Римска армия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Възстановка на римска армия

Римска армия (на латински: exercitus Romanorum) е общ термин употребяван за въоръжените сили на Древния Рим, чийто организационни и войнски традиции са положени още по времето на Римските царе (до приблизително 500 г. пр.н.е.), продължени от Римската република (500 - 31 г. пр.н.е.), Римската империя (31 г. пр.н.е. - 476 г.) и нейния наследник Византийската империя (476 - 1453 г.). Поради това обхвата на времевия период с който хронологично се означават терминологично въоръжени сили на субекти на международното право като римски, възлиза общо на около 2000 години. През тези близо две хилядолетия римската армия търпи много промени в състава, организацията, техниката (вкл. бойния ред) и тактиката на/за водене на боя, а единственото което се запазва неотменимо е едно ядро от установени древноримски войнски традиции.[1]

История на Римската армия[редактиране | edit source]

rmn-military-header.png

Тази статия е част от серията за:

Войската на древен Рим (Портал)
800 пр.н.е.–AD 476

Структурна история
Римска армия (военни части и чинове,
легиони, помощни войски, военачалници)
Древноримски флот (флоти, адмирали)
История на кампаниите
Списъци на войни и битки
Украшения и наказания
Технологична история
Военно инженерство (castra,
обсадни машини, арки, пътища)
Лично снаряжение
Политическа история
Стратегия и тактики
Пехотни тактики
Граници и укрепления (Лимес,
Адрианов вал)
Римски шлем от имперския период, галски тип (края на 1 век)

През първите 5 века от историята си, Древния Рим не е имал армия. Тогава Рим не е поддържал постоянна армия, която да е трайно установена на предварително определени тактически места. Тогава, когато властите на Рим сметнат и решат, че е необходимо да се предприемат дадени военни действия, те призовават (мобилизират) римските граждани, които са предварително записани в нарочен за целта списък. Временната римска армия имаща характер на нещо средно между опълчение и милиция се е управлявала от тези граждани които са били по-нагоре в йерархията на държавното управление и притежават собствени доспехи. В края на военните кампании по това време войниците получавали като награда пари или парче земя. В тези векове, когато не е имало редовна армия, на Рим много често се е налагало да използва въоръжените сили на италийските си съюзници.

Когато Римските владения се разрастват и военните действия започват да се водят основно извън Рим и Италия, римските граждани и италийските съюзници на Рим започват да недоволстват от военната повинност в гражданската армия. Около 100 г. пр.н.е. римският генерал и консул Гай Марий превръща гражданската армия в редовна армия. Когато армията е редовна тя става много по-добра и по-силна, защото войниците са по-добре обучени и въоръжени. Недостатък на редовната армия е, че може да се използва като средство за лична и/или политическа изгода. Най-добрия пример за такова използване на редовната армия в римската история е Юлий Цезар.

Когато Август (лат. Augustus) става първия император на Римската империя, той започва да очертава границите на империята. Преди царуването на Октавиан Август, Римската империя е хегемонна империя, което означава една империя със зони с намаляване на влиянието от центъра на Рим и Италия. Отделно от това, Август превзема големи територии в Централна Европа, и също така се опитва да завладее Северна Европа, но не успява. Когато Вар (Publius Quintilius Varus) е победен с легионите си в Тевтобургската гора (нем. Teutoburgerwald), това събитие се превръща в едно от най-големите поражения на римската армия (Вар, който се самоубива, губи в тази битка 3 легиона, 3 конни подразделения и 6 кохорти). Римската империя започва да очертава границите на териториите където има пълен контрол. Август държи на мира вътре в границите на своята империя. Дори мирът е кръстен на него: Pax Augusta. На северната граница на империята (по брега на Рейн и Дунав - виж Дунавски лимес) се изграждат много укрепления, за да се осъществи натиск на варварите извън империята. По този начин римската армия се превръща в постоянна армия, която е недостижима като бойни качества в онези векове.

Организация на Римската армия[редактиране | edit source]

Римската армия се състои /подразделя/ на две основни съставни части: легиони и помощни единици: ауксилиарии. Римската империя поддържа около 28 легиона, всеки от по 4800 мъже пехота. Освен това в легиона са ангажирани и много граждански помощен персонал: готвачи, тръбачи, лекари и т.н. Помощниците се състоят от конници, стрелци и др. Когато една двойка легиони започват голяма военна кампания, помощниците също са мобилизирани в битките.

