Рашид Мехмед паша
| Рашид Мехмед паша Reşid Mehmed Paşa | |
 | |
| Роден |
1780 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Диарбекир, Турция |
| Религия | ислям |
Рашид Мехмед паша, известен като Кютахъ, е османски пълководец и велик везир от 1829 до 1833 година[1], предвождал войските на султан Махмуд II в някои от най-важните за Османската империя сражения и военни операции от това време. По произход е понтийски гърк.
Военна кариера[редактиране | редактиране на кода]
Срещу гръцките въстаници[редактиране | редактиране на кода]
В началото на Гръцката освободителна война, през 1822 – 1823 година, Рашид паша воюва начело на албански войски в Акарнания и Тесалия.[2] През 1825, при третата обсада на Месолонги, проявява упоритост и издръжливост, въпреки надмощието на гръцката флота, която снабдява крепостта и прекъсва доставките на снаряди за армията му, и въпреки ефективните действия на клефтите срещу тиловите му комуникации. Отбива два излаза на защитниците и поддържа обсадата до пристигането на египетската флота, благодарение на която Месолонги, главната опора на въстаниците в Западна Гърция, е превзет през пролетта на 1826 година.[3] Веднага след тази победа Рашид паша пренася бойните действия в Атика, разгромява въстаниците при Фалерон и година по-късно принуждава гарнизона на атинския Акропол да капитулира.[4] С това и с египетските операции в Пелопонес гръцкото освободително движение е практически потушено и само военната намеса на Англия, Франция и Русия го спасява от пълен разгром.[5]
Срещу Русия[редактиране | редактиране на кода]
През 1828 руските войски, нахлули в Дунавските княжества и Добруджа, достигат и превземат Варна, застрашавайки Цариград. В тази обстановка Рашид Мехмед паша е назначен за велик везир и главнокомандващ войските, призвани да спрат руснаците в днешна Североизточна България. Опрян на силната Шуменска крепост, той опитва да контраатакува разхвърляните руски сили, но търпи неуспехи при Ески Арнаутлар и Кюлевча. Второто от тези сражения завършва с пълен разгром на османската армия, след което Рашид паша се оказва неспособен да предотврати падането на Силистра, преминаването на Стара планина от генерал Дибич и Одринския договор.[6]
Срещу Шкодра и Босна[редактиране | редактиране на кода]
През 1831 Рашид Мехмед паша оглавява наказателната кампания срещу албанците и бошняците, чието непокорство допринася за поражението от Русия.[7][8] В хода на бойните действия в Западна Македония и Косово разгромява гегския предводител Мустафа Бушати и го принуждава да капитулира след 6-месечна обсада на Шкодра, с което слага край на полунезависимото управление на династията Бушати, продължило десетилетия в Северна Албания.[7] Борбата с бошняците започва с поражение на султановите войски в битката на Косово поле през лятото на същата година. С преговори и обещания, дадени въпреки недоволството на централните власти, Рашид паша скланя въстаниците да се оттеглят от Косово и печели време за организирането на мащабно контранастъпление. В резултат на този поход движението за автономна Босна начело с Хюсеин Градашчевич търпи пълно поражение през пролетта на 1832 година.[9]
Срещу Мехмед Али паша[редактиране | редактиране на кода]
В края на същата година войната с друг непокорен васал – египетския владетел Мехмед Али – се превръща в сериозна заплаха за султана. Великият везир е изпратен да спре египетското нашествие в Анадола. В сражението при Кония през декември Рашид паша е пленен, а неговите по-многобройни, но зле ръководени войски са разгромени. Резултатът е договорът от Кютахя от май 1833 година, който затвърждава надмощието на Мехмед Али паша и откъсва Сирия от централната османска власт.[10][11]
В резултат от поражението Рашид паша губи поста велик везир. След завръщането си от плен е назначен за управител на Сивас. Възстановява властта на султана в Източен Анадол и Армения, разклатена след руското и египетското нашествие.[12] През 1834 усмирява бунтуващия се Кюрдистан (без Соранския емират).[13]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Somel, Selcuk Aksin. The A to Z of the Ottoman Empire. Scarecrow Press, 2010. ISBN 978-1-4617-3176-4. Стр. lxxxii
- ↑ Dakin, Douglas. The Greek Struggle for Independence 1821 – 1833. The University of California Press, 1973. ISBN 9780520023420. Посетен на 08.12.2013. Стр. 94 – 95, 100 – 101
- ↑ Dakin 1973, стр. 138 – 140, 184 – 186
- ↑ Dakin 1973, стр. 213 – 215
- ↑ Encyclopaedia Britannica. War of Greek Independence (1821 – 32) (посетен на 05.12.2013)
- ↑ Андрианов, П. М. Русско-турецкая война 1828 – 1829 гг. Във: История русской армии, 1812 – 1864 гг. Санкт Петербург, Полигон, 2003. Стр. 420 – 431 (посетен на 08.12.2013)
- ↑ а б Elsie, Robert. A Biographical Dictionary of Albanian History. London, New York, I. B. Tauris, 2013. ISBN 978-1780764313. p. 63 - 64. (на английски)
- ↑ Олюнин, С. В. Боснийский эялет накануне и в годы русско-турецкой войны 1828 – 1829 гг. Архив на оригинала от 2013-12-13 в Wayback Machine. Дриновський збiрник. Том V. 2012, стр. 374
- ↑ Aličič, Ahmed. Pokret za autonomiju Bosne od 1831. do 1832. godine. Sarajevo, 1996. Стр. 232 – 238, 306 – 312
- ↑ Uyar, Mesut / Erickson, Edward. A Military History of the Ottomans. ABC-CLIO, 2009. ISBN 978-0-275-98876-0. Стр. 144
- ↑ Mikaberidze, Alexander. Conflict and Conquest in the Islamic World. A Historical Encyclopaedia. ABC-CLIO, 2011. ISBN 978-1-59884-337-8. стр. 483 – 484
- ↑ E.J. Brill's First Encyclopaedia of Islam, 1913 – 1936, Том 5, стр. 127
- ↑ Вартаньян, Э. Г. Борьба курдских эмиратов за независимость в конце XVIII – первой трети XIX в. Архив на оригинала от 2012-03-03 в Wayback Machine. (посетен на 18.12.2013)