Роберт Барани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Роберт Барани
австро-унгарски отолог
Роберт Барани 
Роден: 22 април 1876
Виена, Австро-Унгария
Починал: 8 април 1936 г. (на 59 г.)
Упсала, Швеция

Роберт Барани (на унгарски: Robert Bárány, 22 април 1876 - 8 април 1936) е австро-унгарски отолог.[1][2] За работата си върху физиологията и патологията на вестибуларния апарат на ухото получава през 1914 г. Нобеловата награда за физиология или медицина.

Биография[редактиране | edit source]

Барани е роден във Виена, Австро-Унгария. Той е най-голямото от шестте деца на Мария Хок, дъщеря на учен, и Игнас Барани, унгарски евреин, който е и управител на банка и мениджър на имоти.[3]

Посещава медицинското училище при Виенския университет, където завършва през 1900 година. Като лекар във Виена, Барани експериментира с инжектиране на течност във вътрешното ухо на пациентите си, оплакващите се от главозамайване. Пациентът усеща световъртеж и нистагъм (неволеви движения на очите), когато Барани инжектира течност, която е твърде студена. В отговор на това той затопя течността, а пациентът изпитва нистагъм в обратна посока. От този опит Барани теоретизира, че ендолимфът (течността, съдържаща се в мембранозния лабиринт на вътрешното ухо) потъва, когато е хладно и нараства, когато е топло, и по този начин посоката на потока на ендолимфа предоставя проприоцептивен сигнал на вестибуларния апарат. Той продължава да работи в това наблюдение със серия от експерименти, наричайки го „калорична реакция“. Изследванията, произтичащи от неговите наблюдения, правят хирургичното лечение на заболявания на вестибуларния апарат възможни. Барани прави изследвания и в други аспекти на контрола на равновесието, включително и функциите на малкия мозък.

Барани се включва в редиците на австрийската армия по време на Първата световна война като цивилен хирург, но скоро бива пленен от руската армия. Когато му е присъдена Нобеловата награда през 1914 г., Барани се намира в руски военнопленнически лагер. Освободен е през 1916 г. след дипломатически преговори с Русия, проведени с посредничеството на принц Карл от Швеция и Червения кръст, благодарение на което успява да присъства на церемонията по награждаването през 1916 г. От 1917 до смъртта си той е професор в Университета в Упсала.

Той умира малко преди шейсетата си годишнина в Упсала, Швеция.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Robert Bárány. // Encyclopædia Britannica Online. 2009.
  2. White, Fred A.. Physical Signs in Medicine and Surgery: An Atlas of Rare, Lost and Forgotten Physical Signs. Museum Press Books, 2009. ISBN 978-1-4415-0829-4. 58068. с. 37. Посетен на 22 април 2011.
  3. Wilson, H.W.. Nobel prize winners: an H.W. Wilson biographical dictionary. 1987. с. 54. Посетен на 22 април 2011.

Източници[редактиране | edit source]

  • Nobel Lectures, Physiology or Medicine 1901-1921. Amsterdam, Elsevier Publishing Company, 1967. Посетен на 22 април 2011.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Robert Bárány“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.