Състав[редактиране | edit source]

Легионът се състои от няколко части. В поредица от малки до големи: · контуберния · центурия · кохорта · легион

След реформите на Гай Марий легионът се състои от следните части: 1 Легион от 10 кохорти = 3600–6000 човека; 1 Кохорта от 3 манипули = 360–600 човека; 1 Манипула от 2 центурии = 120–200 човека; 1 Центурия от 80 човека или 10 контубернии и 1 контуберния от 8 легионери (в Римската армия можело да бъдат набирани и доброволци, а не само граждани както било в началото на империята);

Подразделения на легиона[редактиране | edit source]

Contubernium (Контуберния): Контубернията се състои от осем legionarii (мн.ч. на legionarius, легионер = войник). Осемте легионери от контубернията живеят заедно в една палатка в лагера. Палатката е с размери около 4 на 3 m с малка предна стая. Всяка Контуберния има муле, което носи тежките неща, когато армията е на поход. По времето на Гай Марий мулетата се премахват и всеки легионер е длъжен сам да носи своите вещи и легионерите се наричат шеговито "мулетата на Марий".

Centuria (Центурия): 10 контубернии формират заедно една Центурия (80 мъже). Всяка Центурия има свое означение или символ. Лидерът на центурията е Центурионът. Ако си бил добър войник, можеш да станеш помощник-центурион (optio) на Центуриона. Когато станеш центурион ставаш лидер на Центурията. Синове на сенатори и други богати лица в Рим стават командири от висок ранг. Те стават такива, защото имат нужда от военен опит, за да имат успешна политическа кариера. Центурионът на най-високата Центурия (първата Центурия на първата кохорта) е Primus pilus (Примус пилус). Този ранг се давал обаче като мандатна магистратска длъжност само за срок от една година. След това центурионът се пенсионирал или отивал на по-висока длъжност. Опитният центурион имал също добра възможност да стане командир /префект на лагера (prefectus castrorum)/. Обикновено това бил най-възрастният мъж в легиона и е трябвало да е минал през поста на Примус пилус. Фактически префектът на лагера го управлявал, когато отсъствали трибуна и легатите.

Центурионите били избирани. Избраният центурион избирал от своя страна втори центурион и освен своя помощник - опцион и офицерите в своята центурия: знаменосец (signifer=сигнифер), тръбач (cornicen=корницен), тесерарий - офицерът, който получавал за през нощта паролата, записана върху дъсчица (тесера).

Ранният легион се делял на 60 центурии, а 2 центурии образували една манипула. В по-късен период се въвежда делението на кохорти, а манипулата има 3 центурии.

Cohort (Кохорта): 6 центурии заедно формират кохорта от 480 мъже. Всъщност кохортата не е била по-голяма по размер, тя не е имала и лидер или каквато и да е такава длъжност.

Legion (Легион): 10 кохорти (cohorts) заедно образуват легиона от (4800 мъже). Лидерът на легиона е Легат (legatus). Много често, той е бил подпомаган от 5 или 6 трибуни (tribuni). Легионът се състои повече от 4800 пехотинци: като има на разположение около 60 катапулта и балисти. Катапулта изстрелва камъни, а балистата изстрелва стрели. На разположение на легиона също са много лекари, тръбачи, готвачи, екзекутори, ветеринарни лекари, писатели, дърводелци и ковачи, а също така и военен прокурор. Това е състава на легиона в най-общ вид. Общо един легион се състои от около 5500 до 6000 мъже. Когато в периода на Републиката римските източници говорят за 1 легион, то това означава, че към легиона има още толкова съюзнически (италийски) войски, и към 300 конници.

Основната единица конници в легиона била турмата. Една турма се състояла от 30 конници, разделени в 3 ескадрона от по 10 конника. Ескадронът се състоял от 8 конника, командир - децурион и неговия помощник-децурион (опцион).

Помощници: Помощниците (auxilia) са разнообразни в зависимост от легионите. Помощниците често се състоят от конници, стрелци и др. Помощници са били използвани за 2 неща: подпомагане на легионите и най-вече при защита на границите на империята, т.е. като граничари. Войниците от тези помощници, наричани auxiliarii, никога не са били римляни. Те са винаги заети далеч от родното си място по разбираеми причини. Например, по информацията от плоча открита в гробница, конници от Северна Африка са били заети в близост до река Рейн. Помощниците имат статут много по-нисък от легионерите в легионите, и те получават само 1/3 от заплащането на легионерите. Един помощник (auxilia) работи 25 години, като след това получава римски граждански права за себе си и децата си. Синовете на един бивш помощник почти винаги служат в римската армия като легионери. Когато помощникът получи граждански права, той получава името си от императора.

