Рилска грамота

Рилска грамота
Вид	царска грамота, хрисовул
Автор(и)	Иван Шишман
Създаване	21 септември 1378 г.
Език	среднобългарски

Рилската грамота е хрисовул, издаден от канцеларията на цар Иван Шишман (1371 – 1393) на Рилския манастир.

Грамотата е издадена на 21 септември 1378 година и е подпечатана със златния печат на цар Иван Шишман. Писана е на пергамент с размери 130х22 см. с полуустав.

С Рилската грамота на манастира се дават като феодални владения повече от 20 села и метоси в югозападните български земи заедно със землищата им. Грамотата е ценен извор за фискалната уредба и административното устройство на Второто българско царство. В нея е изброена провинциалната българска администрация и длъжностни лица – севасти, съдии, практори, примикюри, алагатори, перпираки, житари, свински и овчи десеткари, аподохатори, комиси, стратори, сенари, митати, крагуяри, градари, варничи, побирчии, находници. Рилската грамота се използва като извор за манастирските имунитети във Втората българска държава. Сведенията в нея дават представа и за границата между Търновското царство и Княжеството на Драгаши през 70-те години на XIV век

В грамотата е засвидетелствана неутрализацията на морфологичната категория род при формите за множествено число на прилагателните имена и употребата на обща множествена форма за всички родове на прилагателното име, например раꙁлошкы попове вместо раꙁложци или раꙁложсти. Среща се ново окончание -омь за творителен падеж, единствено число на същестителните имена от женски род (рѣкѡмь). Употребяват се нови колективни форми на съществителните имена като нивꙗ, лоꙁꙗ. Новост е използването на следлога ради пред съществително име, а не след него: ради обновлениꙗ.

За пръв път Рилската грамота е публикувана от Васил Априлов през 1845 година, следван от Григорий Илински (1911), Йордан Иванов, Иван Дуйчев и други. Съществуват и мнения (Георги Баласчев, Владимир Мошин, Валери Стоянов), че грамотата не е автентична и е написана или преписана през следващите векове.

Грамотата се съхранява в музея на Рилския манастир.

Текст на грамотата

Оригинал

Бл҃гочъ́стивно чт҆о и҆ sѣлѡ҆ прїетно и҆ похва́лно въсѣмь хрⷭ҇толю́бивыиⷨ цр҃емь є҆́же лю́бити и҆ жела́нїе те́пло и҆мѣти къ ст҃ыиⷨ и҆ бжⷭ҇тв(ь)ныимь цр҃квамь въ ни́хⸯже ѡ҆́браꙁь ба҃ и҆ члк҃а и҆ ст҃ыиⷯ є҆го напи́сает се . Ѹкрашаетⸯ бо сѧ цр҃ь дїади́моѧ , и҆ ка́менїемь и҆ би́срѡмь мнѡ҆гоцѣнныиⷨ . н҆ѫ и҆ є҆́же къ бо҃у бл҃гочъ́стїемь , и҆ вѣ́роѧ . и҆ къ ст҃ыимь е҆го̀ цр҃квамь чъ́стїѧ .

Тѣ́мже и҆ црⷭ҇тво ми пома́ꙁанїемь ѿ ба҃ и а҆́г҃г(е)ловѡⷨ прѣда́нїемь . бл҃гочъстивна хрїстїанⸯства , стѻ́ла ст҃опочи́вшїихь цр҃еи . и҆ лю́бовь те́плѫѧ къ бо҃у . и҆ чъ́сть къ ст҃ыиⷨ е҆го̀ цр҃квамь, и бжⷭ҇тв(ь)номѹ ѡ҆браꙁѹ е҆го̀ и҆ къ вьсѣ́мь ст҃ыиⷨ е҆го̀ . н̑ѫ и҆ па́че радѝ ѻ҆бновле́нїа и҆ помѣ́на , и҆ ꙁад҃шїа ст҃опочи́вшїихь цр҃еи прьвопрѣ́стѻлныихь стѻла блъга́рⸯскаго . тѻго радѝ , и҆ црⷭ҇тво ми ѻ҆́номѹ ꙁа́конѹ и прѣда́нїѹ навы́кь , и҆ бл҃гоиꙁволи црⷭ҇тво ми да́ровати бл҃гоѡ́браꙁное , и҆ въсѐнастоѧ́щее сїѐ ꙁлатопеча́тлѣнное слѡ҆во црⷭ҇тва ми . мѻнасти́рю црⷭ҇тва ми ст҃моу ѡ҆́ц҃ѹ Iѡ҃ Рыл̾скомѹ . и҆́же єⷭ҇ въ мѣ́стѣ ре́комѣⷨ Ры́ла . ꙁа въсѣ́ є҆говѫ села и҆ ꙁа въсє̀ е҆го̀ метѡхїе , и҆ ꙁа въсѐ е҆гѻ́ ста́си и҆ прави́ны рекше но́ваа и҆ ве́тхаа.

