Рилец
| Рилец | |
 | |
  Местоположение на картата на Рила | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Част от | Рила |
| Надм. височина | 2713 m |
Рилец (до 29 юни 1942 г. Джендема, наричан и Смрадливия чал)[1][2][3] е име на връх и хребет в Средна Рила, именуван в чест на майстор Алекси Рилец.
Върхът е най-високата точка (2713 m н.в.) на къс, труднопроходим хребет, който се отделя на север от Рилецкото било (едно от двете основни била на Средна Рила). Върхът дава името си както на хребета, така и на основното било и на целия планински дял в тази част на планината – Рилецкия дял на Средна Рила.
Рилец е гол, скалист връх, наподобяващ огромна гранитна пирамида. Голяма част от него, както и билото на хребета, са покрити с грамадни и нестабилни каменни отломки, по които трябва да се преминава с повишено внимание. Труднопроходим е и районът около върха, където обширни участъци от скални отломки се редуват с пояси от непристъпен клек. Оттук вероятно произлиза старото име на върха и циркуса – Джендема (на турски пъкъл, ад), което остава популярно. През зимата изкачването му е с висока категория на трудност и е необходимо умело използване на алпийска техника на придвижване и осигуряване.[4][5]
Върхът е част е от вододелното било между реките Рилска и Илийна. Хребетът Рилец също е вододел: на Смрадливия поток и Дяволската (Джендемската) река; в циркус по източния му склон е разположено Смрадливото езеро, а в югозападното му подножие се намират Дяволските (Джендемските) езера. Хребетът на север от върха се разполовява и на тераса, оградена от двата вторични хребета, е разположено Черното езеро. На север склоновете на хребета стигат до Рилската река.[4]
Върхът предлага внушителна гледка към Мальвишкия дял на Северозападна Рила. Най-близко разположената хижа до върха е „Рибни езера“ (2230 m).[6][5][3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 181.
- ↑ Вазов, Иван. Великата рилска пустиня
- ↑ а б 5 върха с живописна гледка, които си струва да посетите
- ↑ а б Грънчаров, Румен. Върховете на Рила. Пътеводител към високата планина. С., 2000, с. 166 – 167.
- ↑ а б Радучев, Живко. Рила – географски речник.
- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 10. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104326. с. 3730.