Боен ред: В легиона имало най-общо 4 типа войници:

Кохортата/манипулата се строявала в следния боен ред: най-отзад били триариите, изпитани в битки ветерани, въоръжени с дълги копия, и те влизали рядко в бой. Съществувал израз "битката стигна до триариите", който означавало, че ситуацията е извънредно критична. Пред триариите се строявали принципите, те образували втората бойна линия. Пред тях, на първата бойна линия се строявали хастатите. Пред тях и между отделните манипули и кохорти, но без боен ред били леко въоръжените велити. Принципите, хастатите и велитите били въоръжени с метателни копия - пилум (pilum). В бойният ред центурионът заставал обикновено от дясно на своята центурия, на нивото на първата линия хастати, зад него заставал тесерария, следван от сигнифера и корницена. Последен, на нивото на последният ред триарии, заставал опциона (помощник-командира).

Римският военен лагер[редактиране | edit source]

Римската армия не винаги е била на път. На стратегически места легионите изграждали лагери, а понякога дори крепости. Армейските лагери и крепости винаги са били изграждани по един и същ модел. Лагерът или форта (крепостта) е правоъгълна, заобиколена от широк окоп. Когато армията построява лагер, се изграждат земни валове в близост до окопа. По този окоп войниците построяват ограда от дървени колове. Освен големите окопи, римляните строят тежки каменни стени, завършващи с наблюдателни кули. Четири порти са входовете на армейския лагер. От порта до порта 2 основни улици се пресичат в лагера: на Via Principalis (основна улица) и Via Praetoria (по протежение на основната улица). Портите от лявата и дясната страна на форта или лагера са наречени Via Principalis, с разширение dextra (вдясно) и sinistra (в ляво). Седалището (Praetorium) е в центъра на лагера, като това са палатки или къщи на ръководството, както и до тях в близост до стената е болницата. Палатките на контуберниите (contubernia) са били разположени около центъра на лагера. Във всеки лагер също е имало малък затвор /карцер/ (carcer), който се е намирал в близост до Porta Principalis sinistra.

Животът на римския войник[редактиране | edit source]

Младежите които искат да служат в римската армия като легионери (legionarius), започват службата си когато са на около 17-18 годишна възраст. След като бъдат обучени за легионери (legionarius) те преминават в Центурия. Когато легионерът стане добър и притежава талант, може да стане optio (заместник-центурион). Когато заместник-центурионът (optio) е с добри успехи и когато центурионът почине или подаде оставка, заместник-центуриона (optio) може да бъде издигнат в ранг на центурион (centurio). Ако центурионът (centurio) е много добър и е респектиран от легионерите, то той може да бъде издигнат в примипилус (primipilus). Не всеки нормален войник е можел да достигне висше звание по това време. Такава кариера почти никой не успява да направи. Войниците след 22 години стаж стават ветерани (veteranus). Тогава те са на около 45 години. Службата на конниците била 10 години.

Римският войник винаги е бил облечен с мантия която служи като бельо, а над мантията има ризница. Като обувки са използвали изрязани от едно парче кожа сандали с метални шипове на подметката за да не се хлъзгат и износват. На главата си имат бронзов шлем. При легионерите шлемът е можело да има гребен - по дължината на главата. При центурионите гребенът на шлема е бил винаги напреко на главата. Шлемовете на по-висшите командири имали гребени от пера.

Войникът има 3 оръжия: меч, 2 копия и щит. Характерно за римския щит е голяма топка на предната страна, която служи за предпазване на юмрука, държащ щита. Войниците са имали много трудна работа когато легиона е бил на поход: походите са доста дълги. На ден са се изминавали средно около 40 километра, което е калявало неимоверно римската армия, правейки я на практика непобедима в античността.

Всеки един легионер носел със себе си по 2 колчета, които привързани едно с друго и със съседните, съставяли оградата (палисадата) на лагера. Легионерът носел раничка с провизии за около 3 дни, а също и малка мелничка за смилане на житото.

