Рибново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рибново
Ribnovo.jpg
България
Red pog.png
Рибново
Област Благоевград
Red pog.png
Рибново
Общи данни
Население 2 486 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 30,086 km²
Надм. височина 1152 m
Пощ. код 2967
Тел. код 07526
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 62640
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Гърмен
Минка Капитанова
(ДПС)
Кметство
   - кмет
Рибново
Феим Иса
(ДПС)

Рѝбново е село в Югозападна България. То се намира в община Гърмен, Област Благоевград.

География[редактиране | edit source]

Село Рибново се намира в планински район. Населението на Рибново се състои само от българи мюсюлмани. Рибново е може би едно от малкото села в България, където ежегодно се строят десетки къщи. Село Рибново е с най-голямо население в община Гърмен, въпреки че преносно казано е откъснато от света, заедно с Осиково. То е на 21 км от Гърмен и на 30 от Гоце Делчев. В селото са открити находища на антимон.

История[редактиране | edit source]

Край Рибново е открит античен некропол.[1]

По време на Османската империя[редактиране | edit source]

Село Рибново е включено в подробен регистър от 1478 година, в който са изброени главите на домакинствата поименно. Регистрирани са 81 немюсюлмански домакинства, от които 4 на неженени немюсюлмани и 2 на вдовици.[2] В съкратен регистър от 1519 година от Рибново са вписани 104 немюсюлмански и едно мюсюлманско домакинство.[3] В друг документ, съставен в периода 1524-1537 година Рибново фигурира като село, в което има 91 немюсюлмански домакинства, 15 неженени немюсюлмни, 4 вдовици, 1 мюсюлманско домакинство и 2 неженени мюсюлмани.[4] В регистъра от 1530 година Рибново фигурира като село с 91 немюсюлмански домакинства, 15 неженени немюсюлмни, 8 вдовици, 1 мюсюлманско домакинство и 2 неженени мюсюлмани.[5] Според джизие регистъра от 1615 година броят на немюсюлманските домакинства в Рибново е бил 43.[6]

В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства в част от вилаета Неврокоп от 16 ноември 1636 година село Рибново (Рибне) е посочено като село, в което живеят 44 немюсюлмански семейства. [7] В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Рибново (Рибне) е посочено като село, в което живеят 10 немюсюлмански семейства. [8]

През 1671 година в Неврокоп били свикани посланици от всички села в казата да свидетелстват в съда, че им е била изплатена изкупената от държавата продукция. От мюсюлманските села бил пращан мюсюлманин, от християнските – християнин, а от смесените – мюсюлманин и християнин. Селата, в които живели хора с по-висок обществен статут, са представени от тях без значение от религията им. В този документ Рибново е представено от християнин.[9]

В документ от 1722-1723 година Рибново е регистрирано като село, от което данъкът авариз се плаща от 41 мюсюлмански семейства или 16 2/3 ханета, от които 9 владеят чифт. В по-късно обновено допълнение към документа са изброени поименно главите на домакинствата в селото, всичките от които мюсюлмански. От регистрираните общо 53 глави на домакинства, 9 владеят чифт. От тях са освободени от данъка 1 имам (Осман, син на Бали), 1 мюезин на доброволни начала (Мехмед, син на Мухаррем), 5 вдовици, 1 бедняк/нетрудоспособен, а 4 имат запустял или разрушен имот, или са починали. В османските документи селото често се среща изписано Рибна или Рибне (на османски турски: ريــبــنــه).[10]

В 19 век Рибново е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Рибна (Ribna) е посочено като село със 100 домакинства и 260 жители помаци.[11]

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Рибна като село със 100 помашки къщи.[12]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Рибно, село на Ю от Илипово. Местоположение планинисто; поминък: дърводелство. Жителите са само помаци - 80 къщи.[13]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов към 1900 година Рибново е българо-мохамеданско селище. В него живеят 560 българи-мохамедани[14] в 105 къщи.[15] Според Стефан Веркович към края на 19 век Рибново (Рибна) има мюсюлманско мъжко население 320 души, което живее в 100 къщи.[16]

Модерна история[редактиране | edit source]

Бунтове срещу насилствената смяната на имената по време на така наречения Възродителен процес[редактиране | edit source]

На 29 март 1964 г., по време на т.нар. Възродителен процес село Рибново се вдига на бунт. „Възродителите“ са посрещнати с камъни, дървета и брадви от жителите на селото. Един милиционер е ударен с камък в главата, поради което изпада в безсъзнание и е пленен. Пристигналият военен отряд стреля във въздуха, но жителите на селото се нахвърлят и върху него, пленявайки един войник. Двамата пленници са освободени след известно време, християните-учители са изгонени от селото заедно със семействата им, а на минарето на джамията е окачено турското знаме.[17]

Религии[редактиране | edit source]

Населението е съставено изцяло от българи, и изповядва ислям.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

В с. Рибново се провеждат едни от най-интересните сватби в България. Те се провеждат през зимата, когато всички хора се приберат в селото, тъй като през летния сезон голяма част от населението отглежда тютюн в различни краища на България.

Личности[редактиране | edit source]

Свързани с Рибново
  • България Георги Шопов, неврокопски войвода на ВМОРО, през Илинденско-Преображенското въстание опожарява част от Рибново[18]
  • България Иван Петков - известен художник, живеещ и творящ в Рибново. Там е разположена и богата галерия с негови творби.

Литература[редактиране | edit source]

  • Георгиева, Албена. Рецепти от селата Гърмен, Дебрен, Дъбница, Огняново и Рибново, Гоцеделчевско. София, Гутенберг, [2004]. ISBN 954-9943-75-5.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Гоце Делчев - Археологически обекти и места
  2. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 39-40.
  3. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 64.
  4. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 111-112.
  5. Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 130.
  6. Страшимир Димитров. Помохамеданчванията в Неврокопско XV-XVIII век
  7. Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 41.
  8. Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 293.
  9. Страшимир Димитров. Помохамеданчванията в Неврокопско XV-XVIII век
  10. Андреев, Стефан. Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през XV-XIX век. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет на Република България, 2002. ISBN 954-9800-29-6. с. 121.
  11. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II издание. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 128-129.
  12. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 236-237.
  13. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 9.
  14. Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II фототипно издание. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 195.
  15. Кънчов, Васил. Неврокопската каза. // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 273.
  16. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111.
  17. Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. София, Институт за изследване на близкото минало; Фондация „Отворено общество“; Сиела, [2008]. ISBN 978-954-280-291-4. с. 52-53.
  18. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 193.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.