Рилски манастир (природен парк)
| Природен парк „Рилски манастир“ | |
 Гледка от природния парк | |
  Местоположение в България | |
| Местоположение |  България |
|---|---|
| Най-близък град | Рила |
| Площ | 25253,2 хектара |
| Построен | 1992 |
| Създаден | 1992 |
| Уебсайт | www.parkrilski-manastir.eu |
| Рилски манастир в Общомедия | |
„Рилски манастир“ е сред най-големите природни паркове в България с площ 25 253,2 хектара.
Паркът е на второ място по посещаемост сред природните паркове в страната след „Витоша“[1][2].
Намира се в община Рила и обхваща средно- и високопланинските части (750 – 2713 м надморска височина) на западния дял на Рила, включва гори, планински ливади и алпийски местности.
На територията на парка се намира резерватът Риломанастирска гора с площ 3665 хектара. Най-високата точка в природния парк е връх Рилец с височина 2713 метра[1]. Включва ботанически и еко-пътеки[2].
История[редактиране | редактиране на кода]
Създаден е през 1992 година като защитена територия в рамките на новооснования Национален парк „Рила“. През 2000 година е изваден от неговия състав, за да се даде възможност Рилският манастир да възстанови собствеността си върху част от своите недвижими имоти (земите в националните паркове са изключителна държавна собственост). Днес по-голямата част от територията на парка е собственост на манастира[3].
Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]
- Флора
Първото лесоустройство на горите датира от 1890 г., а първите залесявания започват през 1925 – 1935 г. Горите заемат 16370 хектара от площта на парка, от които 3665,7 в резервата „Риломанастирска гора“. Средната възраст на горите е 99 години с общ запас от 1 965 140 м³ и годишен прираст от 21 354 м³[1].
Най-разпространените растителни видове в парка са[1]: бук – 21,6 %; клек – 17,4 %; смърч – 16,7 %; бял бор – 14,6 %.
Има и площи с ела, бяла мура, зимен дъб, бреза, както и в по-малка степен трепетлика, елша, явор, череша, офика, липа, бряст, ясен, леска, тис и др.[1]
На територията на парка са установени 1400 вида висши растения, 38,88% от висшата флора в България. 80 вида растения са вписани в Червената книга на Република България[1].
- Фауна
В парка са установени около 2600 вида безгръбначни животни и 202 вида гръбначни животни. Гръбначните животни в парка са[1]:
- 122 вида птици (30,1 % от орнитофауната на България), например белоглав лешояд, картал, царски орел и малък орел;
- 52 вида бозайници, от които 15 вида прилепи (Chiroptera) – 50 % от видовете прилепи в България и 45 % от видовете в Европа;
- 12 вида влечуги;
- 11 вида земноводни;
- 5 вида риби.
32 вида от гръбначните животни са включени в Червената книга на Република България, сред които са алпийски тритон, жаба дървесница, смок мишкар, златка и скален орел. Гръбначните животни, защитени със Закона за опазване на биологичното разнообразие, са 139 вида[1].
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В парка се намира едноименният Рилски манастир, включен в Списъка на ЮНЕСКО на паметниците на културата от световно значение през 1983 г.[2]
Посетители[редактиране | редактиране на кода]
През 2008 г. паркът е посетен от 1 002 204 посетители. Сред най-посещаваните маршрути в парка са[2]:
- Рилски манастир – Кирилова поляна – Сухото езеро – Кобилино бранище;
- Рилски манастир – Рибни езера – Смрадливо езеро;
- Рилски манастир – Мальовица;
- Рилски манастир – Седемте Рилски езера;
- Международен туристически маршрут Е4: Пиренеи – Алпи – Олимп.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з За парка // www.parkrilski-manastir.eu. Дирекция на Природен парк Рилски манастир. Посетен на 30 май 2015.
- ↑ а б в г Основна информация за Природен парк Рилски манастир // www.parkrilski-manastir.eu. Дирекция на Природен парк Рилски манастир. Архивиран от оригинала на 2015-05-31. Посетен на 30 май 2015.
- ↑ Янков, Петър и др. Природен парк „Рилски манастир“. План за управление 2004 – 2013 (PDF) // chm.moew.government.bg. МОСВ, 2004. с. 48 – 50. Архивиран от оригинала на 2015-07-05. Посетен на 31 май 2015.
|
