Рихард Демел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рихард Демел
(Richard Dehmel)
R-dehmel 1905.jpg
Роден: 18 ноември 1863 г.
Хермсдорф, Бранденбург
Починал: 8 февруари 1920 г.
(на 56 г.)
Бланкенезе, Германия
Подпис:
Dehmel Signature.gif

Рихард Демел (на немски: Richard Dehmel) е най-видният представител на немския литературен символизъм - поет, драматург и романист.

Живот[редактиране | edit source]

Рихард Демел е роден в Хермсдорф, Бранденбург в семейството на лесничей. Следва естествени науки, икономика, социология и философия, а също теология в Берлин и Лайпциг. Дълго време работи като чиновник в застрахователна компания и едва тридесет и две годишен се отдава изцяло на литературата. Пътува из Италия, Гърция, Швейцария, Холандия и Англия, приятелство го свързва с Детлев фон Лилиенкрон, Аугуст Стриндберг и Станислав Пшибишевски. В Първата световна война петдесет и една годишният поет участва като доброволец и е награден с кръст за храброст.

Творчество[редактиране | edit source]

Фотография на поета от 1902 г.
Доброволец в Първата световна война, 1914 г.
Демел (вляво) в окоп, 1915 г.

Сред произведенията на Рихард Демел се открояват стихосбирките "Избавления" (1891), "Но любовта" (1893) и "Жената и светът" [1] (1896), като последната предизвиква шумен скандал заради "накърняване на религиозните и нравствените чувства". Чрез тези творби Демел се стреми да надмогне традицията на немския реализъм и натурализъм. Силно повлиян от философията на Фридрих Ницше, той изпълва поезията си с "чиста символика", с пантеистична еротика и "варварски" копнеж по една отвъдна реалност, белязана от "битката между Бог и Звяр". Това особено проличава в последната му стихосбирка "Красив див свят" (1913).

Влияние[редактиране | edit source]

Творчеството на Рихард Демел, излъчващо езикова мощ, упражнява силно влияние не само върху съвременната му немска литература, но и върху поколението на експресионистите, най-вече върху ранната поезия на Йоханес Р. Бехер. Стихотворения на Демел са преведени на български от Пенчо Славейков, който казва за него: "Той беше гений, изразител на модерната душа..." През годините преди Първата световна война Гео Милев изготвя в Лайпциг дисертация на тема "Лириката на Рихард Демел с оглед на новата поезия", като го счита за "най-великия гений на немското словесно творчество" и превежда негови стихове, които включва в своята "Антология на жълтата роза" (1922).

По текстове на Демел пишат свои произведения композиторите Рихард Щраус, Макс Регер, Арнолд Шьонберг и Курт Вайл. Прочутият струнен секстет "Просветлена нощ" оп. 4 (1899) на Шьонберг е създаден по едноименното стихотворение на Рихард Демел от книгата му "Жената и светът" с основна тема противоречието между "любов и сексуалност".


Гласът на вечерта


Мълчи полето.
В леса, в житата
Расте тъмата.
Ти сякаш чуваш:
Струи мъглата.
Слухтиш — и ето:
Ти сякаш плуваш,
Кърниш морето
На тишината.

1893 [2]


Библиография[редактиране | edit source]

  • Erlösungen. Eine Seelenwandlung in Gedichten und Sprüchen 1891
  • Aber die Liebe. Ein Ehemanns- und Menschenbuch. Mit Deckelzeichnung von Hans Thoma und Handbildern von Fidus 1893
  • Lebensblätter. Gedichte und Anderes. Mit Randzeichnungen von Joseph Sattler 1895
  • Der Mitmensch. Drama 1896
  • Weib und Welt. Gedichte und Märchen. 1896
  • Lucifer. Ein Tanz- und Glanzspiel 1899
  • Fitzebutze. Allerhand Schnickschnack für Kinder von Paula und Richard Dehmel. Mit Bildern von Ernst Kreidolf 1900
  • Weib und Welt. Gedichte und Märchen. 1901
  • Zwei Menschen. Roman in Romanzen 1903
  • Der Buntscheck. Ein Sammelbuch herzhafter Kunst für Ohr und Auge deutscher Kinder. Mit Bildern von Ernst Kreidolf 1904
  • Fitzebutze. Traumspiel in 5 Aufzügen. In Musik gesetzt von Hermann Zilcher. Textbuch 1907
  • Die Verwandlungen der Venus. Rhapsodie 1907
  • Anno Domini 1812. Gedicht 1907
  • Eine Lebensmesse. Dichtung 1909
  • Die Gottesnacht. Ein Erlebnis in Träumen 1911
  • Michel Michael. Komödie 1911
  • Jesus und Psyche. Phantasie bei Klinger 1912
  • Schöne wilde Welt. Neue Gedichte und Sprüche 1913
  • Volksstimme Gottesstimme. Kriegsgedichte 1914
  • Kriegs-Brevier. 1917
  • Die Menschenfreunde. Drama 1917
  • Zwischen Volk und Menschheit. Kriegstagebuch 1919
  • Die Götterfamilie. Kosmopolitische Komödie 1921 (postum)
  • Mein Leben. Autobiografie 1922 (postum)
  • Der Vogel Wandelbar. Ein Märchen 1924 (postum)
  • Der kleine Held. Eine Dichtung für wohlgeratene Bengels und für Jedermann aus dem Volk 1924 (postum)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Стихотворението "На кръстопът" в превод на Венцеслав Константинов
  2. „Гласът на вечерта“ от Рихард Демел, в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]