Се же сѫ́ ⷮ҇ села ст҃го ѡ҆́ц҃а І҆ѡ҆́ Ры́лскаго • Се́лища , Ва́рвара • Чрътовь дѻ́ль • Крь́чино • Блъга́рино • Бъди́но • Дри́ска • и҆ Га́гань, є҆́же єⷭ҇ дѣль • Ѡ҆́рлица , ме́тѡхь монасти́рⸯскыи до Брѹ́жⷣима • та на ѡ҆́брьⷲ҇ Брѹ́жⷣима • и҆ на ѡ҆́брьⷲ҇ Лѻ́хотици • и҆ ниꙁ Лѻ́хотицѫ , въ Рылѫ • и҆ прѣꙁ Рылѫ , въꙁ дѣ́лъ на Ма́решицѫ • та на Бѹ́дѹрицѫ • та на Каменицѫ • и҆ ниꙁ Каменицѫ , въ Ры́лѫ • и въꙁ Ры́лѫ о҆у Брѹ́жⷣимь • Къ се́мѹ же є҆́ще и҆ ѿ де́сные стра́ны Цр҃ева вира сѫ́щаа , на Бг҃орѻдичинѫ цр҃кѡ́вь • та на ст҃го Прокѡпїа и҆ ниꙁ Ры́лѫ до Ва́рварѫ • на ст҃го И҆лїѫ та́ на Га́бровець и҆ по оубрѣжїи на ст҃го Геѡ́ргїа и҆ на ст҃го Архаг҃г(е)ла та на Дри́скѫ и҆ до гра́да пакꙹ̀ вы́ше Цр҃ева ви́ра , ни́вꙗ и ло́зꙗ монастирⸯскаа сѫт. Нѫ҆ и҆ Ло́мнїца къ се́мѹ съ Крѹ́шевицом̾ же и҆ А҆рмѣницѡⷨ · ꙗ҆́же сѫ́т вы́ше се́ла Пь́стры въз Ры́лѫ нивїе сѫ́ще и то" монастир̾ско въсе́ єⷭ҇ · Та́ же . се́ло Бъзѻ́во · село Де́брь · А҆бла́ново · Пъ́стра · се́ло Гнидѡбра́дско · и҆ Разло́шкы пп҃ове · се́ло Лѣ́шко · се́ло Се́лище · се́ло Дрѣновь доль · и҆ гра́дище Це́рово · се́ло До́лѣне · се́ло Граде́чница съ лю́мⷣи по и҆́меню по́пь Тѹ́дѡрь съ дѣ́тми мѹ и҆ съ рѻдом' мѹ, и҆ Пе́трь Өеѡ́досѻвь съ братїа́ми си, и҆ въсѧ́ прави́ны мѣ́ста тѻго. И пла́нина Срѣ́днѣа, ѿ где Рыла и҆сти́чет, на Ꙁланѹ̀, та̀ на Лѣ́пшѻрь, та́ко и҆ съ рѣ́кѡмь И҆лїинѡм до где́ се с Ры́лѡⷨ състае́ ⷮ, и҆ ѿ Лѣ́пшѻра на Кома́ревⸯскыи вр ⷯь́, та́ на Ка́мень врь́хь та́ на Цр҃҃евь вр ⷯь́, та́ на Шипочеⷩ҇ на мето́ ⷯ монасти́сⷬ҇кы, и҆ ѡ҆ де́снѫѧ стра́нѫ града Стѡ́ба въ Ры́лѫ, и҆ низ Ры́лѫ въ Стрѹ́мѫ, и҆ въз Стрѹ́мѫ до Ге́рманщицѫ, и҆ въз Ге҆рманщицѫ до Блъ́гарина, и҆ въз Блъ́гарина, та́ на Пе́сїи прѣскѻ́кь, и҆ на Агѹповы клѣ́ти, и҆ на Ша́акь, и҆ на Ры́бное є҆́зерѡ, и҆ на Прекѹ́ковицѫ, та́ на ѡ́брⷲ҇ь Ры́лѫ пакы́. И҆ наⷣ тѣ́мь въсѣ́мь да и҆маⷮ вла́сть неѿє҆мнѫѧ тѻ́и пѹсты́ни жи́тель Iѡ҃ Ры́лскыи ꙗ҆вле́нїеⷨ та́коваго златопеча́тлѣннаⷢ҇ слѡ́ва црⷭ҇тва ми.

