Рингудит
| Рингудит | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Формула (повтаряща се единица) | SiMg₂O₄ |
| Класификация на Щрунц | 9.AC.15 |
| Класификация на Дана | 51.3.3.1 |
| Рингудит в Общомедия | |
Рингудитът е полиморфен минерал с голямо наличие на оливин (магнезиев силикат и желязо), който се образува при високи температури и налягания на земната мантия между 525 и 660 km дълбочина.
Рингудитът е забележителен с това, че може да съдържа хидроксидни йони (кислородни и водородни атоми, свързани помежду си) в структурата си. В комбинация с доказателствата за неговата поява дълбоко в земната мантия, се предполага, че там се намира вода с обем до еквивалента на три световни океана в преходната зона земна кора – мантия на дълбочина между 410 и 660 km.[1][2]
Този минерал за първи път е идентифициран в метеорита Тенъм през 1969 година[3] и е установено, че присъства в големи количества в земната мантия.
Рингудитът е кръстен на австралийския учен Тед Рингуд (1930 – 1993), който изследва полиморфните преходи и фази на оливина в общите минерали на мантията и пироксена при налягания, еквивалентни на дълбочини около 600 km.
Оливин, уадслиит и рингудит са полиморфни минерали, намиращи се в горната част на мантията на земята на дълбочина по-голяма от около 660 км. Там също присъстват и други минерали, включително някои с перовскитна структура, които са стабилни. Свойствата на тези минерали определят много от свойствата на мантията.
Характеристики[редактиране | редактиране на кода]
Рингудитът е полиморф на оливина, (Mg, Fe) 2SiO4, със структура „шпинел“. Групата минерали „Spinel“ кристализират в изометрична система с осмостенна формация. Оливинът е най-често срещан в горната мантия, над около 410 km. За полиморфните оливин, уадслиит и рингудит се смята, че преобладават в преходната зона на мантията, на около 410 – 660 km дълбочина.
За рингудита се смята, че е най-често срещаният минерал в долната част на преходната зона на земната кора. Физическите и химическите свойства на този минерал частично определят свойствата на мантията на тези дълбочини. Степента на налягане за стабилност на рингудит е в интервала приблизително от 18 до 23 GPa.
Освен в земната мантия, наличност на природен рингудит е установена в много хондритни метеорити, в които възниква като фини поликристални формации.[4]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Ringwoodite -
силикатни минерали -
Оливин -
„Spinel“ структура -
перовскитна структура на поликристалите -
Структура на Земята
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Rare Diamond confirms that Earth's mantle holds an ocean's worth of water // Scientific American. March 12, 2014.
- ↑ Schmandt, Brandon и др. Dehydration melting at the top of the lower mantle // Science 344 (6189). 13 June 2014. DOI:10.1126/science.1253358. с. 1265–1268.
- ↑ Binns, R A. и др. Ringwoodite, natural (Mg,Fe)2SiO4 Spinel group in the Tenham meteorite. // Nature 221. 1969. DOI:10.1038/221943a0. с. 943–944.
- ↑ Chen. M, El Goresy A., and Gillet P. (2004). "Ringwoodite lamellae in olivine: Clues to olivine–ringwoodite phase transition mechanisms in shocked meteorites and subducting slabs". PNAS.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ringwoodite в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |