Ровин
| Ровин Rovinj |
|
|---|---|
 '
|
|
| Местоположение | |
  Ровин
|
|
| Данни | |
| Окръг: | Истрия |
| Население: | 14 234 () |
| Надм. височина: | 3 м |
| Геогр. положение: | 45° 4' 59" сев. ш. 13° 37' 59" изт. д. |
| Пощ. код: | 52 210 |
| Тел. код: | 052 |
Ровин произнасян още като Ровини или Ровиня (хърватски: Rovinj, италиански: Rovigno, Ровиньо) е град на Адриатическото крайбрежие на Хърватия. Разположен е на западния бряг на полуостров Истрия (Област Истрия) на около 50 км южно от границата със Словения. Градчето е едно от най-романтичните места по Адриатика и е популярен туристически курорт и активно рибарско пристанище. Истърският език, някога широко разпространен в тази част на полуострова, все още се говори от някои от жителите. В селището се намира изследователски център по История, който е институция под шапката на Съвета на Европа. Близостта на Венеция определя и голямото влияние в културата на региона от времето на Венецианската република, което се забелязва веднага от архитектурата на Ровин.
Съдържание |
География [редактиране]
Ровин е единят от деветте града в област Истрия. Климатът е средиземноморски. Средната температура през януари е 4.8°C (40.6°F), а през юли 22.3°C (72.1°F). Средногодишна температура 16°C (60.8°F). Растителността е субтропична. Средногодишните валежи са 941 мм.
Първоначално полуостровчето на което е разположен старият град е било остров разделен посредством канал от континенталния бряг. През 1763 каналът е запълнен. На неговото място днес е разположен централният градски площад. Ровинският архипелаг включва 22 островчета.
История [редактиране]
Районът е бил населен от илирийски племена преди да попадне под владичеството на Римляните, които го наричат Mons Rubineus, а по-късно Ruginium и Ruvinium. Последователно бива във владение на Византия до VI век, когато преминава под контрола на Равенския екзархат, а през 788 година става част от кралството на Франките. Следват няколко века управление на местни феодални владетели. От 1208 година селището е управлявано от Аквилиянсият Патриарх.
В периода 1283–1797 година, Ровин става един от най-важните градове в област Истрия в рамките на Венецианската република. Бил е сериозно укрепен с фортификационни съоръжения и крепостни стени с три градски порти. Недалеч от кеят, днес могат да се видят остатъци от градската порта Balbi's Arch датирана от 1680 година.
След падането на Венеция и известен период на присъствие на Наполеон I, Ровин става част от Австро-Унгарската империя до Първата Световна Война. Между двете войни градът е в рамките на Италия. От 1947 година територията е преотстъпена на Социалистическа република Хърватия в рамките на Югославската Федерация.
Население [редактиране]
Около 15 000 жители са постоянните обитатели на градa и околността. 76% от тях са хървати. Като етнически групи сред останалите се определят: 16% италианци, сърби – 3.5%, албанци – 2.37% и босненци – 1.81%.
Побратимявания [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
|
|||||||||||||||||||