И҆ є҆́щеⷤ къ си́мь и҆ гдѐже се нахѻ́дѧⷮ се́лища, и҆ли́ сѣ́нокѻ́си, и҆ли́ жръ́нⸯкы, и҆ли́ мѣ́ста жрънⸯча́на, и҆ли́ лѻ́вища, и҆ли́ виногра́ди, и҆ли́ ни́вы, и҆ли́ ста́си ка́кови либѡ, и҆́же сѫ́ть тѣ́хь се́лищь, и҆ тѣ́хь людїи, и҆́деже се нахѻ́дѧⷮ поⷣ ѡ҆́бластїю тѻ́го монасти́рѣ црⷭ҇тва ми . наⷣ въсѣ́ ⷨ тѣ́ ⷨ да и҆́мать вла́сть неѿе́мнѫѧ тѻ́и монастирь црⷭ҇тва ми ст҃ыи Iѡ҃. И пращаеⷮ и҆ ѻсвоба́жⷣаеть црⷭ҇тво ми лю́ди въ́се и҆ се́ла въсѣ́ тѻ́го монасти́рѣ црⷭ҇тва ми чи́стїиⷨ и свѣтлыиⷨ прощенїеⷨ - да и҆мь не смѣѧⷮ ꙁаба́влѣти, и҆́же сѫ́ ⷮ҇ севасти, и҆ пра́хтѡри, и҆ примикю́ри, и҆ а҆ла́гатори, ни сѫ́дїе, потѡм ни пе́рⸯпираке, ни жи́таре, ни ви́наре, ни дⷭ҇е́ткаре пче́лнїи и҆ сви́ннїи и҆ ѡ҆́вчїи, ни а҆подоха́тѻри, ни (коми)си, ни стра́тори, ни сѣ́наре, ни ми́таты, ни кра́гѹарѧ же, ни песьаци, ни гра́даре, ни ва́рⸯничїе и҆ поби́рⸯчїе и нахѻ́дници, ни и҆́нь никтѻ́ ѿ въсѣ́ ⷯ болѣ́рь и҆ ра́ботникь црⷭ҇тва ми, великыⷯ и҆ ма́лыⷯ, и҆́же сѫт на въсѣ́ ⷯ врѣмена поси́лаеми ѻ҆ въсѣчьскыⷯ да́неⷯ и҆ ра́ботаⷯ црⷭ҇тва ми.

Никто́ ѿ та́ковых да не смѣ́еⷮ ꙁаба́вити тѣ́мь людемⸯ ст҃го ѡ҆́ц҃а ни на нивїе и҆́хь, и҆́же и҆́мѧть на пѻ́ли и҆ и҆́же въ гѻра́хь, ни чл҃ка е́гѻ́ пое́ти на ра́бѻтѫ, ни ра́бѻтникы и҆́хь, ни и҆́мь ꙁевⸯга́ре е҆нⸯгаре́псати то̏ ни кѻнѣ́, ни скѻ́тинѫ.

