Рихард Зорге

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рихард Зорге
журналист, съветски шпионин
Рихард Зорге 
Роден: 4 октомври 1895 г.
Сабунчи, , Азербайджан
Починал: 7 ноември 1944 г.  (на 49 години)
Токио, Япония

Рихард Зорге (на немски: Richard Sorge) с агентурен псевдоним Рамзи (на руски: Рамза́ѝ) е журналист в Германия и Япония. Съветски разузнавач по време на Втората световна война, герой на Съветския съюз.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Рихард Зорге, 1915 г.

Рихард Зорге е роден на 4 октомври 1895 г. в Сабунчи[1][2], близо до Баку, Азербайджан (дн. Русия). Най-малкото от девет деца на немския инженер нефтодобивник Вилхелм Рихард Зорге (Wilhelm Richard Sorge) и Нина Семьоновна Кобелева. Когато е тригодишен семейството се премества да живее в Германия. Пра чичото на Рихард Зорге, Фридрих Адолф Зорге, е съратник на Карл Маркс и Фридрих Енгелс.

През 1914 г. се записва като доброволец в немската армия и участва в Първата световна война на западния фронт в състава на полевата артилерия. Произведен е във военно звание капрал. Ранен тежко е освободен от армията. Награден е с и Железен кръст „За храброст“. Докато се лекува в болницата, се запознава и сближава с леви социалисти. През 1917 г. става член на Независимата социал-демократическа партия, а през 1919 г. член на Германската комунистическа партия. През същата година получава степен по икономика в университета в Хамбург.[3]

Двоен агент[редактиране | edit source]

Живее в Солинген (1920-1922|. Жени се за Кристиана Герлах. През 1922 г. се премества във Франкфурт, където събира информация за финансовите и бизнес среди. В периода 1920-1921 г. е редактор на комунистически вестници в Солинген.

Пристига в СССР (1924). Става съветски гражданин и член на РКП(б). Завършва разузнавателната школа при Ян Берзин и Семьон Урицки. Развежда се с първата си жена и се жени за Екатерина Максимова.

Постъпва във Военното разузнаване на Червената армия и заминава за Англия (1929). През ноември същата година се завръща в Германия и по инструкции на Москва става член на нацистката партия, което служи за прикритие на дейността му.

Заминава официално за Шанхай като журналист на в. „Франкфуртер Цайтунг“. Продължава с разузнавателната си дейност (1930).

През 1933 г. се завръща за кратко в Берлин, за да може след това да мине за немски журналист в Япония. През същата година посещава и САЩ като немски кореспондент.

Получава разрешение да работи за немците и става двоен агент. Немското посолство в Токио го счита за нацист. Неговата задача е да организира шпионска мрежа в Япония (1935).

Началника на IV- то управление на военното разузнаване Ян Берзин,който го вербува е арестуван и ликвидиран (1938). Зорге е поканен да се завърне в СССР, но успява на няколко пъти да отклони поканата. През цялото време продължава да дава важни данни, включително за нападението на Германия над СССР.

Арестуван от японската полиция (1941). Осъден на смърт чрез обесване (1943).

Присъдата е изпълнена в 10, 20 часа на 7 ноември 1944 г. в токийския затвор „Сугамо“. Погребан в е двора на затвора, но през 1967 г. неговите останки са препогребани в гробището „Тама“ (Токио).

Успехи[редактиране | edit source]

За най-голям успех в неговата шпионска дейност се счита периодът 1939-1941 г, когато успява да разкрие плановете на Германия за нападение над Съветския съюз. Това сведение е поставено под съмнение. Зорге е на границата на отчаянието. Заявява „Стана някаква чудовищна грешка“ когато на 22 юни 1941 г. неговата информация се потвърждава.

Втори шанс да оцени професионализма на „Рамзи“ командването има след няколко месеца. Зорге съобщава, че Япония до края на 1941 г. и в началото на 1942 г. няма да нападне СССР, което би избавило Сталин от изтощителна война на два фронта. Този път се вслушват в сведенията му. Командването успява без особен риск да снеме от източната граница 26 свежи, добре обучени сибирски дивизии и да ги насочи в битката при Москва. С това се предотвратява превземането на столицата от хитлеристите.[4]

Външна препратка[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Георгиев Ю. В. Рихард Зорге: исследователь, разведчик, геополитик. — М.: ЗАО «Япония сегодня», 2000. — 205 с.: ил.
  • Почему Зорге был приговорён к смертной казни? (Дзорге ва надзэ сикэй-ни сарэта-но ка) Под редакцией Хисая Сираи и Сюнити Кобаяси. Токио: Издательство «Сякай хёронся», 2000. — 320 с.: ил.
  • Hearings on American Aspects of the Richard Sorge Spy Case. House of Representatives Eighty Second Congress. First Session. August 9, 22 and 23. Washington, 1951.
  • Колесников М. С. Таким был Рихард Зорге. М.: Военное издательство Министерства обороны СССР, 1965.
  • Колесникова М. Наш друг Ика: Повесть о разведчике Рихарде Зорге. М.: Дет. лит., 1979. − 288с
  • Колесникова М. Жизнь и бессмертие Рихарда Зорге: Повесть. М.: Воениздат, 1985. − 303с.
  • Молодяков В. Рихард Зорге: Супершпион или суперполитик //Проблемы Дальнего Востока, 1993. — N 5. — С.180-187.
  • Кубеев М. Обреченный на казнь: Документальный рассказ о Рихарде Зорге и его соратниках //Дальний Восток, 1990. -N 2. — С.73-116.
  • Будкевич С. Л. «Дело Зорге». Следствие и судебный процесс: Люди. События. Документы. Факты М.: Наука. Гл. ред. вост. лит., 1969. — 231с.
  • Колесникова М. Рихард Зорге. М.: Мол.гвардия, 1971. — 304 с. — (Жизнь замечательных людей).
  • Ганс Отто Мейснер. Кто вы, доктор Зорге? Военное издательство Министерства обороны СССР. Москва. 1966

Източници[редактиране | edit source]

  1. Hero of the Soviet Union Richard Sorge
  2. Khrono.ru. Richard Sorge
  3. Prange, Appendix Chronology
  4. http://www.pravda.ru/society/325946-1/