Робърт Бъртън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Робърт Бъртън
английски писател
Робърт Бъртън 
Роден: 8 февруари 1557
Линдли, графство Лестършир, Англия
Починал: 25 януари 1640
Оксфорд, Англия

Робърт Бъртън (на английски: Robert Burton) е английски писател-ерудит, автор на един от най-ярките образци на английската барокова литература, енциклопедичния труд „Анатомия на меланхолията“.

Биография[редактиране | edit source]

Робърт Бъртън прекарва по-голямата част от живота си в Оксфорд, първоначално като студент, а после и като преподавател. Изучава най-разнообразни научни дисциплини, за да се съсредоточи в своята преподавателска дейност върху математиката и астрологията. През 1616 г. е назначен за викарий в църквата „Сейнт Томас“ в Оксфорд, а през 1630 г. получава като подарък от своя покровител лорд Бъркли пасторска катедра с приличен годишен доход в графство Лестършир. Съвременници го описват като остроумен и забавен събеседник, в редките моменти, когато не е изпаднал в депресия. Неговият според собствените му думи „тих, заседнал, самотен“ живот, придава на погледа му към човешките характери иронична безпристрастност. Човешките недостатъци се разглеждат от позицията на дълбоко и искрено изповядван християнски възглед за Вселената.

Творчество[редактиране | edit source]

Робърт Бъртън е автор на няколко каталога за богословска литература. Риторичното, тържествено изброяване в тези списъци често е прекъсвано от хумористични забележки.

Първата от двете достигнали до нас литературни творби, написаната на латински език сатирична комедия „Философастер“ (1606), е жизнерадостно и остроумно разобличаване на шарлатанията в науката. Това произведение донякъде подражава на „Алхимикът“ от Бен Джонсън. Комедията е преведена на английски език едва през 1931 г.

Най-важната творба в живота на Робърт Бъртън е есеистичния трактат „Анатомия на меланхолията“ (1621) — шедьовър на бароковия литературен стил, безценен указател към идеите на философията и психологията през 17 век. Трактатът е дълбоко ерудитски, с многобройни препратки към класически автори и същевременно написан в ярък, елегантен и на места дори хумористичен стил. Книгата е отпечатана под псевдонима Демокрит Младши. В увода авторът споменава за мотивите, довели до нейното създаване: „Писах за меланхолията, стремейки се да избягам от нея. Най-дълбоката първопричина за меланхолията е безделието, най-доброто лекарство е работата.“

В първата част на съчинението авторът си поставя за задача да дефинира меланхолията, да обсъди нейните причини и да обобщи симптомите й. Втората част е посветена на лечението. Любовната меланхолия е тема на третата част. Майстор на повествованието, Бъртън включва като пример повечето най-велики любовни истории, показвайки модерен за епохата подход към психологическата обрисовка. В четвъртата част е разгледана религиозната меланхолия. Като върховна победа над отчаянието авторът въздига мъдростта и медитацията.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Cousin, John William (1910). A Short Biographical Dictionary of English Literature. London, J. M. Dent & sons; New York, E. P. Dutton.