Такожⷣе и҆ є҆́ще къ симⸯ никто́ ѿ та́ковыих да не смѣ́еть наси́лїѡⷨ вълѣ́сти въ се́ла и҆ въ лю́ди тѻго мѻнасти́рѣ црⷭ҇тва ми ст҃го ѡ҆́ц҃а, наси́лїѡм хлѣ́ба въꙁѧ́ти, ни кѹ́рета ѹби́ти, ни нѻ́гоѧ бъ́хма ста́ти на двѻ́рѣ и҆́хь, н҆ѫ въси́ да ѿго́ними бы́ваѫт и҆ да ѿсто́ѧть дале́че ꙗвле́нїемь се́го ꙁлатопеча́тлѣннаго слова црⷭ҇тва ми. Такожⷣе и҆ гра́дь Стѡ́бь ника́коже да не и҆́мать ѡ҆́бласти наⷣ чл҃кѡⷨ монастирⸯскыиⷨ, ни над ста́сїѧ и҆́хь, ни до е҆ди́нѻго вла́са. И҆ є҆́ще къ си́мь, аще ктѻ́ начьнет ѿ лю́деи монасти́рⸯскыиⷯ хѻ́дити с кѹ́пїѫ ꙁ до́биткѡⷨ своиⷨ по въсе́и дрьжа́вѣ и҆ ѡ҆́бласти црⷭ҇тва моего̀, да кѹ́поваѧⷮ и҆ да прода́ваѫⷮ свѻ́бодно и҆ ничи́мь ꙁаба́влѣеми ꙗ҆вле́нїеⷨ та́коваго ꙁлатопеча́тлѣннаго слѻ́ва црⷭ҇тва ми, а да им се не въꙁи́мать кѹмерⸯкь, ни дїа́вато, то̏ ни и҆́но нищо. И е҆́ще же къ си́мь, а҆́ще ка́коваа ри́кѻсь дѣ́ет сѧ въ ѡ҆́бласти мѻнастирⸯскѻи, тѻ́и монасти́рь црⷭ҇тва ми ст҃ыи ѡц҃ь, въсѐ съ и҆справле́нїемь да въꙁи́маеⷮ, а҆́ и҆́нь никтѻ́ ѿ та́ковыих да не и҆́мать ѡ҆́бласти и є҆же тва́рико въꙁѧ́тꙵ •

І҆ та́ко да прѣбы́ваеⷮ тѻ́и мѻна́стирь црⷭ҇тва ми Ст҃ыи Iѡ҃ пѹсты́нныи жи́тель съ въсѣ́ ⷯ свои́мь достоа́нїемь, є҆́лико вы́ше рѣ́хѡⷨ, сво́бодно и҆ ничи́мь ꙁаба́влѣеми, дондеже сл҃нце на ꙁемѧ̀ сїа́еть, и҆ до живѻ́та црⷭ҇тва ми. Понеже црⷭ҇тво ми, ви́дѣвь си́кѻвѫѧ ѹ҆стро́енѫѧ кра́сѡтѫ и свѻ́бѻдѫ чи́стѫ тѻмѹ мѻнасти́рю црⷭ҇тва ми и въсе́го є҆моу достоа́нїѹ ѿ прѣдѣ́дѻвь и҆҆ дѣ́дѻвь и҆ рѻди́телеи҆ црⷭ҇тва ми - ст҃опочи́вшаго цр҃ѣ Асѣнѣ и҆ Ка́лимана цр҃ѣ - ѿ въсѣ́хь цр҃еи блъга́рⸯскыиⷯ, прѣдѣ́дѻвь и҆҆ дѣ́дѻвь и҆ рѻди́телеи҆ црⷭ҇тва ми н҆ си́ковоѫѧ свѻ́бѻдѫ ви́дѣвь црⷭ҇тво ми и въда́хь тѻмѹ мѻнасти́рю црⷭ҇тва ми бл҃гоѡ҆́бра́ꙁное и҆ въсѐнасто́ѧщее сїе ꙁлатопеча́тлѣнное слѻ́во, ꙗ҆́коже прїи́дѻшѫ лю́дїе мѻнасти́рѣ тѻ́го въ ꙁемѧ́ црⷭ҇тва ми въ Срѣдець, да и҆мь не и҆́мать никтѻ́ поси́лити ни ѻ́ є҆ди́нѡмъ вла́сѣ, тъ́кмо да сѫ̀ свѻ́бодни по ѡ҆ри́ꙁмѹ црⷭ҇тва ми ꙁа въсѧ́ є́мѹ прави́ны и ꙁа въсѣ́ко егѻ́ достоа́нїе, рекше нѻ́ваа и ве́тхаа, съ вьсѣ́мь свѻ́и҆мь достоа́нїемь да прѣбы́ваеть свѻ́бодне и҆ ничи́м ꙁабавлѣемь.

