Робърт Макклур
|
||||||||||
Сър Робърт Джон ле Мезюре Макклур (на английски Robert John Le Mesurier McClure) (28 януари 1807 - 17 октомври 1873) английски изследовател на Арктика от ирландски произход.
Съдържание |
Ранни години [редактиране]
Роден в Уексфорд, Ирландия в семейство на военен. Първоначалното си образование получава под ръкодството на чичо си. През 1824 г. постъпва във военноморския флот и 12 години по-късно е първото му запознаване с Арктика. Участва в експедицията на Джордж Бак. След завръщането си от експедицията е произведен в лейтенант. През 1838-1839 г. извършва плавания до Канада, а следващите години, до 1846 г. участва в създаването на военноморски бази в Канада и на Големите и Малките Антилски о-ви.
Две години по-късно (1848-1849) се присъединява към експедицията на Джеймс Кларк Рос, изпратена да търси Джон Франклин.
Откриване на Северозападния проход [редактиране]
Веднага след завръщането си от Арктика през 1850 г. Макклур е назначен за командир на кораба "Инвестигейтър" в нова експедиция 1850-1853, целта на която била същата – търсене на Джон Франклин и неговите спътници, но по стечение на обстоятелствата открива Северозападния проход.
През 1850 г. от Тихия океан през Беринговия проток и море Бофорт в източно направления прониква в широкия залив Амундсен. Тръгва на север и на 119º 36` з.д. открива южния в ход на протока Принц Уелски (между остров Банкс на северозапад и остров Виктория на югоизток). Зимува в централната част на протока Принц Уелски на . През късната есен е проведен поход на север от местозимуването и на 26 октомври е открит северния вход на протока Принц Уелски и последния, най-западния (протока Макклур, между Банкс на юг и островите Принц Патрик и Мелвил на север) от поредицата протоци, съставляващи Северозападния проход.
През пролетта на 1851 г. Макклур изпраща в три посоки изследователски отряди. Западният отряд под командването на лейтенант Кресуел (Cresswell) открива и изследва южния и западния бряг на остров Банкс. Южният отряд под командването на лейтенант Хасуел открива северозападната част на остров Виктория – п-ов Принц Алберт и залива Принц Алберт (). Източния отряд, ръководен от ескимоса Уиниат заобикаля от север п-ов Принц Алберт и открива заливите Ричард Колинсън () и Уиниат (). През лятото Макклур прави опит да се придвижи с "Инвестигейтър" в североизточно направление до остров Мелвил, но достига до 73º 44` с.ш., където е спрян от ледове. Тогава англичаните решават да се върнат обратно, заобикалят от юг и запад остров Банкс и навлизат от запад в протока Макклур, където корабът отново е спрян от непроходими ледове и зимува в залива Мерси, на северното крайбрежие на Банкс, на , като се налага да се съкратят дажбите на екипажа и хората започват да боледуват от цинга.
През април 1852 г. Макклур и екипажат му изоставят замръзналия в ледовете кораб, движат се на изток на ски и достигнат до мястото (113º 48` з.д.), до което през 1820 г. достига от изток Уилям Едуард Пари и където оставят писмо с описание на състоянието на експедицията. Следва ново зимуване, което е още по-тежко от предишното и умират няколко човека. През април 1853 г. хората са спасени от експедицията на Едуард Белчер, които намират писмото на Макклур и през септември 1854 г., след ново – четвърто зимуване, се завръщат в Англия заедно с екипажа на Едуард Белчер. По този начин хората от експедицията на Макклур са първите европейци успели да преминат през Северозападния проход от запад на изток.
Следващи години [редактиране]
След завръщането си през 1854 г. Макклур, като началник на експедицията, заедно с другите капитани Едуард Белчер и Френсис Макклинток и старшите офицери са предадени на съда поради това, че са изоставили в ледовете пет кораба. След известно време всички те са оправдани. Макклур, за открития от него случайно Северозападен проход е посветен в рицарско звание, повишен в звание и заедно с целия екипаж си разделят наградата от £ 10000 дадена им от британския парламент. Награден е със златни медали на Лондонското и Парижкото географски дружества и през 1857 г. в Лондон излиза от печат книгата му: "Discovery of the North West Passage".
От 1856 до 1861 продължава да служи във военноморския флот, достига до чин вицеадмирал през 1867 г., а през 1873 - пълен адмирал. Същата година на 17 октомври почива в Портсмут и е погребан в Лондон.
Памет [редактиране]
Неговото име носят:
- кратер на Луната;
- нос Макклур () на северния бряг на остров Банкс в Канадския арктичен архипелаг;
- нос Макклур () най-северната точка на остров Пандора в Канадския арктичен архипелаг;
- о-ви Макклур () в море Бофорт, покрай северното крайбрежие на Аляска;
- проток Макклур () в Канадския арктичен архипелаг, между островите Мелвил на север и Банкс на юг.
Източници [редактиране]
- Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
- Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 279-281. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
- Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962., стр. 374-377, 382-384. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Robert McClure“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
