Робърт Фицрой
|
||||||||||
Робърт Фицрой (на английски Robert Fitzroy) (5 юли 1805 - 30 април 1865) английски морски офицер, хидрограф, метеоролог.
Съдържание |
Ранни години 1805-1828 [редактиране]
Роден в Бъри Сейнт Едмънс, графство Съфолк, Англия в благородническо семейство. През 1809 семейството му се премества в Уейкфийлд Лоудж (Wakefield Lodge), графство Нортхамптъншър , където преминава детството му. През февруари 1818 постъпва в Кралската военноморска академия в Портсмут и още на следващата година, едва 14-годишен постъпва във флота. На 7 септември 1824 завършва академията и понеже е първи по успех във випуска си му е присъдено веднага лейтенантско звание.
Експедиционна дейност 1828-1836 [редактиране]
Участие в плаването на Филип Паркър Кинг 1828-1830 [редактиране]
През 1828 г. Фицрой плава на кораба „Ганг“ във водите на Бразилия, а на 15 декември същата година е назначен за капитан на кораба „Бигъл“ след смъртта на предишния капитан Прингъл Стокс в ескадрата на капитан Филип Паркър Кинг, която патрулира покрай бреговете на Патагония. Самостоятелно от 1828 до 1830 изследва и картира части от бреговете на Огнена Земя и Патагония и извършва хидрографски измервания.
Околосветска експедиция на "Бигъл" 1831-1836 [редактиране]
От 27 декември 1831 до 2 октомври 1836 възглавява околосветска експедиция на кораба „Бигъл“. Първостепенна задача на експедицията е продължаване на картирането на източните брегов на Южна Америка от 13° ю.ш. до Магелановия проток и тихоокеанските брегове до 12° ю.ш. и детайлно картиране на Фолклъндските о-ви, Огнена Земя и Чилийския архипелаг. Друга основна задача поставена пред експедицията е от голямо научно значение – да се извършат хронометрични измервания в последователност по даден паралел около Земята, за да се определи точния меридиан в съответния пункт. Именно поради тази задача "Бигъл" трябва да извърши околосветско плаване. И трета, но не задължителна задача, която трябва да изпълни експедицията е да събере сведения в изследваните територии за естествената им история и съответните колекции. За тази задача обаче, не са отпуснати никакви средства от правителството и Фицрой, който сам се интересува от естествена история поканва за участие в новата експедиция току що завършилия Кеймбридж, 22-годишен богослов и впоследствие прочут естествоизпитател Чарлз Дарвин.
От 28 февруари 1832 до 7 септември 1835 продължава започнатите по време на първото плаване картирания в района на Огнена Земя и Магелановия проток. През септември и октомври 1832 експедицията картира естуара Ла Плата, заливите Байя Бланка (39º 30` ю.ш.), Сан Матиас, Сан Хорхе и Байя Гранде. През това време Дарвин извършва екскурзии, като изучава природата на Уругвай, долното течение на река Парана, Аржентинската Пампа и Североизточна Патагония. От 16 декември 1832 до 25 февруари 1833 и от 2 февруари до 5 март 1834 картира архипелага Огнена Земя, в т.ч. западната част на протока Бигъл и протока Дарвин. През март и началото на април 1833 изследва и картира Фолклъндските о-ви. От 18 април до 8 май 1834 изследва и картира цялото течение на река Санта Крус в Патагония.
От юни 1834 до 20 октомври 1835 картира тихоокеанското крайбрежие на Южна Америка от Магелановия проток до Каляо в Перу, а след това о-вите Галапагос.
В края на 1835 в архипелага Туамоту открива остров Таиаро (, 6 км2) и атола Кауехи (, 15 км2). След като посещава Таити и Северния остров на Нова Зеландия на 30 декември 1835 "Бигъл" пристига в Сидни. От там през Тасмания и Югозападна Австралия на 2 октомври 1836 експедицията се завръща в Англия.
След завръщането си от петгодишното плаване Фицрой написва и издава книгата „Narrative of... voyages of HMS...”, London, 1839, v. I-III, която излиза в три тома, като в първия се описва цялата хроника на плаването, във втория са представени картографски, хидрографски и метеорологически измервания, а в третия – карти, схеми и диаграми и в сбит формат дневника на Дарвин. През 1837 Кралското географско дружество го награждава със златен медал.
Следващи години 1836-1865 [редактиране]
На 26 декември 1843 Фицрой е назначен за втори губернатор на Нова Зеландия и заема този пост до 18 ноември 1845, когато е отзован предсрочно поради несправяне със задълженията си. През 1850 се оттегля от активна служба във флота и се посвещава на научни изследвания.
През 1854 е назначен за директор на първата в света метеорологична служба. Метеорологичните прогнози давани от службата в началото са изключително неточни и предизвикват множество подигравки по негов адрес. Фицрой се смята за първия в света метеоролог и терминът "прогноза за времето" е негов патент. За заслугите си е произведен в чин вицеадмирал. Умира в графство Съри на 30 април 1865 като се самоубива, в следствие на перманентната депресия, от която страда от детски години.
Памет [редактиране]
Неговото име носят:
- вид кипарис (Cupressoides Fitzroya);
- връх Маунт Фицрой (), в най-северозападната част на остров Девън, в Канадския арктичен архипелаг;
- връх Монте Фицрой (, 3 405 м), в Андите, на границата между Чили и Аржентина;
- град Фицрой (), в Аржентина, провинция Санта Крус;
- залив Фицрой (), на югозападното крайбрежие на остров Съмърсет, в Канадския арктичен архипелаг;
- нос Фицрой (), на североизточния бряг на остров Девън, в Канадския арктичен архипелаг;
- остров Фицрой (), в Чилийския архипелаг, Чили;
- проток Фицрой (), в Чилийския архипелаг, Чили, между остров Риеско на запад и континента на изток;
- река Фицрой (устие, ), в щата Западна Австралия, вливаща се в залива Кинг на Индийския океан;
- селище Фицрой (), в източната част на Фолкландските о-ви.
Източници [редактиране]
- Historical Dictionary of the Discovery and Exploration of the Pacific Islands
- Магидович, И. П., История открытия и исследования Центральной и Южной Америки, М., 1965., стр. 393-400.
- Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989 г., стр. 23, 29, 34, 75, 88, 194, 202.
- Свет, Я. М., История открытия и исследования Австралии и Океании, М., 1966., стр.249, 254-255.
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Robert Fitzroy“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