Ѡ҆́баче же и҆ по съмрь́ти црⷭ҇тва ми кѻ́го и҆ꙁво́лить г҃ь б҃ь цр҃ь вѣ́чныи и҆ поса́дить на прѣ́столѣ мое꙼мь, и҆ли́ прѣвъꙁлю́бленыи сн҃ь црⷭ҇тва ми, и҆ли́ ѿ брате́и и҆ сърѻ́дникь црⷭ҇тва ми, то̏ да не поѹ҆чит сѧ ѹ҆ѧ́ти чт҆о и҆ли́ порѹ́шити и҆ попра́ти си́ково дарова́нїе црⷭ҇тва ми, нѫ па́че да пона́влѣеть и҆ потвръ̾жⷣаеть и҆ прида́ваеть, ꙗ҆́коже єⷭ҇ лѣпо правосла́вныимь цр҃емь тво́рити. Кто́ ли сѧ покѹ́сить ѿ та́ковыихь и҆ порѹ́шить и҆ поме́тнеть сїе ꙁлатопеча́тлѣнное слѡ́во црⷭ҇тва ми, и҆ ѹ҆и́меть чт҆о ѿ ꙁде въписаныихь, и҆ начьне́ть ꙁаба́влѣти лю́демь тѻ́го пѹсты́ннаго ѡ҆́ц҃а I҆ѡ҃ Ры́лскаго, тѻ̏ таковаго да и҆скѹ́сить г҃ь б҃ь пра́ведныⷨ свои́мь сѫ́дѡмь, и́ причѧ́стїе да и҆́мать съ I҆ю́доѫ прѣда́телемь г҃нимь, и прока́ꙁѫ Гїе́ꙁїевѫ да наслѣ̾дѹеть, и҆ съпостата да и҆мать ст҃го ѡ҆́ц҃а ꙁдѐ и҆ въ бѫ́дщемь вѣ́цѣ. а҆ми́нь.

То́го бѡ ради да́рова сѧ тѻ́мѹ мѻнасти́рю црⷭ҇тва ми бл҃гѻѡ҆́браꙁное и́ въсѐнастѻѧщее сїѐ ꙁлатопеча́тлѣнное слѡ́во црⷭ҇тва ми на въсѣ́кое ѹ҆тврьжⷣе́нїе и҆ꙁвѣ́сто и҆ свѻ́бодѫ чистѫ.

Пи́са и҆ подпи́са црⷭ҇тво ми ѡ҆бы́чныимь црⷭ҇кыимь ꙁнаме́нїемъ въ лѣ́т(о) ҂SѠ҃Пꙁ, є҆нⸯдїкта В҃, мⷭ҇ца сеⷡ҇ К҃А д҃нъ :~

