрива прогимназиален курс и то се преименува на основно училище "Кирил и Методий".

От учебната 1964/65 г. е разкрит и VIII клас.

От 1967/68 нараства броят на учениците, защото в селото се заселват много хора от каракачански произход. Започва искане на нова сграда и председателят на ОНС-Сливен - Г. Данчев дава нареждане с цената на всичко да се осигурят средства и да започне проектиране и строителство.

През 1971 г. паралелките заедно с двете занимални са 18. Това налага наемането на различни помещения. Основите на училищната сграда се полагат през 1969 г., а през ноември 1972 г. е официално открита тази трета учебна сграда. Ентусиазмът при строителството от страна на ученици, учители и жители е изключителен. Сградата от 1936 г. остава в огромния училищен двор и се ползва от Целодневна детска градина "Здравец". По рещение на ОНС-Сливен през 1974/75 г. се внедрява целодневната организацияна обучение. Трудностите са големи, училищното ръководство поема много рискове с тълкуването на нормативните документи, но колективът работи организирано. Тук се провеждат две регионални събрания на директори на всички училища от Южна България, които са към ИПКУ "Ст.Загора". Това е безспорно признание за успешната работа. Тази организация на обучение се запазва до началото на демократичните промени у нас. Възпитаниците на училището през изминалите 119 години са лекари, инженери и учители.

В училището получава начално образувание и работи като главен учител през периода 1910-1912 г. Аргир Димитров (1892-1942), интербригадист в Испания и учен-химик. Той издейства ремонт на тогавашното училище и започва борба за нова сграда. Тук завършва основно образование и поетът Деньо Денев.

Днес IX ОУ "Св. св. Кирил и Методий" има 460 ученици, които учат в 20 паралелки. За обучението и възпитанието им се трудят 28 учители. През 2004 г. Якутски фолклорен състав посещава училището.

На 11 май 2007 г. се навършват 125 години от създаването на девето основно училище "Св.св.Кирил и Методий" в кв. Речица.

Литература[редактиране | edit source]

Табаков, Симеон. Опит за история на град Сливен. Том 1. Издателство на ОФ, София, 1986, с. 461.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Турското произношение на думата „çayır“ е [чаийър], но в българския е останало като [чаир] поради графичната близост на буквите „ı“ и „i“, където „ı“ предава „ъ“, а „i“ предава „и“.
  2. . В днешно време названието Чаирли се е преобразувало до Чарлѝ
  3. Художественият образ на Тахир ага може да бъде проследен в книгата „Тътени“ на писателя Цончо Радев.

Препратки[редактиране | edit source]