Робърт Бърнс Удуърд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Робърт Бърнс Удуърд
Robert Burns Woodward in 1965.jpg
Американски химик
Роден 10 април 1917 г.(1917-04-10)
Бостън, Масачузетс, САЩ
Починал 8 юли 1979 г. (на 62 г.)
Кеймбридж, Масачузетс
Гражданство САЩ
Професия Химик
Изследователски
полета
Органична химия
Работил в Харвардски университет
Алма матер Масачузетски технологичен институт
Известен с Няколко знакови органичния синтези, решаване на някои важни структурни задачи,
Правила на Уудлърдс-Хофман
Награди Национален научен медал (САЩ) (1964),
Нобелова награда за химия (1965),
Медал Копли (1978)

Робърт Бърнс Удуърд (10 април 1917 - 8 юли 1979 г.) е американски химик органик, смятан от мнозина за най-великият органичен химик на 20 век.[1] Той прави много ключови приноси за съвременната органична химия, особено в синтеза и определянето на структурата на сложни природни продукти, като работи в тясно сътрудничество с Роалд Хофман при теоретичните изследвания на химични реакции. Удостоен с Нобелова награда за химия през 1965 година.

Академична кариера[редактиране | edit source]

Удуърд учи от 1933 до 1937 г. в Масачузетския технологичен институт в Кеймбридж (Масачузетс), и се дипломира през 1937 г. с докторска степен. След това работи за кратко в Университета на Илинойс. Същата година се премества в Харвардския университет, първо като кандидат на науките сътрудник и асистент от 1944 г.[2] През 1950 г. става професор и остава там до смъртта си. От 1963 г. той е ръководил, също финансиран от Ciba-Geigy AG Удуърд изследователски институт в Базел, Швейцария.[3]

За научната си работа е отличен с многобройни почетни докторски степени, почетни членства и награди, включително и Нобелова награда за химия през 1965, а през 1978 г. с медал Копли на Кралското научно общество.

Научни приноси[редактиране | edit source]

Удуърд е първия химик приложил системни физични методи, като UV и IR спектроскопия за изясняване на структурата на органичните съединения. Друго значително постижение е прилагането на теорията на електрони в реакционни механизми за решаване на структурни и синтетични проблеми.

През 1965 г. той е удостоен с Нобелова награда за химия за работата си върху синтеза на естествени продукти. Наред с другите неща, той изследва и развива синтеза на хинин, холестерол, кортизон, стрихнин, лизергиновата киселина, резерпин, хлорофил и колхицин, както и витамин В12 заедно с Алберт Ешенмозер в годините от 1960 до 1972.

Също така през 1965 г., той сътрудничи с колегата си, Роалд Хофман и формулират правилата на Удуърд-Хофман, които обясняват стереохимия на продуктите на някои органични реакции. За тази работа, Хофман получава Нобелова награда за химия през 1981 г.. Удуърд е един от най-важните химиците на 20-ти век. Той също така става член на Германската академия на природните науки Леополдина.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Blout, Elkan. Biographical Memoirs. // {{{journal}}} 80. 2001. с. 825–831.
  2. Winfried R. Pötsch, Annelore Fischer und Wolfgang Müller unter Mitarbeit von Heinz Cassenbaum: Lexikon bedeutender Chemiker, VEB Bibliographisches Institut Leipzig, 1988, S. 462, ISBN 3-323-00185-0.
  3. G. Wayne Craig: The Woodward Research Institute, Robert Burns Woodward (1917 – 1979) and Chemistry behind the Glass Door, Helvetica Chimica Acta 94 (2011) 923−946, DOI: 10.1002/hlca.201100077.