+ ІѠ ШИШМАНЬ В ХА БА БЛГОВѢРНЫИ ЦРЬ И САМОДРЬЖЕЦЬ ВЪСѢМ БЛЬГАРОМЬ И ГРЬКОМЬ :~

На новобългарски

Нещо благочестиво и много приятно и похвално за всички христолюбиви царе е това да обичат и да имат горещо желание към светите и божествени църкви, в които са изписани образите на Богочовека и на неговите светии. Защото царят се украсява с венец, с многоценни камъни и бисер, но също така и с благочестие и вяра към Бога и с почитание към светите Негови църкви.
Поради това и моето царство, което владее по помазание от Бога и по апостолско предание престола на светопочиналите царе, и заради благочестиво християнство и топла обич към Бога и почитание към светите негови църкви и към божествения Негов образ, и към всичките негови светии, но най-много за обновление, помен и милостиня на светопочиналите първопрестолни царе на българския престол, заради всичко това и моето царство, като узна за този закон и предание, благоизволи царството ми да дарува това благообразно и всенастоящо златопечатано слово на моето царство на манастира на царството ми на светия отец Иван Рилски, който се намира на мястото, наречено Рила, за всички негови села и за всички негови метоси, за всички владения и правдини, сиреч нови и стари.
А това са селата на светия отец Иван Рилски: селищата Варвара, Чрътов дол, Кръчино, Бъдино, Дриска и Гаган, което е планина; Орлица, манастирски метох до Бруждим, на височината Лохотница и низ Лохотница в Рила, и въз Рила у Бруждим. Освен това също и намиращите се отдясно на Царев вир, на Богородична църква, та на свети Прокопий на двата камъка и низ Рила до Варвара, та на свети Илия, та на Габровец и покрай брега на свети Георги, и на свети Архангел, та на Дриска и до крепостта пак отново нагоре над Царев вир нивите и лозята са манастирски. Но освен това и Ломница с Крушевица и Арменица, нивите, които са над село Пъстра въз Рила, и това всичко е манастирско. Също така село Бъзово, село Дебър, Абланово, Пъстра, село Гнидобрадско и Разложките попове, село Лешко, село Селище, село Дренов дол, градище Церово, село Долене, Градечница с людете по име, поп Тодор с децата си и с рода си, Петър Теодосов с братята си и всички правдини на това място. Също и средната планина, отгдето изтича Рила, та на Злана, та на Лепшор, така също с река Илийна, догдето се слива с Рила, и от Лепшор на Комаревски връх, та на Камен връх, та на Царев връх, та на Шипочен, на манастирския метох и отдясно на град Стоб в Рила и низ Рила — в Струма, и въз Струма до Германщица, и въз Германщица до Българино, и въз Българино, та на Песи прескок, и на Агупови колиби, и на Шаак, и на Рибното езеро, и на Прекуковица, та пак на планина Рила. И над всички тези [земи] да има неотемлима власт този пустинножител Иван Рилски при показ на това златопечатано слово на моето царство.
Към тези още и това: гдето се намират селища или сенокоси, или воденици или места за воденици, или [рибо]ловища, или лозя, или ниви, или каквито и да е било владения, които принадлежат на тези селища и тези люде, намиращи се под властта на този манастир на моето царство, над всички тях да има неотемлима власт този манастир "Свети Иван" на царството ми.
Моето царство с чисто и ясно опущение отпуща и освобождава всички люде и всички села на този манастир на моето царство, та да не смее да ги безпокои никой — сиреч севасти, практори, примикюри и алагатори, нито съдии, после нито перпираки, нито житари, нито винари, нито десеткари пчелни свински и овчи, нито аподохатори, нито [коми]си [?], нито стратори, нито сенари, нито митати, нито пък карагуяри, нито кучкари, нито градари, нито варничи, побирчии и находници, нито някой друг от всичките боляри и работники царства ми (служители на царството ми), велики и малки, нито да бъдат изпращани по всяко време за всякакви данъци и служби на царството ми, никой от тях да не смее да безпокои людете на светия отец, нито техните ниви, които имат в полето и които са в планините, нито да взема за служба някой негов човек, нито техните работници, нито от техните зевгари да се вземат ангария, нито коне, нито добитък. Към това също и следното: никой от тези да не смее чрез насилие да влиза в селата и при людете на този манастир на царството ми и на светия отец, за да взима силом хляб, нито да убива птици, нито дори нога да сложи в двора им, но всички да бъдат прогонвани и да отстоят далече при показа на това златопечатано слово на моето царство. Също така и градът Стоб никак да няма власт над манастирските люде, нито над техните владения, нито дори на косъм. Към това още и следното: ако някой от манастирските люде начене да ходи със стока за своя търговия по цялата държава и област на моето царство, нека купува и продава свободно и без да бъде възпрепятствуван от някого при показването на това златопечатано слово на моето царство и да не му се взема кумерк, нито диавато, нито нещо друго. Към това още и следното: ако в манастирската област са дава някакво аерико, този манастир на царството ми на светия отец да взема всичко в изправност, а никой друг от тези да няма власт и да взема тварико [?]. И така да пребивава този манастир на моето царство "Свети Иван пустинножител" с всичките си имения, които изредихме по-горе, свободно и без да бъде обезпокояван от някого, догдето слънцето сияе на земята и докато живее моето царство.
След като моето царство видя така устроената красота и чиста свобода на този манастир на царството ми и цялото му достояние от прадеди и деди, от родителите на царството ми — светопочиналия цар Асен и цар Калиман, от всички български царе прадеди, деди и родители на моето царство и като видя тази свобода царството ми, дадох на този манастир на царството ми това благообразно и всенастоящо златопечатано слово, когато дойдоха людете на този манастир в земята на царството ми в Средец, да не може никой да ги насилва нито на косъм, но да са свободни по повеля на моето царство на всичките му правдини и за всяко негово достояние, сиреч ново и старо, с всички свои достояния да пребивават свободно и необезпокоявани от нищо.
Обаче и след смъртта на моето царство, когато Господ-Бог, вечният цар, благоизволи и постави на моя престол било възлюбления син на моето царство или [някого] от братята и сродниците на моето царство, то той да не размисли да отнеме нещо или да наруши, или да потъпче това дарение на моето царство, но още повече да поднови, потвърди и придаде, както е добре да правят православните царе. Който ли пък от тях се опита, наруши и отмени това златопечатано слово на моето царство и отнеме нещо от писаните тук и начене да безпокои людете на този пустинножител отец Иван Рилски, то тогава Господ-Бог да изпита чрез праведния свой съд, да бъде съпричастен с предателя Господен Юда, проказата на Гнезия да наследи и за противник да има светия отец тук и в бъдния век. Амин.
За това прочее бе дарувано на този манастир на царството ми това благообразно и всенастоящо златопечатано слово, за всякакво явно утвърждение и чиста свобода. Писа и подписа царството ми с обичайния царски подпис в годината 6887 [1378], индикт 2, месец септември, ден 21.

