Ричард Бъртън (актьор)
| Ричард Бъртън Richard Burton |
|
Ричард Бъртън през 1953 година. |
|
| Име | Ричард Уолтър Дженкинс |
|---|---|
| Роден | 10 ноември 1925 г. Понтрхидифен, Нийт Порт Толбът, |
| Починал | 5 август 1984 г. (на 58 г.) Céligny, кантон Женева |
| Активни години | 1944-1984 |
| Брачни партньори | Сибил Уилямс (1949-1963) Елизабет Тейлър (1964-1974) и (1975-1976) Сузи Хънт (1976-1982) Сали Хей (1983-1984) |
Ричард Бъртън (на английски: Richard Burton), е британски филмов, театрален и телевизионен актьор, роден през 1925 година, починал през 1984 година.
Със седем номинации за награда „Оскар“, от които шест за главна и една за поддържаща роля, Бъртън е сред най-титулуваните изпълнители на англоезичната кинематография от 1950-те, 1960-те и 1970-те години. Името му излиза на преден план с ролята му във филма „Братовчедката ми Ракел“ (1952) за което получава награда „Златен глобус“ за най-обещаващ дебютант и номинация за Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля.[1] Още на следващата година, той вече е сред номинираните за „Оскар“ за главна роля с изпълнението си в библейския епос „Робата“ (1953).[1] В последващите години, Бъртън блести в такива велики класики на кино-изкуството като „Клеопатра“ (1963), „Бекет“ (1964), „Кой се страхува от Вирджиния Улф?“ (1966), „Укротяване на опърничавата“ (1967), „Хилядата дни на Ана“ (1969) и „Еквус“ (1977) за последния от които печели „Златен глобус“ за най-добър актьор в драма.[1]
Широко публично внимание заема партньорството му с голямата звезда Елизабет Тейлър, както на екрана, така и като семейна двойка.
Съдържание |
Биография [редактиране]
Ранни години [редактиране]
Ричард Бъртън е роден като Ричард Уолтър Дженкинс на 10 ноември 1925 година в селцето Понтрхидифен, графство Нийт Порт Толбът, Уелс. Той е дванадесетото от тринадесет деца в семейство от работническата класа в провинциален Уелс. Баща му е миньор. Когато е 2-годишен, майка му умира след раждането на тринадесетото дете. Сестра му Сесилия, която е омъжена, го прибира в презвитерианското си семейство в близкия град Порт Толбът. Важно въздействие оказва и брат му Ивор, по-голям с цели 19 години, миньор и играч на ръгби, той управлява семейството със здрава ръка.
В училище, Ричард показва завиден талант и афинитет към английската литература, демонстрирайки отлична памет при изучаването на произведенията, въпреки че основният му интерес е насочен към спорта и по специално ръгби, крикет и тенис на маса. В тези години, припечелва за джобни пари, разнасяйки съобщения и вестници. Започва да пуши още на 8-годишна възраст, а на 12 вече редовно пие алкохол. Все пак, вдъхновен от учителя си Филип Бъртън, чиято фамилия ще вземе за себе си, той се изявява в училищните драматични представления.
На 16-годишна възраст, Ричард напуска училище за да се хване на работа на пълен ден. Постъпва във военновременния комитет, обработвайки доставки за купонната система. По-късно се присъединява като кадет към военно-тренировъчения корпус в Порт Толбът, където отново среща учителя си Филип Бъртън, който е мобилизиран като командир на същото място. Успоредно с това, Ричард се присъединява към младежка драматична група водена от Лио Лойд, металургичен работник и страстен актьор-аматьор, който го обучава на основните неща в актьорското майсторство.
Филип Бъртън, виждайки потенциала на момчето, го кара да се върне в училище макар и по-голям от останалите и се захваща интензивно да го подготвя по училищните предмети, както и да развива актьорския му глас. През 1943 година, Ричард, вече възприел новата си фамилия Бъртън, е приет в колежа Ексетър към оксфордския университет за специално шест-месечно обучение.
Частична Филмография [редактиране]
| година | филм | оригинално заглавие | роля | бележки |
|---|---|---|---|---|
| 1952 | Братовчедката ми Ракел | My Cousin Rachel | Филип Ашли |
|
| 1953 | Робата | The Robe | Марселъс Галио |
|
| 1955 | Дъждовете на Ранчипур | The Rains of Ranchipur | д-р Рама Сафти | |
| 1956 | Александър Велики | Alexander the Great | Александър Велики | |
| 1959 | Погледни назад с гняв | Look Back in Anger | Джими Портър |
|
| 1962 | Най-дългият ден | The Longest Day | пилот Дейвид Кемпбъл | |
| 1963 | Клеопатра | Cleopatra | Марк Антоний | |
| 1964 | Бекет | Becket | Томас Бекет |
|
| Нощта на игуаната | The Night of the Iguana | Т. Лоурънс Шанън | ||
| Хамлет | Hamlet | Хамлет | ||
| 1965 | Шпионинът, който дойде от студа | The Spy Who Came in from the Cold | Алек Лемас |
|
| 1966 | Кой се страхува от Вирджиния Улф? | Who's Afraid of Virginia Woolf? | Джордж |
|
| 1967 | Комедиантите | The Comedians | Браун | |
| Укротяване на опърничавата | The Taming of the Shrew | Петручо |
|
|
| 1968 | Където дръзват орлите | Where Eagles Dare | майор Джон Смит | |
| 1969 | Хилядата дни на Ана | Anne of the Thousand Days | крал Хенри VIII |
|
| 1972 | Убийството на Троцки | The Assassination of Trotsky | Лев Троцки | |
| 1977 | Еквус | Equus | Мартин Дисарт |
|
| 1983 | Вагнер | Wagner | Рихард Вагнер | |
| 1984 | 1984 | Nineteen Eighty-Four | О'Брайън |