Робер II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Робер II
Крал на Франция
Robert II de France.jpg
Лични данни
Роден 27 март 972
Орлеан,Франция
Починал 30 юли 1031
Мелюн, Франция
Предшественик Хуго Капет
Наследник Анри І
Семейство
Династия Капетинги
Бракове Розалия Италианска
Берта Бургундска
Констанца Арлска
Потомци Юго, Анри, Адела, Робер
Герб Arms of the Kingdom of France (Ancien).svg
Робер II в Общомедия

Робер II Благочестиви (972-1031) е син на Хуго Капет. Крал на Франция (996-1031), втори от династията Капетинги

Биография[редактиране | edit source]

На 30 декември 987 г. баща му Хуго го коронясва за крал, за да е сигурен, че след смъртта му ще го наследи именно той, а не избран от аристокрацията претендент. Според същия обичай на френските крале самият Робер, след като става крал, определя за свой наследник сина си Юго Магнус, но той умира скоро и наследник на короната става втория му син Анри I.

Кралството, което Робер наследява, не е голямо. Затова винаги щом е имало свободно феодално владение, той е предявявал претенции към него и дори е водел дела. През 1003 г. нашествието му в Бургундия се осуетява и чак през 1016 г. с подкрепата на църквата той става херцог на Бургундия.

Бракове[редактиране | edit source]

Робер има три брака:

  1. Първи брак - сключен под натиска на баща му през 988 г. с Розалия Италианска, дъщеря на краля на Италия, Беренгер II. Тя е вдовица с предишен брак , освен това е значително по-възрастна от него. Бракът им е бездетен и през 992 г. Робер се развежда с нея.
  2. Втори брак с братовчедка му Берта Бургундска (964 — 16 януари 1010). Тя е дъщеря на Конрад I Тихия, крал на Бургундия и вдовица на граф Ед I дьо Блоа. Берта е по майчина линия е внучка на крал Луи IV. Робер е лудо влюбен в Берта, но този брак се оказва проблемен поради неодобрението на църквата, която не дава разрешение заради роднинството на двамата съпрузи. Въпреки това бракът е сключен в края на ноември или началото на декември 996 г., след смъртта на Хуго Капет, който също се обявява против този брак. Заради неподчинението си Робер е отлъчен от църквата през пролетта на 997 г. от папа Григорий V. Въпреки това Робер остава с Берта чак до 1003 г., (вероятно една от причините за раздялата е, че тя не успява да му роди наследник, тъй като от брака им се появява на бял свят само едно мъртвородено дете)
  3. Трети брак - от 1003 година за Констанс д`Арл, от която има седем деца.
  • Адвиса ( . FR  Advisa ), графиня на Оксер ( Фр.  Оксер ), ( 1003  - не преди 1063 ), омъжена за Рено I , граф дьо Невер . Децата от този брак, наследяват графство Невер и Оксер.
  • Хю Maгнус , съ-крал с Робер II ( 1007  - 17 септември 1025 ), коронован на 9 юни 1017 г.
  • Анри I ( 04 май 1008  - 04 Август 1060 ) - крал на Франция .
  • Адела Френска , графиня дьо Koнтeнaнс, по-късно графиня на Фландрия ( 1009  - 5 юни 1063 ), омъжена (1) за херцога на Нормандия, Ричард III; и (2),за графа на Фландрия, Балдуин V. Най-вероятно, че Адела Капет е майка на Матилда Фландърска , съпруга на Уилям Завоевателя .
  • Робер I ( 1011  - 21-ви март 1076 ), херцог на Бургундия от 1032 , основател на първата династия Капет-Бургундски клон, която управлява херцогство Бургундия, 1032 - 1361 година . Един от неговите потомци Афонсу I Завоевателя ( 1109 - 1185 ) става първият крал на Португалия през 1139. Всички следващи монарси на Португалия (Бургундска и Aвис династии, също дом Браганса ) до Maрия II ( 1819 - 1853 ) и както и бразилския император Педро II са преки потомци по мъжка линия на Робер I.
  • Eд ( 1013 - 1056 ), е убит по време на нахлуването в Нормандия .
  • Констанс ( Фр.  Констанс ) ( 1014  -. неизвестен), женен Манасий ( 1000 - 1037 ), граф дьо Дамартин.

Управление и проблеми с църквата[редактиране | edit source]

Известно е, че въпреки проблемите си с църквата, Робер е пламенен католик, което потвърждава и неговият прякор - "Благочестивия". Същевременно за него се знае, че не толерира еретиците и сурово ги е наказва. През 1022 година, за първи път се провежда екзекуция на десет еретици посредством изгаряне на огън. Ръководителите на еретическото движение, най-вече в Орлеан и Тулуза, отстояват, че най-важна роля за спасение на душата имат личностните усилия , като омаловажават ролята на църквата в това дело .

Кралят е известен и с музикалната си дарба, композира е мелодии.

Набожният Робер има малцина приятели и много врагове, вкл. разпри с големите му синове- Юго и Анри. Първородният му син Юго Магнус умира, докато се бунтува срещу баща си, на 17 септември 1025 година . Анри се помирява с баща си и е назначен за негов приемник и коронован в Реймс. По късно през 1030 година Роберт и Анри въстават против баща си, краля на Франция. Братята превземат няколко замъка, после се помиряват с баща си.

Кралят напуска Париж и се оттегля в Мелюн, където на 30 юли 1031 г. умира.

Погребан е до третата си жена Констанс в базиликата Сен Дени. Наследен е от втория си син от брака с Констанс Анри I.Роберт, поддържан от Констанция Арлска, въстава против брат си и претендира за трона. През 1032 година братята се помиряват и Робер получава херцогство Бургундия, но се отказва от претенецията си за трона.

Източници[редактиране | edit source]

  • Robert IIDiplomataEpistolae, in Patrologie latine, 141, col. 935-970 lire en ligne
  • Abbon de Fleury, OperaPatrologie latine, 139, col. 422-570 lire en ligne.
  • Adalbéron de Laon, Poème au roi Robert, traduction Claude Carozzi, Les Belles Lettres, Paris, 1979.
  • Adémar de Chabannes, Chronique, traduction Yves Chauvin, Brepols, 2003.
  • Gerbert d'Aurillac, Correspondance, édition Julien Havet, Picard, Paris, 1889.
  • Helgaud de Fleury (trad. François Guizot),  [« Epitoma vitae regis Roberti pii »], Paris, Brière,‎ 1824 (lire en ligne) Il existe également une traduction plus récente réalisée par Robert-Henri Bautier, CNRS, Paris, 1993.
  • Raoul Glaber, Histoires, (Chronique de l'an mil), Paléo, Paris, 2000.
  • Richer de Reims, Histoire de France, édition Robert Latouche, Belles-Lettres, Paris, 1937.