Римско гражданство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Древен Рим

Roman SPQR banner.svg


Тази статия  е част от сериите
за Древен Рим.


Периоди
Седемте царе на Рим
753 пр.н.е. – 509 пр.н.е.
Римска република
508 пр.н.е. – 27 пр.н.е.
Римска империя
27 пр.н.е. – 476/1453
Принципат
Западна империя
Доминат
Източна империя
Обикновени магистратури

Консул
Претор
Квестор
Промагистрат

Едил
Трибун
Цензор
Управител на Рим

Извънредни магистратури

Диктатор
Началник на конницата

Триумвират
Децемвири
 

Мандатни длъжности

Понтифекс
Легат
Dux
Officium
Префект
Викариус
Vigintisexviri
Ликтор

Магистър Милитум
Император
Принцепс
Август
Цезар
Тетрархия

Институции, римско право

Сенат
Cursus honorum
Римско събрание
Колегии

Римско право
Римско гражданство
Imperium


редактиране

Римското гражданство е привилегирован по отношение на законите статут, даван на хора по времето на Древния Рим.

Същност[редактиране | edit source]

Естеството и достъпността на гражданството през периода на Древния Рим варира. По време на на Римската република и по-късно на Римската империя, хора населяващи Римската държава се делят грубо на няколко класи:

  • робите - считани за собственост и имат само някои много ограничени права по закон. Те могат да бъдат продавани, измъчвани, осакатявани, изнасилвани и убивани по волята на собствениците си. Убийството на роб е въпрос на загуба на собственост, а не на извършване на престъпление срещу човешко същество. На освободени от собствениците им роби се е давало форма на пълно римско гражданство.
  • На местните хора живеещи на територии завладени от Рим и в съюзнически страни е можело да се дава ограничен вариант на римско гражданство.
  • гражданите са имали най-много права. Гражданин е можел да бъде лишаван от гражданство при някои изключителни обстоятелства.
  • Жените са отделен клас, чийто статут варира в различните периоди. Въпреки това, на тях никога не им са дадени пълните права на римски граждани; не им е позволявано да гласуват, да заемат обществен пост. Имат обаче право да притежават собственост. На теория те са субект на почти пълна сила на техните глави на семейството и в някои области на правото само малко по-добре от робите. В републиканската висша класа бракът е използван за закрепване на политически съюзи и затова е ръководен от главата на семейството, който дори е можел да причини развод и да омъжи дъщеря си за друг политик.
Тогата е отличителна дреха за древноримските граждани. Римските жени (които не са били считани за граждани) и не-граждани не са имали право да носят тоги

Методи за добиване на римско гражданство[редактиране | edit source]

  • Раждане в семейство на римски гражданин
  • Хора от латинските държави постепенно получават гражданство.
  • Освободените роби автоматично стават граждани
  • Римски легионери не са можели да сключват брак и поради това на техните деца не е давано гражданство, освен ако и докато легионерът не се ожени за тяхната майка след като е освободен от служба.
  • На някои хора им е давано гражданство като награда за изключителната им служба на Римската република (по-късно империя).
  • Римското гражданство е можело и да бъде купено, но на много висока цена.
  • участници в помощните войски са възнаграждавани с римско гражданство след като срокът на службата им приключи. Техните деца също стават граждани и могат да се включат в Римските легиони.
  • Рим постепенно започва да дава гражданство на цели провинции; През 3 век се дава гражданство на всички свободни хора живеещи в империята.

Права[редактиране | edit source]

Правата на гражданите варират през различните периоди, но частичен списък включва:

  • Правото да гласуват (в периода на Римската република).
  • Правото да скючват правни договори.
  • Правото да сключват официален брак.
  • Правото да заемат обществен пост.
  • Правото да съдят (и да бъдат съдени от) други в съдилищата.
  • Правото на съдебен процес (да се защитят в съда).
  • Правото да не бъдат подлагане на мъчения и бичуване.
  • Правото да бъдат освободени от някои такси и други задължения.

Гражданин на Рим не може да бъде осъден на смърт освен ако е обвинен в измяна. Ако е обвинен в това, римски гражданин има правото да бъде съден в Рим. Дори и осъден на смърт, римски гражданин не може да бъде осъден на разпъване на кръст. (Въпреки че са осъдени за същото нещо, Св. Павел и Св. Петър получават различни наказания. Павел е обезглавен, докато Петър, който не е римски гражданин, е разпънат на кръст.)

Римско гражданство е изисквано за постъпване в легионите, но това е пренебрегвано понякога.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Roman citizenship“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.