Специални служби[редактиране | edit source]

Roman Military banner.svg
Тази статия е част от серията за:
Войската на древен Рим
753 пр.н.е. – 476
Структурна история
Римска армия (военни части и чинове, легиони, помощни войски, военачалници)
Римски флот (флоти, адмирали)
Преторианска гвардия
Преториански префект, Списък на преторианските префекти, Evocati Augusti
Фрументарии
Експлораторий
Спекулаторий
Кохорти в Древен Рим
Вигилии, Praefectus vigilum
Градски кохорти, Praefectus urbi
Каструми в Древен Рим
Castra praetoria, Castra peregrina , Castra urbana, Castra equitum singolarium, Castra misenatium
Римска тайна полиция
Magister officiorum, Списък на магистър официите
Comes dispositionum, Списък на комит диспозиите
Възнаграждения в римската армия
Donativum

През 2 век пр.н.е. Рим вече се е справил с най-страшните си врагове - Картаген, Сирия и Македония. Гай Марий преобразува римската армия от гражданска в редовна около 100 г. пр.н.е., когато Средиземно море е на път да се превърне във вътрешно море за Рим. През 1 век пр.н.е. започват римските завоевания на изток и в частност в Леванта. Тук римските легиони се сблъскват с културата на Древния изток - на Древния Египет, Древна Месопотамия и Вавилония, както и с тази на персите, наследени към онзи момент от партите, превърнали се в основен римски враг за няколко века напред. На изток в Леванта, Рим по пътя на завоеванията си се сблъсква цивилизационно, а впоследствие и асиметрично с евреите, народ с древна история и култура, времево превъзхождаща двойно римската история. От времето на завоеванията на Александър Македонски еврейската диаспора се е разселила навсякъде из огромната му държава, като евреи пребивават и на запад по североафриканското крайбрежие и през Херкулесовите стълбове до Иберия още от времето на финикийските Тир, Бибъл, Сидон, и Картаген.

През 70-те години на 1 век пр.н.е. римските легиони под камандването на Гней Помпей навлизат дълбоко в Азия. Помпей Велики е намесен в еврейските династични спорове в следствие на което се оказва в Светая Светих. По ред причини започват в началото на нашата ера юдейско-римски конфликти във връзка с управлението на Юдея, преобразувана в римска провинция Юдея. С настъпването на новата ера конфликтите ескалират водейки до цяла серия юдейско-римски войни. По това време евреите с тяхната диаспора населяват почти цялата територия на Римската империя. Конфликтът взема сериозни жертви, щети и разрушения, излизайки от рамките на традиционното противопоставяне с възникването на сектата на зилотите и крайните сикарии. Убийствата извършени от зилотите и крайните сикарии, придобили размерите на масово бедствие прераснало в бунт в Юдея, бележат началото на терористичните движения разбирани като такива в съвременността - виж и списък на терористични атаки.

В отговор на провокираното вътрешно напрежение и създаваните безредици в империята, държавното ръководство на Римската империя взема мерки за противодействие на дестабилизиращите я юдейски секти и движения, създавайки първоначално службата на фрументариите. В хода на противопоставянето на ранното християнство постепенно римските императори подменят неефективните фрумантерии с доста по-ефикасна служба за противодействие на държавните заговори - римската тайна полиция, като първоначално възникналото като юдейска секта християнство, през 4 век от Константин Велики, е обявено за единна държавна религия в цялата все още нерзделена на Източна и Западна, Римска империя.

След 476 г., когато Западната Римска империя с център Рим престава да съществува, функциите на специални служби преминават инкогнито в ръцете на Католическата църква. Цялата и дейност през средновековието, белязана основно от борба с ересите, по съществото си представлява противодействие на антидържавните и антицърковни бунтовнически тенденции срещу господстващата теократична доктрина на папоцезаризма - за разлика от Византия.

Във все по елинизиращата се след 7 век Източна Римска империя се налага като форма на държавно управление т.нар. цезаропапистка концепция. Независимо от т.нар. Велика схизма от средата на 11 век, отношението и на изток и на запад към ересите, т.е. към антидържавните и антицърковни учения е еднозначно - те подлежат на изкореняване.

Особено развитие търпят някои вътрешноцърковни процеси, имащи характеристиките на дейност на тайни служби, след направилото изключително сериозно впечатление и на изток и на запад превземане на Константинопол през 1453 година от османските турци. В резултат от събитието на Иберийския полуостров е активизирана Светата инквизиция, в следствие на което е постигнато и обединението на Испания през 1492 година, последвано от откриването на нови светове и в частност това на Америка от генуезеца на испанска служба Христофор Колумб.

С настъплението на Реформацията, последвана от Контрареформацията, Просвещението с последвалите го революции (най-значимата от които е френската), дейността на специалните служби, чийто архетип е изграден по римско време, придобиват нов съвременен, и нерелигиозен ракурс.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Коноли, Питър. Римската армия. ИКОН-М, ISBN 954-8517-15-9, 2001.