Ритини
| Ритини Ρητίνη | |
 Демархията в Ритини | |
  Ритини  Ритини  Ритини | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Катерини |
| Географска област | Фламбуро |
| Надм. височина | 389[1] m |
| Население | 1674 души (2001) |
| Ритини в Общомедия | |
Ритини (на гръцки: Ρητίνη, в превод смола, стари форми Ρεντίνη, Ρεντίνια[2]) е село в Северна Гърция, в дем Катерини, област Централна Македония. Населението му е 1674 души според преброяването от 2001 година. Основната църква в Ритини е „Света Троица“.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на около 23 километра северно от град Катерини, в склоновете на планината Фламбуро (Пиерия). На около 3 километра от Ритини се намира манастирът „Свети Георги“.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В църквата „Света Троица“ иконите „Кръщение“ (1852) и „Възкресение“ (1852) са дело на зографа Анастасиос от Литохоро.[3] Гробищната църква „Свети Атанасий“ и манастирът „Свети Георги“ са обявени в 1967 година за защитени паметници на културата.[4]
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ретинаки има 480 жители гърци, а Ретина - 160 гърци християни, като и двете са отбелязани в Берска кааза.[5] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ретинаки (Retinaki) има 480 гърци.[6]
В 1910 година в Ретиния (Ρετίνια) има 750 жители патриаршисти.[5][7]
При преброяването в 1912 година селото е отбелязано с език гръцки и религия християнска.[8]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През октомври 1912 година, по време на Балканската война, в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. При преброяването от 1913 година в селото има 505 мъже и 460 жени. В 20-те години в селото не са настанявани гърци бежанци.[8]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Дервени[9][10] | Ντερβένι | Клисура | Κλεισούρα[11] | връх на СЗ от Ритини[9] (834 m)[10] |
| Вакуфико Мандри | Βακούφικο Μανδρί | Мандри | Μαντρί[11] | |
| Карадол[9] | Καράντολο | Рема | Ρέμα[11] | местност на И от Ритини[9] |
| Аполтара[9] или Абултонес | Άμπουλτώνες | Деси | Δέση[11] | местност на СИ от Ритини[9] |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Ритини
Атанасиос Сясопулос (Αθανάσιος Σιασόπουλος), гръцки андартски деец, четник[12]- Василиос Томопулос (Βασίλειος Θωμόπουλος), гръцки андартски деец, ръководител на местния комитет[13]
- Йоанис Граматикос (Ιωάννης Γραμματικός), гръцки андартски деец от трети клас, ръководител и куриер на местния комитет[13]
- Георгиос Томопулос Гогос (Γεώργιος Θωμόπουλος ή Γκόγκος), гръцки андартски деец от втори клас, води чета в Олимп заедно със Стрембинас, Франгакос, Рокас и Анагностакос, участва в атаките срещу дейците на румънската пропаганда Апостол Хаджигогу и Ценга, също и в Балканските войни[12]
- Николаос Папаниколау (Νικόλαος Παπανικολάου), гръцки андартски деец, четник[12]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Координати от сайта www.fallingrain.com посетен на 22 юли 2012.
- ↑ Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 446. (на гръцки)
- ↑ Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 162. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
- ↑ ΥΑ 4701/3-3-1967 - ΦΕΚ 183/Β/16-3-1967 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-11-28. Посетен на 26 октомври 2014.
- ↑ а б Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 144.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски)
- ↑ Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
- ↑ а б Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927, архив на оригинала от 5 декември 2012, https://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm, посетен на 5 декември 2012
- ↑ а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Kateríni GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1073. (на гръцки)
- ↑ а б в Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 135. (на гръцки)
- ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 134. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
