Римско завоюване на Испания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хронология на римските завоевания в Испания
Римска крепостна стена в Емпорион, мястото откъдето започва римското проникване на Пиренейския полуостров.

Римското завоюване на Испания (на испански: Conquista de Hispania) е ​​исторически период от началото на установяването на римляните в Емпорион (218 г. пр.н.е.) до окончателното завладяване на Пиренейския полуостров от Октавиан Август в 17 г. пр.н.е.

Римското завоюване на Испания е в контекста на Втората пуническа война. Картагенската дейност е концентрирана главно в южната част на полуострова и на източното крайбрежие, т.е. на юг от река Ебро. В тези крайбрежните райони картагенците, а предходно техните финикийски сродници, основават голям брой свои търговски бази. Древните иберийци са коренното население на страната, което с началото на античността към 600 г. пр.н.е. започва да изгражда свои укрепени градски центрове, които организира по примера на крайбрежните финикийски и древногръцки колонии. Иберийския древен културен ареал е разкъсан в политически план, като само в югоизточната си част по долината на Бетис (Гуадалкивир) възникват по-големи социални образувания, като споменатото от Херодот Тартеско царство (което се разпада около 550 г. пр.н.е. с появата на таланта).

Във вътрешността на полуострова на запад и северозапад, влиянието на древните средиземноморски цивилизации е много слабо, а местното население живее предимно в малки села и са препитава със земеделие и скотовъдство. Централната и западната част на страната са заети от келти, които се заселват по тези места на Пиренеите през VII век пр.н.е., а на северозапад са земите на предшествениците на съвременните баски. Келтските племена от североизточната и централната част на полуострова влизат в тесен контакт с иберийците на изток, взаимствайки от тях много културни черти, като например използването на грънчарско колело, характерният стил на изработване на каменни статуи, използването на иберийска азбука, като иберийските келти започват да изграждат свои градски центрове през II век пр.н.е.

В VI век пр.н.е. към северната част на Иберийския полуостров започват да проникват гърците от Масалия (днешна Марсилия), първата древногръцка колония в западното Средиземноморие. Те основават в северната част на полуострова град Емпорион, около който се развива мрежа от търговски връзки по източното крайбрежие на Испания, в чиято основа е търговията, а не колонизацията. Въпреки гръцката активност на Пиренеите, търговията от и за полуострова преминава във финикийски, а по-късно - в картагенски посредници, които търгуват на полуострова и с гръцки продукти и суровини, материали, изнесени за препродажба от и за Древна Гърция.

Когато Картаген обсебва търговията в Западното Средиземноморие, започва да разпростира сферата на търговските си интереси и в Сицилия, ведно с югоизточната част на Пиренейския полуостров. Това става повод, а не причина за недоволство в Древен Рим, който започва бързо да набира сила и влияние в региона от своя страна. Този конфликт е първоначално чисто икономически, а не териториален, понеже властта на Картаген се базира на контрола над презморските търговски пътища. Опирайки се на мощния си флот, Картаген никога не е имал нито желание, нито достатъчно военна мощ да спечели и държи под властта си големи сухоземни площи. Първата пуническа война не променя статуквото между двете велики антични сили в региона, но Втората пуническа война, решила бъдещето, започва именно от Испания, където Ханибал е базирал своите и на Картаген военни сили. Преминавайки река Ебро, те започват прословутия поход на Ханибал през Алпите, завършил със забиването на копието на съдбата в градската порта на Вечния град. Поражението в битка при Зама решава и съдбата на иберийските владения на Картаген, като постепенно в следващите две столетия Рим успява да наложи и пълен контрол над Иберийския полуостров, следвайки дългосрочна, агресивна и експанзионистична външна политика в района. Рим среща съпротива сред дивите келти от вътрешността на полуострова, като всички народи, населявали полуострова към 2 век пр.н.е., са били подложени на римска културна асимилация и изчезват от историческата сцена, претопени в морето от латински народи на Римската империя.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]