Римски конституции

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Древен Рим

Roman SPQR banner.svg


Тази статия  е част от сериите
за Древен Рим.


Периоди
Седемте царе на Рим
753 пр.н.е. – 509 пр.н.е.
Римска република
508 пр.н.е. – 27 пр.н.е.
Римска империя
27 пр.н.е. – 476/1453
Принципат
Западна империя
Доминат
Източна империя
Обикновени магистратури

Консул
Претор
Квестор
Промагистрат

Едил
Трибун
Цензор
Управител на Рим

Извънредни магистратури

Диктатор
Началник на конницата

Триумвират
Децемвири
 

Мандатни длъжности

Понтифекс
Легат
Dux
Officium
Префект
Викариус
Vigintisexviri
Ликтор

Магистър Милитум
Император
Принцепс
Август
Цезар
Тетрархия

Институции, римско право

Сенат
Cursus honorum
Римско събрание
Колегии

Римско право
Римско гражданство
Imperium


редактиране

Римските конституции са правно-теоретично и условно съвременно обозначение като понятие за основните устройствени закони въз основа на които се е изграждала римската държавност и укрепвало политически древноримското общество.

Римските конституции се основават и позовават на mos maiorum (от латински в буквален превод на български: "обичаите на предците"), т.е. на набор от неписани насоки и принципи на развитието на обществото в неговото организиране и изграждане на държавност, които са се предавали устно [1] (виж Цилиндър на Кир, документална хипотеза и устен закон). В този смисъл ранните римски основни устройствени закони нямат конституционен текст в съвременен смисъл като позитивно право, а терминът просто означава начина на изграждане, устройство и функциониране на римските държавни институции като древноримско обичайно право.

История[редактиране | edit source]

В историята на правото, римските конституции са динамично понятие и те непрекъснато се развиват през годините. Най-ранните исторически сведения датират първия подобен акт в 573 г. пр.н.е. за т.нар. "конституция на римската монархия" от периода на Седмината царе на Рим, която е в сила до 509 г. пр.н.е. Историята на конституцията на римската монархия се състои в изграждането и укрепването на първите антични древноримски държавни институции.

Конституцията на Римската република е най-определяща в историята на Древен Рим и е в сила близо половин хилядолетие. Историята на конституцията на Римската република обхваща периода от 509 г. пр.н.е. до 27 г. пр.н.е., т.е. до установяването на империума с т.нар. конституция на Римската империя.

Периодът от края на 2 век пр.н.е. - 1 век пр.н.е. се характеризира с най-бурните събития и промени в древноримското държавно и общественополитическо устройство. Това е времето на конституционните реформи на Луций Корнелий Сула, последвани от конституционните реформи на Юлий Цезар, които в крайна сметка водят до налагането на империума през 27 г. пр.н.е. от Октавиан Август.

Историята на конституцията на Римската империя е история на т.нар. императорски конституции, а в ранния период на сенатусконсултите от 27 г. пр.н.е. до 193 г. или до т.нар. година на петимата императори. Последната императорска конституция преди приемането на християнството е на Диоклециан.

След управлението на Константин Велики започва нов период в развитието на държавното и политическо устройство на Римската империя. Столицата е преместена от Рим в Константинопол. Този период до реформите на Юстиниан Велики представлява история на късноантичната конституция на Римската империя. Късноантичната конституция на Римската империя е под натиска на налагащото се християнство за и като държавна религия.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Robert Byrd, The Senate of the Roman Republic, p.161

Вижте също[редактиране | edit source]