† ЙОАН ШИШМАН, В ХРИСТА БОГА БЛАГОВЕРЕН ЦАР И САМОДЪРЖЕЦ НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ И ГЪРЦИ †

Издания

• Срезневский, Измаил Иванович (1879). Свѣдѣния и замѣтки о малоизвѣстных и неизвѣстных памятниках: LXXXI-XC. Санкт Петербург: Типографія Императорской Академіи Наукъ, с. 35 - 39, https://books.google.bg/books?id=5HFmAAAAcAAJ&dq=Срезневский%2C%20„Свѣдѣнiя%20и%20замѣтки”&hl=bg&pg=PP1#v=onepage&q&f=false 
• Дуйчев, Иван (1986). Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 година. София, https://drive.google.com/file/d/1ZdXEiKg7fvbds-3crkU2RwSzR8t747vW/view 
• Ильинский, Г.А. (1911). Грамоты болгарских царей. – Древности. Труды славянской комиссии Имп. Моск. Аррхеолог. общества, 5. Москва, с. 26- 28, https://catalog.libfl.ru/Bookreader/Viewer?bookID=BJVVV_1365375&view_mode=HQ#page/751/mode/1up, посетен на 12 септември 2023 
• Даскалова, А.; Райкова, М. (2005). Грамоти на българските царе. София, с. 10, 44-46 и др. 

Превод и обяснения

• Начев, В. (1996). Български царски грамоти. София, с. 154-176 

Изследвания

• Чолева-Димитрова, Анна (2002). Селищни имена от Югозападна България. Изследване речник. Pensoft Publishers, https://books.google.com/books?id=7YVkvkXXSb8C&pg=PA26 

Външни препратки

• факсимиле на грамотата

Цитирана литература

• Андреев, Михаил (1965). Ватопедската грамота и въпросите на българското феодално право. София 
• Матанов, Христо. (1986). Югозападните български земи през XIV век. София, http://www.promacedonia.org/hm2/hm_6_1.html ,
• Матанов, Христо (1997). Княжеството на Драгаши. Към историята на Североизточна Македония в предосманската епоха. София 
• Мирчев, Кирил (1978). Историческа граматика на българския език. София: Наука и изкуство 
• ((sr)) Мошин, Владимир (1970). Да ли је аутентична Рилска повеља цара Јована Шишмана?. – Историјски часопис, XVI-XVII. Београд, 275 – 299, https://books.google.com/books?id=WEp3CgAAQBAJ&pg=PA275